Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Форум » Разни » Всичко в живота » Жена (в частност, българка)
Жена
chloeДата: Петък, 30.03.2012, 12:19 | Съобщение # 1
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Не можеш ли да победиш жената
със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става -
потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива.
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми,
но тайно нощем търсеха зокум:
помятаха. А свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра,
от още триста Момини скали.
Една от тях не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не мени...
Пет века продължаваше - жестока -
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която
воюваха кинжала и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше велик закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана
край Бисер сведе победе`н байряк
и паднал във нозете на Гергана,
поклон й стори. До земята чак!

Ивайло Балабанов

 
chloeДата: Петък, 30.03.2012, 12:19 | Съобщение # 2
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
"Една нация е победена, когато сърцата на жените й лежат в прахта. Тогава всичко е свършено, все едно колко храбри са техните бойци и колко мощни са оръжията им."

Поговорка на шайените

източник : Съкровищница
 
EllyДата: Събота, 01.06.2013, 13:21 | Съобщение # 3
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Деветото дете

Отец Евгени е последният воин на демографията
Мартин КАРБОВСК
И



Докато Рут Колева говореше как си е нейна работа дали ще прави аборт или не, разбрах, че отец Евгени жени първородния си син.
Отец Евгени е православен християнин, оженил се млад, и спазва християнския начин на живот. Той е скромен, твърди, че прави каквото може, за да отговаря на християнските правила, и най-важното - намерил е жена си, презвитерата, която също е вярваща - но явно вярва и в мъжа си. Щото заедно вече имат осем деца! История невероятна и красива като небето и покривите под него, похлупили човешките съдби, повечето безоки и безрадостни.
Като каза отец Евгени, че синът му се жени, освен радостта дойде и сметката, че отецът, който още няма 40 години, ще стане и дядо. "Ще имаме момче", намекна отецът и аз започнах съответните шеги - "дядо поп наистина ще става дядо, честито, ебаси как се радвам. Леле, дядо попе, и олеле!"
"Не, Мартине, няма да ставам дядо, каза отец Евгени, синът ми няма да има още дете, аз и жена ми ще имаме" - благо ме поправи отецът. И аз занемях. Айде, бе!!!
Това ще бъде девето дете на презвитерата Вили и мъжа й отец Евгени, който живее и служи в Сливен. Четейки ужасните жълти писания, се чудя дали да разказвам историята на отчето - тя е лична и твърде чиста, за да е във вестник. По-добре да е в книга. Но сега няма време за книга.
Деветото дете на отеца всъщност е десета бременност за жена му. Двамата имат осем живи и здрави прекрасни деца и едно на път. Преди време едно детенце им почина, но после имаха момиченце и сякаш душата на починалото отново дойде на бял свят. Което е писано, ще стане - казва отец Евгени и външно изглежда благ. Вътрешно е боец - срещу ваксините, еврейските заговори, жълтата преса, Армагедон и загубата на деца от плътта на нацията. Това е последният човек, който твърди, че си заслужава да умреш, служейки на правата вяра. А и така или иначе ще умреш, нали!
Това, което прави отец Евгени, е война. Той е последният воин на демографията, воин от обич изтъкан и от убеденост сглобен, сякаш от Божията ръка направен. Той е новината ми тази седмица. Правителства падат и се свалят, предателства и уйдурми в живота на всеки смотан българин се случват, бедност и порок - женени един за друг - крещят от улиците, от прозорците на къщите и екраните... но отецът е там - сам служи на Господа и прави деца, защото това е, което остава. Но не е сам, как ще е сам - жена му е там и децата му са там.
Това, което прави жена му, презвитерата Вили, е чудо. Родила осем деца и днес тя изглежда като момиче, ако я срещнете, ще видите, че е осенена от благодат, не знам как го прави, но със сигурност не е от КюТен кремовете, без химия, без реклама - само с малко мъка и търпение, и доброта. Идиотска работа, неразбираема работа е този живот за другите българи, гледат примера на отец Евгени и жена му и цъкат през скептичните си зъби. Не се ли карат тия хора, нямат ли си други проблеми, че правят деца като невидели, като цигани ги правят?! Има и такива коментари. Виждал съм ги как се спречкват - отецът и презвитерата, но те не се карат като нас - със злоба и напук-отмъщение, и те простичко се карат, когато са изнервени от беднотията и от неразборията наоколо - но се разбират. И правят това, което остава. Правят чудото си. И да ви кажа - Чудото се дължи на Жената. Ако няма чудо, търсете жената виновна.
Чудото на деветото дете, идващо на бял свят сред жълта преса, прашни улици, черни предвиждания, сива бедност и червени надежди. Детето идва в свят, където майките отиват на секцио, за да запазят вагините си свежи. Деветото дете идва в държава, където педофилите си разменят картички по интернет и рядко попадат в затвора, не като в Полша, където от тази седмица педофилите законово ги кастрират химически. Идва детето в държава, където можеш само да се родиш, а да живееш можеш само другаде.
Идва детето в свят на халюцинации от омраза и халюцинации от безсмислие
идва като небесно врабче, което тепърва ще се учи дали да живее, или да живурка. Идва на мястото, където повечето деца си тръгнаха. Обаче това е волята на Господа и това е волята на родителите му. И на съдбата, и на небето, и на земята.
Как се гледат осем деца, как се гледат девет деца, как го правите, питам ги всеки път, когато ги видя. И отец Евгени отговаря - като птиците сме. Не сме лягали гладни, все се намира за нас. Не е за вярване. Сякаш математически е невъзможно. Тук едно дете се ражда само ако има уреден апартамент за него, само ако има топла вода и три перални, две баби и спестовна книжка. Или се гледат като кученца - за помощи се гледат у нас деца и за едната ракия и едните цигари. А истината, ето я - не е страшно, не е нищо особено да отгледаш осем и да чакаш девето. Трудно е, отчайващо трудно е, но не е страшно, не е невъзможно, не е нищо в сравнение с това да нямаш деца, да не ги искаш, да мислиш за себе си като за торба, която не се къса.
Господ прави хората като торби. В тях е сложил бъдещето и талантите. Повечето хора си пазят торбите да не се скъсат, но торба е човекът, къса се и да го пазиш, и да не го пазиш. А от хората Господ очаква да отворят торбата и от там да се даде светлина и път на бъдещето и на талантите. Но не - пазят се хората като торби, пълни с нищо, докато не се скъса торбата и докато остарее бъдещето в утробата или безсмислени станат талантите.
Деветото дете. Само за протокола - добре дошло, детенце, на тоя свят, където
абортът е като рестартиране на компютър
където в болницата за десет хиляди лева можеш да си направиш реджувинация (подмладяване) на външните полови органи, където човек за човека е скептик, където е лудост да имаш едно дете, а да кърмиш е прекалено. Родено там, където се срамуват да вярват в Господа. Родено там, където омразата е естествена, приятелите са курви, а на Господ се обаждаме като на линейка - само когато умираме. В тая среда, на тоя субконтинент се ражда деветото дете - от баща се ражда и от майка. Чудо, чуденце! Какъв човек трябва да си, каква жена трябва да си, за да ти се случи това.
Това са просто хора, мъж и жена от Сливен, които разбират Замисъла. Това е Замисълът. Всеки ден ние, обратно на тях, се противопоставяме на Замисъла, на Предначертаното, на Предназначението. А не трябваше.

