Друга гледна точка - Страница 3 - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 3 из 3«123
Форум » Всичко за теб » Богат татко, беден татко » Друга гледна точка
Друга гледна точка
aristokrataДата: Неделя, 25.03.2012, 17:57 | Съобщение # 31
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 369
Статус: Офлайн
Ели,Аристократа скоро има рожден ден и обича да чете книги wink
В кое не мога да се включа? В семинара ли? Предлагам сделка - ако ти отидеш и аз ще дойда. Ама Ели и МЛМ на едно място.. tongue
 
EllyДата: Неделя, 25.03.2012, 18:46 | Съобщение # 32
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Ами не, да се включиш с мнение, като прочетеш книжката wink Рожденият ти ден не е много скоро biggrin Нямам импулс да ходя на семинара, както си усетил wink
 
EllyДата: Сряда, 04.04.2012, 21:45 | Съобщение # 33
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
"Когато изгубите пари, кажете си „Това е добро за мен”. Не оставайте в мисълта за загуба. Мисловно дарете тези пари – може би някой сега има повече нужда от тях. Дарете ги с мисълта да го научат на нещо. И ще видите как след това към вас ще дойдат други пари."
Л. Николаевна

Напоследък често си прибирам покупките, а рестото оставям на касата. И понеже в магазина ме познават, все ме привикват да си го взема biggrin Тази вечер нещо подобно се случи. Зарязах си рестото. Прибирайки се вкъщи, установих, че нямам спомен да съм го прибирала. Върнах се в магазина, който е съвсем под носа ми. Този път нямаше нищо на касата. Никой нищо не беше видял. Бях толкова спокойна и си казах: "Е, по-добре да даваш и да си напред с даването, отколкото да имаш да даваш". После попаднах на горните мисли. Едно хубаво ми стана biggrin Аз обичам с даването да съм в аванс и често гледам да е така. Ясно е защо wink
 
EllyДата: Петък, 20.04.2012, 18:59 | Съобщение # 34
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Прекрасна статия! Оцветяването е мое. Забележете - статията е писана през 2009 г.

Бедните у нас мрънкат за пари и лежат пред телевизора, богатите мислят как да печелят
23 Декември 2009

Американецът казва за кризата -"Сам ще се оправя-", българинът казва - -"Бойко ще ни оправи"

Проф. Здравко Райков

Здравко Райков е социолог, професор по пиар, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и автор на много книги. Сред тях са “Вино за здраве”, “Сън за здраве”, “Пари за здраве”.

В новата си книга “Как да печелим по време на криза” Здравко Райков разказва историите на хора, които са успели да направят пари по време на криза - докато всички около тях остават без работа, без жилища и живеят в лишения.

- Хората се оплакват, че нямат пари, а вие пишете как се печели в криза?

- Според мен те се оплакват, че нямат пари, защото не искат да имат пари. Това е парадоксът. Хората се интересуват прекалено много от политика и от други глупости, но когато стане дума за пари, чакат някой да им налее в касичката или да им напълни джоба. Онези, от които те очакват, са горе във властта, за да си напълнят своите джобове. Всеки под небето трябва да ангажира мисленето си и да намери своя начин да прави пари. Пари могат да се правят навсякъде, винаги и от всичко - от раждането на човека до погребението всички сфери на живота стават за правене на пари. Когато се опитваш да правиш пари по различни начини, може да сгрешиш, но всяка грешка ще те доведе по-близо до решението. Томас Едисон е направил 10 000 опита, докато изобрети крушката. Какво щеше да стане, ако се беше отказал на 8 хилядния опит примерно? В книгата си съм подбрал примери главно с хора, които правят пари по време на криза - останали са без работа, взели са им къщите, автомобилите.

- Разкажете някой от тези примери.

- Любимият ми пример е за един американски студент, който се дипломира през есента на 2008 г. Завършва “икономика”, но никъде не може да си намери работа по специалността. Изхарчва близо 6000 долара от семейния бюджет, за да си търси работа в околностите на Сан Хосе, където живее, но не намира. И тогава му хрумва щурата идея, докато трае кризата, за 1-2 г. да обиколи страната и да поработва на различни места, за да си изкарва прехраната. Прави си план да обиколи 50 области в САЩ и на всяко място да остава по една седмица. Пуска над 20 000 имейла на различни работодатели в цяла Америка, качва се на стария си джип с десетина долара в джоба и с един лаптоп, и тръгва.

