Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Баба Меца казала: „Тази година ще се родят много дренки!"

Попитали я: „От къде знаеш, бабо Мецо?"

„Ами, много ми се ядат", гласял отговорът.

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
Истината рядко е чиста и никога проста

Вижте някои нещица на художника Томас Кинкаде. Нищо не знам за него, но попаднах на картините му. Като живи са. Искам там

- ДА ти доверя една тайна само...:

Летящите изумруди

Най-дребните птици на земното кълбо са колибрите, които достигат големина колкото пчелите. Тежат само 2гр. Благодарение на бързото трептене на крилцата ( 50 трептения в секунда) колибрите не кацат върху цветята, а с дългия си хобот изсмукват от тях нектара, с който се хранят. Пъстрата им окраска може да се сравни само с цветовете на дъгата, с блясъка на кристала или с цветовете на скъпоценните камъни. Известният натуралист Бюфон пише за тях: "...От всички живи същества колибрите са най-прекрасните по форма, най-разкошните по окраска. Скъпоценните камъни и метали, на кото изкуствено се придава блясък, не могат да се сравнят с тези живи скъпоценности. Тези малки птички са съвършено творение на природата.Тя ги е обсипала с всички дарове, с които е дарили другите птици само отчасти. Лекост, бързина, ловкост, грация —с всичко е дарила тези нейни любимци. Техните багри наподобяват блясъка на изумруди, рубини, топази, премяната им никога не се мачка и праши, защото през целия си живот те не се допират до земята." Интересно е да се знае, че колибрите са единствените птици, които летят с опашката напред.

из "Занимателна география" - М.Мандова, Н. Кисьов, Д. Бонева

Държавно издателство

"Народна просвета"

София, 1985г.