П.П. Дано не ми се разсърдиш, отче, че ти издадох тайната, но друго човешко не виждам да се случва в тая страна.

http://paper.standartnews.com/bg....=452928
 
ivoniДата: Петък, 05.06.2015, 11:16 | Съобщение # 4
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн
"Жена, която е в хармония с нейния Дух, прилича на река. Тя отива там, където собственото й течение я води, без претенции и пристига до нейната дестинация... подготвена да бъде Тя и само Тя."

Прикачен файл: 7498306.jpg(44Kb)


Редактирано от ivoni - Петък, 05.06.2015, 11:17
 
ivoniДата: Четвъртък, 11.06.2015, 13:10 | Съобщение # 5
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн



Прикачен файл: 2441300.jpg(46Kb) · 8082764.jpg(36Kb) · 6418574.jpg(42Kb)
 
ivoniДата: Сряда, 24.06.2015, 15:31 | Съобщение # 6
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Най-голямото изпитание за един мъж не е да забогатее, без да е готов за това, а да срещне умна жена, без да е пораснал достатъчно.
Оскар Уайлд


Добавлено (24.06.2015, 15:31)
---------------------------------------------
"Дошла съм на Земята да обичам.
Не знам защо ми трябва време?!
Дошла съм, за да бъда скитница,
а къщата да бъде мое бреме.
Дошла съм, за да бъда амазонка,
самодива,
слугиня,
или царица...
Каквато и да бъда, ще обичам!
Любовница,
съпруга,
мъченица...
Дошла съм, за да бъда майка -
грижовна, страдаща, премъдра.
Какво е майчина сълза, не питайте,
не знам защо, но не искам да съм друга.
На клада съм горяла - вещица;
до гробен кръст ридала - клетница;
над детска люлка пяла - майчица...
Била съм на Земята със безброй лица...
и луда,
и красива,
и жестока,
старица - бедна,
девойка - пъстроока.
И хиляди години ме бичуваха,
с целувки нежни после ме лекуваха,
оставяха ме гола и разплакана,
душата ми раздираха и чакаха...
В утробата ми бъркаха насила!
Децата ми поробваха, убиваха.
Но аз!
Дошла съм на Земята да обичам.
Не знам защо? Но ми трябва време!
А женската ми сила никога
и никой не може да ми вземе!"


Петя Рашкова
Прикачен файл: 2322813.jpg(46Kb)


Редактирано от ivoni - Сряда, 24.06.2015, 15:32
 
ivoniДата: Сряда, 24.06.2015, 15:36 | Съобщение # 7
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Жена на честта
/Добромир Радев/


Аз зная, аз зная, че ти си различна,
макар да ти казват - просто жена...
Но, някак си друга така, нетипична!
Та ти си разкошна! Жена на честта!


В очите ти виждам твърдост и смелост,
добре си се скрила зад маска една!
Аз знам, че сърцето ти пътя поело...
Онзи път стръмен, на Жена на честта!


Онзи път труден, коварен и страшен!
Който всички избягват! Път на борба..
Онзи път дълъг... Онзи път прашен,
по който се скитат, жени на честта!


Аз зная, аз зная, че ти си щастлива!
Звук от любов, обвит в тишина...
Аз зная, аз виждам, че ти си красива,
нежна, прекрасна, жена на честта!