Първото място, от което получава предложение за едноседмична работа, е да замести болен учител по физическо възпитание. Назначават го, работи от понеделник до петък и заминава за друг щат. Там работи като детегледачка. На трето място вади картофи и т.н. Междувременно си прави блог, в който разказва какво му се случва. Сайтът му става много популярен, вестниците започват да разказват историята му и постепенно става известен. Няколко телевизии правят филми за него. Изведнъж отделните щати и различни компании започват да се надпреварват да го канят на работа, защото покрай него и те стават известни и си правят реклама.

В средата на 2009 г. той получава оферти от различни издателства да редактира малко това, което е публикувал на сайта си и да го издаде като книга. Предлагат му шестцифрени суми. Очертава се след това да се заснеме игрален филм по книгата му. Ето накратко историята на човек, който не се е отчаял, а е повярвал в себе си и е разбрал, че никой не може да му помогне, ако сам не си помогне.

- От какво най-бързо се забогатява?

- От частен бизнес. В Америка около 28-30 % от хората са забогатели от частен бизнес, а в Европа този процент е близо 50 %. Другото е от добри инвестиции и от заплати - ако си шеф на “Порше” и получаваш 60 млн. евро годишно, може и от заплати да забогатееш. Но в основата е частен бизнес, който или развиваш и продължаваш да печелиш, или създаваш, развиваш и продаваш. В България вече има доста хора, които така спечелиха пари. Развиват един бизнес, продават го, инвестират в друг.

- Как се печелят пари по време на криза?

- Правенето на пари не се определя от средата, а от главата. Човек или има идеи, инициативен и упорит е, вярва в себе си, или се съмнява и не може да постигне мечтите си. Съмненията отслабват способността ни да постигаме успехи. Голям проблем за България е, че хората неистово се интересуват от политика. Това не е нормално. По статистика най-бедните в България - с доход до 500 лева - проявяват най-силен интерес към политиката. При хората, които получават между 500 и 1000 лева, интересът намалява. При тези с доходи над 1800 лева вече се наблюдава нулев интерес към политиката.

Още едно интересно проучване на изследователи от Европа, Америка и Канада показва, че 80 % от свободното време на богатите е посветено на работа за увеличаване на парите - те мислят, раждат нови идеи, правят сделки и комбинации. На бедните 80 % от свободното им време минава в лежане пред телевизора. В цял свят е така и в България е същото. Тези, които най-много мрънкат, че нямат пари, не правят нищо, за да променят нещата.

- Според вас кризата няма да свърши до май 2010 г.?

- Според мен светът поне 15-20 години ще се намира в това състояние на несигурност и неопределеност. От 2008 г. светът вече не е същият, той е много променен, но хората не искат да чуят лошите новини. Няма месец, в който ще излезем от кризата. Излизайки от една криза, влизаме в друга. Тя ще си отиде, но не като влак, който спира на една гара, пътниците слизат и край с кризата. Чакат ни серия други кризи. Сега тепърва ни предстои голямата инфлационна спирала, защото в момента печатарските машини в големите държави работят. От 2008 г. насам светът е коренно различен. Ресурсите намаляват. Държавите нямат вече възможности. 50 % от световното богатство се е изпарило.

- Казахте, че печатниците работят и ни предстои инфлация. Значи ли това, че сега е моментът да теглим големи заеми?

- Тази схема проработи много добре в България в началото на 90-те години, когато шепа хора знаеха нощта “хикс”, в която доларът, вместо за 2 лв., ще започне да се продава за 20 лв. Те спешно взеха кредити от по десетина милиона лева, обърнаха ги в долари, след това продадоха доларите и реализираха огромна печалба. Но това са хора, които са имали вътрешна информация. Точно така ще се случи и в деня хикс, когато ще се извърши девалвацията на лева и ще възприемем еврото. Дълбоко се съмнявам, че както ни убеждават разни родни икономически величия, съотношението на лева към еврото ще бъде 2 към едно. Това е абсурд. Истинската цена на българския лев спрямо еврото е 4 към 1, а не е 2 към 1. Ако махнем валутния борд, в същия ден ще научим колко струваме реално. Но ние не искаме да видим реалността.

- Да се върнем пак на въпроса - криза е, пари няма, хората остават без работа. Как се печелят пари в такъв момент?