Не си като другите! Чу ли? Повярвай!
Мила, но твърда, различна, добра!
Любов на околните все тъй дарявай!
И все тъй бъди си, жена на честта!!!
Прикачен файл: 7302806.jpg(29Kb)


Редактирано от ivoni - Сряда, 24.06.2015, 15:37
 
ivoniДата: Сряда, 24.06.2015, 16:01 | Съобщение # 8
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Жената разцъфтява чрез връзката си със Земята и умението да живее в настоящия момент.
В отношенията с мъж може и да изпита чувство на Любов за малко, но единствено и само връзката й с физическата реалност й дава онази силна и мощна енергия, която тя може да позволи да разлее от себе си. Това е топлата, нежна и приемаща майчина енергия, която преобразява жената завинаги. Веднъж свържеш ли се с нея знаеш, че по-хубаво от това няма. Тогава разбираш, че предназначението ти на тази земя е основно да бъдеш Жена.
Прикачен файл: 7262675.gif(1209Kb)


Редактирано от ivoni - Сряда, 24.06.2015, 16:10
 
ivoniДата: Сряда, 24.06.2015, 16:11 | Съобщение # 9
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Пийс Пилгрим - Път към вътрешния мир

За авторката:От 1953 до 1981 г. една среброкоса жена, наричаща себе си просто "Поклонник на Мира", извървява повече от 40000 километра личностно поклонение за мир. Тя се зарича "да остана скитник, докато човечеството научи какво е мир, да вървя, докато ми бъде даден подслон, и да постя, докато ми бъде дадена храна."През времето на нейното 28 годишно поклонничество, тя докосва сърцата, умовете и живота на хиляди индивиди из цяла Северна Америка. Нейното послание е както семпло, така и проникновено.Посланието й продължава да вдъхновява хора от цял свят.

...Когато бях млада, открих две важни неща. Първо, видях, че изкарването на пари е лесно. И второ, разбрах, че печеленето на пари и безразсъдното им харчене е абсолютно безсмислено. Знаех, че не съмтук за това, но по онова време (това бе преди много години) не знаех точно заради какво съм тук. Много усилено се стремях да открия как да придам смисъл на живота и след като веднъж вървях цяла нощ през гората, достигнах до една, както сега ясно схващам, психологически много важна повратна точка. Почувствах пълна готовност да отдам живота си без никакви резерви на другите. Повярвайте, това е такъв момент, след който няма отстъпване назад. След това никога вече не може да се върнете обратно към напълно егоцентричния начин на живот.Така преминах към втория етап от своя живот. Започнах да живея, за да давам това, което мога, вместо да вземам онова, което мога. Така навлязох в един нов и прекрасен свят. Животът ми започна да придобива смисъл. Бях благословена с добро здраве. Оттогава не съм имала нито главоболия, нито настинки. (повечето болести са причинени психологически.) Оттогава досега аз зная, че животът ми ще е посветен на работа за мира и че това ще включва всичко - мира между народите, мира между отделните групи, мира между хората и много, много важния вътрешен мир. Има голяма разлика обаче между желанието да отдадеш живота си и действителното отдаване, а в моя случай между тях имаше петнадесет години подготовка и вътрешно търсене.През този период се запознах с това, което психолозите наричат его и съвест. Започнах да разбирам, че имаме като че ли два аза, две натури, две воли с два специфични светогледа. Тъй като гледищата бяха до такава степен различни, в живота си почувствах един конфликт между двата аза с характерните им светогледи. Имаше и хълмове, и долини (превратности - бел. прев.) - много хълмове и долини. И тъкмо тогава, в разгара на тази борба дойде едно прекрасно върхово преживяване и за първи път разбрах какво означава вътрешен мир. Почувствах единство - единство с всички хора, единство с цялото творение. Оттогава всъщност не съм се чувствала отделена. Отново и отново можех да се връщам към този прекрасен връх и оставах все по-дълго време, като само понякога се изплъзвах оттам за малко. И тогава дойде една прекрасна сутрин, в която се събудих и разбрах, че никога отново няма да се наложи да се спускам надолу към долината. Знаех, че за мен борбата бе вече завършила и най-сетне бях успяла да отдам живота си и да постигна вътрешен мир. Това е момент, след който вече няма отстъпване назад. Никога вече няма да се върнете към борбата. Конфликтът е приключил вече, защото сте салонна да правите това, което е необходимо, без никой да би принуждава.Движението напред обаче не е приключило. Голямо подобрение настъпи и в този трети етап от живота ми, но това е все едно, че централната фигура от пъзела (картина-игра, която се нарежда от отделни изрязани парченца - бел. прев.) На вашия живот е вече сглобена, ясна и непроменяща се и по краищата останалите парченца попадат на местата си. Винаги има разширение по краищата, нопрогресът е хармоничен. Съществува усещането, че винаги сте заобиколени от всички хубави неща, като любов, мир и радост. Това изглежда като едно предпазно обкръжение и вътре в него има еднанепоклатимост, която може да ви помогне да преминете през всякаква ситуация, в която може да попаднете.Хората могат да ви гледат и да смятат, че сте изправени пред големи проблеми, но винаги са налице вътрешните резерви, с които лесно се преодоляват затрудненията. Нищо не изглежда трудно. Има едно спокойствие, тишина и непривързаност - вече без напъни и пресилване за каквото и да е. Животът е запълнен и хубав, но никога повече не е претрупан. Това е нещо много важно, което успях да науча; ако животът ви е в хармония със схемата на живота и ако спазвате законите, управляващи тази вселена, тогава той ще е запълнен, но не е препълнен. А ако е претрупан, значи извършвате повече, отколкото е правилно за вас, повече, отколкото ви е отредено в общата схема на нещата.Това е живот, посветен на даване, вместо на получаване. Като се съсредоточите върху даването, откривате, че точно както не можете да получавате, без да давате, по същия начин не може и да давате, без да получавате - дори и най-прекрасните неща, като например здравето, радостта и вътрешният мир.Имате усещане за безкрайна енергия - тя просто никога не се изчерпва; изглежда безконечна като въздуха. Като че ли сте се включили към източника на енергия на вселената.Вече вие сте този, който контролира живота си. Нали разбирате, егото никога не ръководи. То е управлявано от желанията за удобство и доволство от страна на тялото, изискванията на ума и изблиците на емоциите. Но по-висшата същност контролира тялото, ума и емоциите. Аз мога да наредяна тялото си: „легни там на циментовия под и заспивай", и то изпълнява. Мога да кажа на ума си: „Спри всичко останало и се съсредоточи върху работата пред теб", и той ме слуша. мога да заповядам на емоциите си: „усмирете се, дори и в тази ужасна ситуация", и те се успокояват. Това е един различен начин на живот, философът Торо е писал: „Ако някой не върви. в крак с другите, може би той чува другбарабанчик" И сега вие следвате друг барабанчик - по-висшата природа, вместо низшата.Чак тогава, през 1953 г., Се почувствах призована или насочена, или може би подтикната да започна поклонението си, посветено на мира в света - едно пътешествие, което се предприема по традиция. Според нея, поклонението е пътуване, което се извършва пеша и с вяра, искрено и като възможност за среща с хора. За тази цел съм облечена с туника, отпред на която пише „Пийс Пилгрим"*.Чувствам, че това е вече моето име - то поставя ударението на моята мисия, а не на мен. А на гърба й пише „25 000 мили** пеша за мир". Целта на тази туника е да установи контакт с хората. Непрестанно, докато вървя по пътищата и през градовете, те идват при мен и аз имам възможност да им говоря за мира.Извървяла съм 25 000 мили без нито един цент. Притежавам само това, с което съм облечена и което нося в малките си джобове. Не участвам в никакви организации. Казала съм, че ще вървя, докатоне ми се предложи подслон, и ще вървя, докато не ми се даде храна, и ще продължавам да обикалям, докато човечеството не се научи как да живее в мир. И мога да ви кажа съвсем искрено, че без никогада съм поискала каквото и да е, винаги ми е давано всичко необходимо за пътуването ми, което показва колко добри всъщност са хората.С мен винаги нося своето послание за мир: това е пътят на мира: преодолей злото с добро, лъжата с истина и омразата с любов. Няма нищо ново в него освен практиката му. А прилагането му енеобходимо не само в международен, а и в личностен план. Аз вярвам, че ситуацията в света е отражение на собствената ни незрялост. Ако бяхме зрели, хармонично разбити хора, войната въобще не би била проблем, просто щеше да е невъзможна.Всички можем да работим за мира. Можем да го правим точно там, където се намираме, вътре в себе си, понеже, колкото повече мир има в собствения ни живот, толкова повече можем да отразяваме навън. Аз всъщност смятам, че желанието ни да оцелеем ще ни тласне към един неспокоен световен мир, който, ако искаме да е траен, ще трябва да подкрепим с едно голямо вътрешно пробуждане.Считам, че с откриването на ядрената енергия навлязохме в нова епоха и тя изисква едно ново възраждане, което да ни издигне до по-високо ниво на разбиране, така че да съумеем да се справим с проблемите на съвременността. И така, главният въпрос, с който се занимавам, е мирът вътре в нас като крачка към мира в света.Сега, когато говоря за крачките към вътрешния мир, говоря за тях обобщено, те не са фиксирани. Те могат да бъдат разширени, могат и да бъдат намалени. Това е просто начин за излагане на въпроса, аважно е следното: крачките към вътрешния мир не се предприемат по някакъв установен ред. Първатакрачка за някой може да е последна крачка за друг. Така че направете тези стъпки, които ви се струват най-лесни за самия вас, и като изпълните няколко, ще ви е по-лесно да направите и други. В това отношение наистина можем да си помагаме. Може би никой от вас няма да се почувства призван да тръгне да пътешества, а и аз не се опитвам да ви подтиквам към това, но относно намирането на хармонията в нашия живот считам, че можем да споделяме. И подозирам, че като прочетете кои са стъпките към вътрешния мир, ще от-криете, че вече сте направили някои от тях.