- Ако човек има добра, нестандартна, уникална инициатива, която ще възпламени човешките души, веднага ще намери пари да я реализира. В момента има много инвестиционни компании, които разполагат с огромни пари в наличност. Имат милиарди и търсят къде да ги инвестират. Ако имаш толкова добра идея, те ще ти дадат пари да я реализираш. Хубавото на капитализма е, че ти решаваш дали ще бъдеш в групата, която мрънка непрекъснато, че не й стигат парите, или ще вярваш в себе си и ще печелиш пари. Ще напиша книга специално за пенсионерите, за да им покажа колко много хора забогатяват на една преклонна възраст. В “Пари за здраве” разказах за една жена, която на 75 г. прави своите 800 000 евро, започвайки от нулата. А е получавала пенсия горе-долу колкото нашите пенсионери.

- В България често ли се теглят кредити за бизнес? Май повечето хора вземат заеми, за да си купят жилища, автомобили?

- Запознах се с любопитно проучване, осъществено от колеги от университета в Канзас и университета ДеПол. Според тях покупката на жилище от хора с ниски доходи неминуемо ще им донесе повече вреда, отколкото полза. За да стигнат до този ключов извод, колегите са анализирали статистически данни за период от 35 г. - от 1970 до 2005 г. Ето защо не е чудно, че хората с малки доходи най-често остават без пари, без жилища и имущество, ако са били толкова глупави, че да теглят кредит, без да могат да го върнат. Кризата отново показа, че в цял свят банките вземат принудително домовете точно на бедните, на които са дали ипотечен кредит. Финансово състоятелните хора са такива, защото са се научили сами да управляват парите си.

Обикновеният човек винаги ще е прецакан, когато взема кредит. Затова, ако си знаеш интереса, ще бягаш стремглаво от всякакви заеми. С изключение на един-единствен вариант, за който вече споменах: вземаш кредит, за да завъртиш бизнес. Според проучване на БАН от есента на 2009 г. 67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището. И само 7% от кредитите и 5% от заемите в България са взети за развитие на бизнес. Тези цифри показват защо българинът няма да се отлепи от дъното - да вземаш кредити, за да ги харчиш, е най-сигурният начин да съсипеш не само своята съдба, но и тази на децата си. Древните асирийци са ни оставали един прекрасен завет: искаш ли да живееш спокойно, не вземай и не давай на заем. Ако винаги следваш този принцип, сериозните ти проблеми ще са с един по-малко.

Светослава БАНЧЕВА,
е-вестник

Интервюто е препечатано от в. "Янтра ДНЕС" Велико Търново

Източник
 
EllyДата: Петък, 20.07.2012, 15:12 | Съобщение # 35
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Заетото поколение

Зает, зает, зает, зает, зает, зает... мъртъв!

Ричард е успял счетоводител. При една от срещите ни той
ми каза: „Всяка седмица играя на лотарията, но винаги съм
твърде зает, за да проверя дали съм спечелил.“ Той погледна
към небето и тъжно каза: „Сигурно имам цяло състояние, без
да знам за това.“ Ричард е пълноправен член на това, което
наричам „Заетото поколение“. Не сме ли всички такива?
Знаеш ли за новия поздрав, който се е появил напоследък
в обществото ни? Едно време след „Здравей“ казвахме неща
като „Радвам се да те видя“, „Как си?“ и „Наред ли е всичко?“.
Сега след „Здравей“ казваме „Действаш ли непрекъснато?“.
Това е новият ни поздрав. Нещо повече, очакваме отгово-
рът да е твърдо „Да!“ Всъщност, да кажеш не, както правя
аз от време на време, предизвиква дълбока загриженост и
създава неловка ситуация, сякаш си споделил за смърт на
близък човек или някакво бедствие.

В моите семинари, озаглавени „Успявай интелигентно“,
често питам публиката: „Има ли тук човек, който днес е по-
малко зает, отколкото преди десет години?“ Обичайната
реакция е бурен смях. Във всеки живот трябва да има момен-
ти на заетост. Както пише в Библията: „Има време за всяко
нещо, и сезон за всяка дейност под небето“ (Еклесиаст 3:1).
Винаги ще има проекти, цели, празнуване на рождени дни
и крайни срокове, които изискват повече време и енергия.
Няма нищо лошо в това да сме заети от време на време, но
повечето от нас са заети постоянно.

За Заетото поколение заетостта се е превърнала в на-
чин на живот. Винаги сме или заети, или се правим на заети.
Заетостта е нашият символ на високо обществено поло-
жение. Всеки път, когато обявяваме: „Зает съм“, казваме на
останалите членове на Заетото поколение, че струваме
нещо, че имаме стойност и че животът ни е важен.
Мантра-
та ни е: „Зает съм, следователно съм добре.“ Да си зает е
добре. Да си много зает е дори по-добре.