Първо бих искала да спомена някои от подготовките, от които се нуждаех. Първата е правилното отношение към живота. Това означава - не бягайте от живота! Спрете да бъдете повърхностнисъщества, които живеят само върху пяната на повърхността. Има милиони такива хора и те никога не откриват нищо, което действително има стойност. Бъдете готови да погледнете живота право в лицето и да се спуснете под повърхността, където се намират основните истини и реалности. Това е, което правим тук сега.Пред вас стои въпросът за правилното отношение към проблемите, които животът поставя пред вас. Ако можехте само да видите пълната картина, ако знаехте целия разбой на нещата, щяхте даосъзнаете, че нито един проблем не идва при вас, без зад него да има цел, свързана с живота ви, който да не може да допринесе за вътрешния ви растеж. Когато разберете това, ще приемете трудностите като прикрити възможности. Ако не посрещате проблемите, просто бихте се движили безцелно в живота и не бихте достигнали до вътрешен растеж. Разрешаването на затрудненията според най-висшето в нас е пътят за осъществяване. Колективните проблеми трябва да решаваме съвместно и не може да намеривътрешен покой този, който избягва извършването на своя дял при решаването на общите проблеми, като например световния мир и разоръжаването. Нека винаги заедно да премисляме тези въпроси,заедно да ги обсъждаме и заедно да работим за тяхното разрешаване.Втората подготовка е свързана с хармонизирането на живота ни със законите, управляващи тази вселена. Сътворението обхваща не само световете и живите същества, но също така и законите, на които те се подчиняват. Приложими и във физическата, и в психологическата сфера, те определят човешкото поведение. Доколко животът ни ще е хармоничен, зависи от това, дали ще успеем да ги разберем и да го приведем в съгласие с тях. А когато не се съобразяваме с тези закони, си създаваме затруднения чрез нашето неподчинение. Самите ние сме най-лошите си врагове. Ако хармонията липсва поради невежество, ще страдаме донякъде; но ако разбираме нещата и пак не се съобразяваме с тях, тогава ще страдаме много. Приемам, че тези закони са добре известни и добре се приемат, остава само добре да се спазват.И така се заех с един интересен план, да се придържам в живота си към всичките хубави неща, в които вярвам. Не се заблудих да се захвана с всичко наведнъж, а вместо това, ако правех нещо, коетознаех, че не трябва да правя, спирах и бързо се отказвах от него. Вижте, това е лесният начин. Постепенното отказване е бавно и трудно. И ако не правех нещо, което знаех, че трябва да правя, бързо се захващах с него. Доста време бе необходимо, за да може изпълнението да достигне до убежденията, но разбира се, това е възможно. Сега, ако вярвам в нещо, аз го правя. Иначе би било напълно безсмислено. И като живеех според най-висшата светлина в себе си, открих, че ми се дава и друга светлина и че се отварям за получаване на повече, когато живея според тази, която имах.Тези закони са еднакви за всички ни и можем заедно да ги изучаваме и обсъждаме. Но има и трета подготовка, свързана с нещо неповторимо за всеки човек, понеже всеки от нас има специално място в схемата на живота. Ако все още не ви е ясно кое е то, предлагам ви да се опитате да го откриете чрез възприемащо мълчание. Имах навика да вървя, възприемаща и безмълвна, сред красивата природа и така ми идваха прекрасни прозрения. Започвате да вършите своя дял в схемата на живота, като правите онези добри неща, към които сте привлечени, дори и те да са съвсем малки в началото. Давате им приоритет над всички повърхностни неща, с които обикновено е претрупан човешкият живот.Има такива, които знаят, но не изпълняват. Помня един ден, както си вървях по магистралата, една много хубава кола спря и човекът ми каза: „колко е прекрасно, че следвате призванието си!" „определено смятам, че всеки трябва да прави това, което смята за правилно" - му отвърнах аз.Той започна да ми разказва какво го привлича и то бе хубаво. Много се ентусиазирах и предположих, че той се занимава с това. Казах му: „това е прекрасно! Как се справяте?" Той ми отговори: „а, не правя това. За такава работа не се плаща." Никога няма да забравя колко ужасно нещастен бе този човек. Но в този материалистичен век имаме толкова погрешни критерии, чрез които измерваме успеха. Оценяваме го посредством доларите и материалните неща. Но щастието ивътрешния мир не са в това направление. Ако вие знаете, но не правите, наистина сте много нещастни.Има и четвърта подготовка и тя е опростяването на живота, за да могат вътрешното и външното благополучие, психическото и материалното благополучие в живота ви да бъдат в хармония. Това бе много лесно за мен. Точно след като посветих живота си на другите, открих, че не мога да приемаповече от това, от което се нуждая, докато други по света имат по-малко, отколкото им е необходимо. Това ме накара да приведа живота си до нивото на потребностите. Смятах, че това ще е трудно. Считах, че то ще предизвика много страдания, но се оказа, че съвсем не е така. Сега, когато притежавам само това, с което съм облечена и което е в джобовете ми, не се чувствам лишена от нищо. За мен това, от което имам нужда, и това, което искам, са едно и също и не можете да ми дадете нищо, което не ми е потребно.Открих тази велика истина: ненужните притежания са ненужно бреме. С това не искам да кажа, че потребностите на всички ни са еднакви. Вашите може да са много по-големи от моите. Ако имате семейство например, ще ви е необходим семеен център за вашите деца. Но искам да кажа, че всичко над необходимото, а необходимото включва понякога и неща извън физическите потребности, всичконад необходимото има склонност да стане обременяващо.Има една огромна свобода в опростения живот и след като започнах да я усещам, открих хармонията в живота си между вътрешното и външното благополучие. Много може да се каже за тази хармония, не само за живота на отделния човек, но и за живота на обществото. Понеже като свят такасме се отдалечили от хармонията, толкова сме навлезли в материалното, че когато открием нещо от рода на ядрената енергия, сме способни да я поставим в бомби и да я използваме, за да убиваме хора. Това е, защото вътрешното ни  благополучие  изостава много от външното. Сериозните изследвания за бъдещето са свързани с вътрешната ни страна, с психологическата страна, така че да съумеем да ги приведем в равновесие, за да знаем как да използваме добре външното благополучие, което вече имаме.Тогава разбрах, че трябва да премина през някои пречиствания. Първото бе толкова просто: пречистване на тялото. Това е свързано с вашите навици. Храните ли се разумно, за да можете да живеете? Познавам хора, които живеят, за да ядат. И знаете ли кога да спрете да се храните? Това е нещо много важно, което трябва да се знае. Имате ли разумни навици за сън? Аз се старая да си лягам рано и да имам достатъчно време за сън. Получава-те ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, физически упражнения и контакт с природата? Може би ще сметнете, че хората ще започнат първо с работа в тази сфера, но практическият ми опит показва, че често тя е последна, защото това може да означава да отхвърлим някои от лошите си навици, а няма нищо, към което да се придържаме по-упорито. Второто пречистване, на което трябва да се наблегне много, е пречистването на мислите.Ако осъзнавахте колко могъщи са вашите мисли, никога нямаше да мислите отрицателно. Мислите могат да окажат силно влияние за доброто, ако са положителни, и са в състояние да ви разболеят физически и настина го правят, когато са отрицателни.Спомням си един 65-годишен мъж, който проявяваше симптоми на нещо, което изглеждаше като хронично физическо заболяване. Говорих с него и разбрах, че има някаква горчивина в живота му, въпреки че не можах да я открия веднага. Той се разбираше добре с жена си и с порасналите си вече деца, а също и със съседите си, но горчивината оставаше. Открих, че той хранеше лоши чувства към отдавна починалия си баща, защото той бе образовал брат му, а не него. Щом успя да се отърси от тях, тъй нареченото хронично заболяване започна да затихва и скоро съвсем изчезна.Ако храните дори и най-лека злоба към някого или каквито и да е лоши чувства, трябва бързо да се освободите от тях. Те не вредят на никой друг, освен на вас самите. Казано е, че омразата наранявамразещия, а не мразения. Не е достатъчно да действате правилно и да говорите правилно, трябва и дамислите правилно, за да бъде хармоничен животът ви.Третото пречистване е пречистването на желанията. Какво искате? Желаете ли нови дрехи или забавления, или обзавеждане за дома, или нова кола? Можете да достигнете до единство на желанията си просто знаейки и вършейки своя дял в схемата на живота. Ако се замислите, има ли друго толкова важно нещо, което да желаете?Има и още едно пречистване, и то е пречистването на подбудите. Каквото и да правите - каква е подбудата ви за това? Ако всъщност е ненаситността или егоизмът или пък самовъзхвалата, бих ви казала: „не правете това." Не правете нищо, което бихте сторили с такъв подтик. Но това не е лесно, тъй като сме склонни да действаме със смесени подбуди - и добри, и лоши, примесени заедно. Да вземем за пример един човек от света на бизнеса: той може да не е движен от най-виещи мотиви, но съчетана с тях е грижата за семейството му и може би мисълта да направи някакво добро на околните. Смесени подбуди!Вашата подбуда, ако желаете да намерите вътрешния мир, трябва да е насочена навън - да помагате на другите. Трябва да е даване, а не получаване. Познавах един човек, който беше добър архитект. Очевидно изборът му бе прави-лен, но подтикът му бе погрешен. Подбудата му бе да спечели много пари и да е по-добре от другите. Така той си докара една болест и скоро след това се срещнахме. Успях да го убедя да започне да помага и на другите по малко. Говорих му за радостта, която човек изпитва, когато служи на другите, и знаех, че след като той направи това, никога повече няма да се върне към егоцентричния живот. Известно време след това си писахме. На третата година от моите обиколки преминах през града, в който той живееше, и едва го познах, когато се отбих да го видя. Той се бе променил толкова много! Но все още бе архитект. В момента работеше върху някакъв проект и започна да ми говори за него: „виж, замислям го по този начин, за да се вмести във финансовите ми възможности, а след това там, на място, ще го разположа така, че да изглежда хубаво." Подбудата му бе да служи на хората, които търсеха неговото съдействие. Той бе лъчезарен и напълно преобразен. Съпругата му ми каза, че клиентите му се били увеличили, защото вече идвали и хора отдалеч за проекти на къщи.Срещала съм и някои хора, които трябваше да сменят работата си, за да могат да променят живота си, но много повече са онези, които просто трябваше да променят подбудите си в посока служене, за да стане промяната.И сега, последната част. Това са отказите. Щом направите първия отказ, намирате вътрешния мир, защото става дума за отказа от своеволията. Може да работите по този въпрос, като се въздържате от извършване на всяко нещо, което не е добро, към което сте подтикнати, но същевременно не се потискате! Ако сте подбудени да направите или кажете нещо лошо, винаги може да се сетите за нещо добро. Преднамерено се обръщате и използвате същата енергия, за да направите или кажете добро, това дава резултат! Втори е отказът от усещането за изолираност. Ние се чувстваме отделени и преценяваме всичко според връзката му с нас, все едно че сме център на вселената. Дори след като разбираме добре нещата интелектуално, продължаваме да съдим за тях по този начин. В действителност, разбира се, всички сме клетки в тялото на човечеството. Не сме изолирани от другите хора. Всичко е една цялост. Но само от по-висшата гледна точка можете да разберете какво означава да обичате съседа си, както обичате себе си. И оттам виждате, че има само един реалистичен начин за работа, и той е за всеобщото добро. Докато действате само за користното малко аз, вие сте просто една клетка срещу всичките останали и сте далеч от хармонията. Но щом започнете работа за общото добро,ще откриете, че сте в хармония с вашите събратя - другите човешки същества. Вижте, това е лесният, хармоничен начин на живот.Има и трети отказ и той е отказът от всички привързаности. Материалните неща трябва да бъдат поставени на съответното им място. Те са направени, за да бъдат използвани няма нищо лошо в употребата им; нали са за това. Но когато вече са надживели ползата си, бъдете готови да ги оставите и може би, да ги предадете на някой, който има нужда от тях. Всяко нещо, от което не можете да се откажете, когато му е минало времето, ви завладява и в тази материалистична епоха притежанията ни всъщност притежават много от нас. Не сме свободни.Има и друг тип чувство за собственост. Не притежавате никое друго човешко същество, без значение колко близка е връзката ви с него. Никой съпруг не притежава съпругата си; никоя съпруга не притежава съпруга си; никои родители не притежават децата си. Когато смятаме, че те са наши, сме склонни да командваме живота им вместо тях и от това произлиза крайно нехармонична ситуация. Само когато осъзнаем, че не ги притежаваме, че те трябва да живеят според собствените си вътрешни подбуди, спираме с опитите да направляваме живота им и откриваме, че можем да живеем в хармония с тях.И последно: отказ от всички отрицателни чувства. Искам да се спра само на едно от тях, което засяга и най-добрите хора, и то е тревогата. Не става дума за грижите, които биха ви накарали да направите всичко възможно в дадени ситуации. Тревогата е безсмисленото премисляне отново и отново на неща, които не можем да променим. Ще споделя с вас един похват. Рядко се тревожим за настоящия момент; обикновено всичко е наред. Ако се безпокоите, агониите ви са свързани с миналото, което е трябвало отдавна да забравите, или се притеснявате за бъдещето, което все още не е дошло. Склонни сме да се плъзгаме по повърхността и да отминаваме настоящето. Тъй като то е единственият момент, в който живеем, и ако не го изживеем, въобще няма да достигнем до живота. А ако успеете дабъдете в настоящето, няма да имате склонност към тревоги. За мен всеки момент е нова възможност да помагам на някой.Ето и една последна бележка относно отрицателните чувства, която веднъж ми помогна много и е помагала и на други. Нищо и никой отвън не може да ме нарани вътрешно, психологически. Разбрах, че мога да бъда наранена психически само от собствените си неправилни действия, които мога да контролирам; от погрешните си реакции - те са малко по-сложни, но и тях владея; или от бездействиетоси в някои ситуации, като например сегашното положение в света, което изисква действия от моя страна. Когато разбрах това, се почувствах толкова свободна! И спрях да вредя сама на себе си. Сега някой може да се държи по най-лошия възможен начин с мен и аз ще чувствам дълбоко състрадание към този нехармоничен човек, този психически болен човек, който е способен да постъпва така. Със сигурност няма да нараня себе си, като реагирам погрешно и дам път на гнева и злобата. Имате пълен контрол над това, дали ще бъдете наранен психически, или не, и когато поискате, можете да спрете да си причинявате болка.Това са стъпките към вътрешния мир, които исках да споделя с вас. В тях няма нищо ново. Това е универсална истина. Просто говорих за тях със собствените си обикновени думи, според личния си опитс тях. Законите, които управляват вселената, действат за доброто, щом им се подчиняваме, а всичко, което им противоречи, не се задържа за дълго. В самото себе си то съдържа семената на своеторазрушение. Доброто във всеки човешки живот винаги ни дава възможност да се съобразяваме с тези закони. Притежава-ме свободна воля в това отношение и затова, кога ще се подчиним и ще намерим хармонията и вътре в себе си, и в света около нас, зависи от самите нас.