Отстрани да си зает изглежда адски впечатляващо и
крайно необходимо. Изглежда като целенасоченост, фоку-
сираност, целеустременост и огромна продуктивност. Ех,
колко е хубаво да си така зает! Но отблизо заетостта чес-
то ни предава. Обикновено тя прикрива объркване, страх,
тревога и болка. Заетостта е просто шум. Лишена е от ис-
тинско съдържание. Това важи в особено голяма степен за
хората, които страдат от „постоянна заетост“.


Постоянната заетост

В Постоянната заетост няма нищо интелигентно. Всъщ-
ност според собствения ми опит тя често е една от основ-
ните пречки за успеха в работата, връзките и живота.
Заетото поколение трябва да се научи, че да си зает
не е достатъчно. Претрупаният с ангажименти живот не
е задължително добре изживян. Натовареният график не
е доказателство за голямо постижение. Заетостта нито
гарантира успех, нито се равнява на успех. Американският
философ Хенри Дейвид Торо, вдъхновил много лидери и мисли-
тели, е написал:

Не е достатъчно да си зает – и мравките са заети.
Въпросът е: С какво сме толкова заети?


Постоянната заетост може да започне с най-добри наме-
рения, но по пътя губим връзката с това, което е истински
важно, свещено и реално. Губим силата да разграничаваме.
Толкова сме заети, претоварени и обсебени от графика си, че
вече не сме отворени и достъпни за истината и красотата
в живота си. Загубили сме се, но сме твърде заети, за да го
забележим. Както гласи известната поговорка: „Животът е
това, което ти се случва, докато кроиш други планове.“
Заетото поколение може и да постига „оптически успех“
– фасада на успех, но това не значи, че се чувстваме успели.
Може да постигаме много, но често сме твърде заети, за
да му се насладим. Прекалено сме заети с изплащането на
ипотеката, за да се порадваме истински на дома си. Имаме
любими, но сме твърде уморени, за да се любим. Имаме деца,
които сякаш порастват твърде бързо. Имаме „страхотни
приятели“, с които почти не се виждаме. Не си вземаме от-
пуски, предпочитаме дългите уикенди.� Твърде сме заети, за
да бъдем щастливи.

Постоянната заетост обикновено е престорен успех.
„Вълнението“ и „тръпката“ първоначално са опияняващи,
но адреналинът скоро привършва. Изтощаваме се и сме при-
нудени да избутваме деня на диета, състояща се от кофеин,
стимуланти, агресия и други „наркотици“. Стремим се да сме
постоянно заети – на всяка цена. „Чудото“ на постоянната
заетост не издържа на по-сериозна проверка. Не сме заети
с нищо конкретно. Бъркаме адреналина с целеустременост.
Постоянната ни заетост е фасада и когато най-сетне прес-
танем да бъдем заети, къщата се срива.


Постоянната заетост блокира виждането. Виждам това
най-ясно, когато работя като личен съветник на ръководи-
тели на компании и организации – хората с визия, които
всеки ден се борят да преодолеят постоянната заетост.
Твърдо вярвам, че ръководителите не трябва да са посто-
янно заети. Лидерите са пазителите на визията. Те трябва
да отделят време да медитират и да се фокусират върху
основната истина на работата. Моята цел е да им помогна
да се дисциплинират, така че да отделят време за цялата
картина и за вдъхновение. Помагам им да водят с визия.
Да живееш с визия е талант от огромно значение за успе-
ха в живота. Всички ние сме призвани от време на време да
медитираме върху основната истина на живота си.
Заетостта може да те накара да се чувстваш важен,
но важно ли е това, с което си зает? Това е интелигентен
въпрос от типа, който задават добрите съветници. Според
моя опит постоянно заетите хора са склонни да бъркат зае-
тостта с успех, адреналина с целеустременост и усилията
с ефективност. Робърт Дж. Шилър, професор по икономика в
университета Йейл и автор на книгата „Ирационална жиз-
нерадост“, пише:
Способността да фокусираш вниманието си
върху важните неща е определяща характеристика
на интелигентността.
Постоянната заетост не само че не е интелигентна, но
понякога може да бъде направо безразсъдна. Най-безумният
пример за постоянна заетост, който съм виждал някога,
беше когато работех на Нюйоркската стокова борса. Няма
да назовавам компанията от Уолстрийт, защото не искам
да я злепоставям. Тази компания поддържаше агресивна,
твърда работна култура на дълго работно време, където от
всички се очакваше да възприемат нагласата „започни рано,
тръгни си късно“. Работата за тази компания беше преди
всичко тест за издръжливост.