Обобщение

Четири подготовки

1. Имайте правилно отношение към живота.Спрете да бягате от живота или да живеете на повърхността му, тъй като това може само да причини дисхармония във вас. Посрещнете го прямо и се спуснете под пяната на повърхността, за да откриете основните истини и реалности. Разрешете трудностите, които той поставя пред вас, и ще разберете, че това допринася за вътрешния ви растеж. Помагането при решаването на колективните проблеми също спомага за развитието ви и те не бива да се отбягват.

2. Живейте според доброто, в което вярвате.Законите, определящи поведението на хората, важат толкова непоклатимо, колкото законът за гравитацията. Спазването на тези закони ви доближава до хармонията; незачитането им - към дисхармонията. Понеже много от тях са общоизвестни, можете да започнете с прилагането на добрите неща, в които вярвате. Никой живот не би могъл да е в хармония, освен ако убежденията и делата не са в съгласие.

З. Намерете мястото си в схемата, на живота.Вие имате място в общия план. Какво е то, можете да откриете само вътре в себе си. Можете да го потърсите чрез възприемащо мълчание. Може да започнете, като правите всички добри неща, към които чувствате влечение, и им давате приоритет над всички повърхностни неща, които обикновено запълват човешкия живот.

4. Опростете живота си, за да бъдат вътрешното и външното благополучие в хармония.Ненужните притежания са ненужен товар. Много често животът е претрупан не само от ненужни вещи, но също и с безсмислени дейности. Претовареният живот е нехармоничен и изисква опростяване. Желанията и потребностите могат да бъдат еднакви и когато това се постигне, има усещане за хармония между вътрешното и външното благополучие. Тя е необходима не само в индивидуалния живот, но също така и в колективния.

ЧЕТИРИ ПРЕЧИСТВАНИЯ

1. Пречистване на телесния храм.Освободили ли сте се от лошите навици? В храненето наблягате ли на животворните храни - плодовете, пълноценните зърнени храни, зеленчуците и ядките? Получавате ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, упражнения и съприкосновения с природата? Ако отговорите ви на тези въпроси са „да", сте направили доста за пречистването на телесния храм.

2. Пречистване на мислите.Не е достатъчно само да действате правилно и да говорите правилно. Необходимо е също и дамислите правилно. Положителните мисли могат да оказват силно влияние за доброто. Отрицателнитемисли са в състояние да ви разболеят физически. Направете така, че отношенията между вас и който да е друг човек да не са неспокойни, защото само когато спрете да таите в себе си лоши мисли, ще можете да постигнете вътрешна хармония.

3. Пречистване на желанията.Тъй като вие сте тук, за да влезете в хармония със законите, които определят човешкото поведение, и с вашия дял в общия план, желанията ви трябва да се съсредоточат в тази насока.

4. Пречистване на подбудите.Явно е, че подбудата ви не трябва да е ненаситността или егоизмът, или пък самовъзхвалата. Дори не бива да имате и користния подтик да постигнете вътрешно спокойствие за себе си. Да служите на другите хора, трябва да е подбудата ви, за да може да бъде животът ви в хармония.

ЧЕТИРИ ОТКАЗА

1. Отказ от своеволията.Вие имате, или по-скоро изглежда, че имате, два аза: по-низшият аз, който обикновено ви ръководи користно, и по-висшият аз, който е готов да ви използва божествено. Трябва да подчините по-низшата си страна, като се въздържате от недобрите действия, към които сте подтикнати, но не като ги потискате, а трансформирайки ги така, че по-висшият аз да може да поеме ръководството на живота ви.