Една вечер видях как един от колегите ми си тръгва от
офиса. Офисът беше голямо помещение, в което работеха
сто финансови анализатори. Беше шест часът и изглежда-
ше, че Тери е тръгнал да се прибира у дома си.
– Тери, забрави си сакото! – извиках му аз.
– Ще се върна – отвърна Тери.
Но Тери не се върна. На следващата сутрин около 7:45 ч.
видях, че Тери идва на работа и сяда на бюрото си. Наблюда-
вах го как сгъва старото си сако – това, което беше оста-
вил в офиса през нощта – и го слага в куфарчето си.
– Значи все пак си забравил сакото си – отбелязах аз.
– Всъщност не съм – отвърна той.
По-късно, шептейки, Тери ме посвети в тайния ритуал,
в който участва той (а по неговите думи и други), наречен
„Двойното сако“. Тери обясни, че в усилията си да надвият
над сляпото настояване на шефа да започват работа рано
и да приключват късно, той винаги оставя по едно сако на
облегалката на стола си.
– Защо? – попитах аз наивно.
– За да оставя впечатлението, че винаги съм тук – про-
шепна Тери. По-късно научих, че „Двойното сако“ е обичайна
маневра за противодействие на натиска да си постоянно
зает.
През годините съм работил за много компании и органи-
зации, които възнаграждават заетостта, а не успеха. Тех-
ните служители работят в „култура на заетост“, която е
идеалната среда за отглеждане на нови сортове заетост и
неефективност. Всички работят до късно, защото това се
смята за признак на ангажираност. Всеки, който се осмели
да си тръгне в 17 часа, очаква да чуе от колегите си глупави
подхвърляния от сорта на „На половин работен ден ли рабо-
тиш?“ и „За някои е позволено“. Постоянната заетост може
наистина да е признак за ангажираност, но това е ангажира-
ност без въображение. И не е гаранция за успех.
Отделните хора могат също да страдат от „етика на
заетост“, която ги кара постоянно да се занимават с нещо.
Добре е да помним, че целта на живота не е да си зает, а да
успееш. Всеки член на Заетото поколение – включително и
аз – трябва да е готов да пожертва заетостта в името
на истинския успех. Често, едва когато се отървем от зае-
тостта, визията се завръща, вдъхновението идва и можем
да постигнем едно ново ниво на истински успех.

Проверка на заетостта

И сега, когато всичко е приключило, какво наистина
направи вчера, което да си заслужава да се спомене?
– Колман Кокс


Източник

 
EllyДата: Понеделник, 30.07.2012, 09:25 | Съобщение # 36
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Едно приятелче ми прати интересен материал, който му е попаднал biggrin

Щурец и мравка в 21 век



През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее, свири и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К.

Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега.

Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа. Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата и е иззета от държавата и тя емигрира в държава с по-ниски данъци.

Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца но започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. Щурецът вече е спрял дори да пее и да свири. За всичко това се порицава правителството.

Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона. Всички вестници и телевизии масово коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство...

Източник
 
EllyДата: Петък, 10.08.2012, 13:07 | Съобщение # 37
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Прекарваш най-хубавите години от живота си на работа, която мразиш, за да можеш да си купуваш неща, от които не се нуждаеш, за да живееш по начин, който не ти харесва. Звучи ми побъркано.

Д-р Робърт Холдън - "Успявай интелигентно"
 
EllyДата: Събота, 07.09.2013, 12:45 | Съобщение # 38
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
"Джей Ло ще вземе 17,5 млн. долара, за да журира в American idol. Певицата дълго време водила преговори за заплащането на труда си. В първото издание на шоуто пред 2011 г. тя взе 12 млн. долара. A сегашната сума е голям удар за латино дивата, която задмина хонорара на Бритни Спиърс - като съдия в "X Фактор" тя държеше рекорд с 15 милиона. Следващия сезон ще има трима съдии, а не четирима както обикновено. Джей Ло ще е единствената дама, защото продуцентите се притеснявали от женски дрязги, каквито заформиха в предишни издания Марая Кери и Ники Минаж."

Криза, а?

Източник: http://paper.standartnews.com/bg....=464336
 
Форум » Всичко за теб » Богат татко, беден татко » Друга гледна точка
Страница 3 из 3«123
Поиск:

Copyright MyCorp © 2016 Сделать бесплатный сайт с uCoz