2. Отказ от усещането за изолираност.Всички ние, разпръснати из целия свят, сме клетки в тялото на човечеството. Не сте отделени от другите хора, които са ваши събратя, и не можете да намерите хармония само за себе си. До нея може да достигнете, когато осъзнаете единството на всичко и заработите за доброто на всички.

3. Отказ от привьрзаностите.Само когато се освободите от привързаностите, можете да станете наистина свободен. Материалните вещи са тук, за да бъдат използвани, и ако не можете да се освободите от нещо, което вече е надживяло полезността си, то започва да ви притежава. Можете да живеете в хармония с другите само когато не смятате, че ги притежавате, и не се опитвате да командвате живота им.

4. Отказ от всички отрицателни чувства.Работете върху изоставянето на отрицателните чувства. Ако живеете в настоящето, което всъщност е единственият момент, с който разполагате, ще откриете, че не сте толкова податливи на тревогите. Ако осъзнаете, че онези, които извършват лоши дела, са психически болни, чувството ви на гняв ще сепревърне в чувство на състрадание. Ако разберете, че всичките ви вътрешни наранявания са причинени от собствените ви неправилни действия или от собствените ви погрешни реакции, или от неподходящото ви бездействие, тогава вече ще спрете да си причинявате страдания.
Прикачен файл: 6694676.jpg(72Kb)


Редактирано от ivoni - Сряда, 24.06.2015, 16:12
 
ivoniДата: Сряда, 23.09.2015, 15:40 | Съобщение # 10
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Та… аз съм идеалната жена.
Приятно ми е да се запознаем.
Омъжена съм, имам две деца
и смятам това да продължи до края.

Работя, заплатена съм добре
(плътта си само не продавам,
душата… и душата – не,
защото много малко ми остана).

Във къщи всичко ми е под конец,
лъщят тигани и чинии,
и благоверният ми хубавец
домашно вино само пие.

Ордьовър, супа, секанд диш,
основно ястие, десерти…,
приготвям всеки ден. И виж,
сега пера чевръсто черги.

Изглеждам като екс модел –
диети, упражнения на йога.
Интелигентна съм и без предел
активна сексуално… О, за Бога!

Не ми ли вярваш? Що така?
И мислиш, че съм холограма?
Смени си идеала за жена.
Такава като мене няма. Няма!

Автор – Румяна Симова
Прикачен файл: 9414725.jpg(43Kb)


Редактирано от ivoni - Сряда, 23.09.2015, 15:41
 
ivoniДата: Петък, 25.09.2015, 11:28 | Съобщение # 11
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн


Не ме вини, аз просто съм различна.
И вечно сътворявам светове...
На приказните Феи днес приличам,
но утре пак развихрям ветрове....
Не мога да търпя до крайност болка,
замествам я със стих. И с тишина.
И питам: В сърцето любовта е колко?
И вечно ли ще съществува тя...
Изплитам си реалностите с пролет,
а после украсявам ги с дъга.
Подготвям се за следващия полет,
чрез който опознавам днес света.
И нижат се край мен стремглаво дните,
а времето забавя своя кръговрат.
Сега започвам с нежност да изплитам
с нови светли нишки своя свят...

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/
Прикачен файл: 9543666.jpg(91Kb)
 
ivoniДата: Четвъртък, 01.10.2015, 09:11 | Съобщение # 12
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн

Прикачен файл: 7304951.jpg(84Kb) · 3404993.jpg(90Kb)
 
ivoniДата: Вторник, 13.10.2015, 11:00 | Съобщение # 13
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн
НОВАТА ПРОСВЕТЛЕНА ЖЕНА~

Новият просветлена жена е смел вид наистина. Тя е човек, който има най-дълбокото съчувствие към себе си на първо място, заради това, през което е преминала и все още преживява. Тя знае, че не е нужно да бъдеш супер жена, нито перфектната съпруга, майка, приятелка, шеф, или да имаш съвършено тяло. Тя е оставила това далеч в миналото. Всъщност й пука все по-малко да изпълнява нечия чужда идея за това, което тя трябвало да бъде. Тя се интересува най-много от това как се чувства. И това ѝ е отнело доста време, тъй като тя е била хваната в капана на един друг свят за толкова дълго време, че не е имала представа как наистина се чувства.
Така че тя вече не е ужасно заинтересувана да направи така, че на другите да им е удобно. Това беше така изтощително! Тя може да се наслади на свързването с други хора, но се доверява на чувствата си, ако това взаимодействие стане небалансирано. Тя знае, ако нещата са пресекли линията на прекалената грижовност от това как тя се чувства ... и ако тя не се чувства добре, това не е добре за всички засегнати. Била е подканена да спре и да се погрижи за себе си. Тя обича своята собствена компания и се радва да прекарва много време сама. Не само по няколко минути тук и там. Тя започва да се взема на сериозно и иска връзката ѝ със себе си и с душата си да бъде най-важната връзка в нейния живот. Тя дори може да предпочете да живее сама, без половинка или партньор.
Понякога се чувства самотна, но е приела, че по-скоро ще бъде самотна, отколкото да прави компромиси със себе си във връзка, която не почита душата й. И тъй като е разпознала собствената си душа, тя е по-малко самотна. Тя също така знае, че има ново семейство, точно там - на върха на пръстите ѝ, oн лайн, което също преминава през тази трансформация, което може да ѝ даде подкрепата,от която тя се нуждае. Не е необходимо да прави това сама.
Тя знае, че да се движи в свободата си ще ядоса някои хора, особено други жени. Защото е предпазила светлината си от това да грее твърде ярко. Тя отказва да съхрани комфорта на други жени, които се чувстват неудобно, ако се срещнат с жена, признала своето Христово съзнание. Другите жени искаха тя да остане в жертвата с тях. Но това вече не спира просветлената жена да продължи по пътя си. Тя е вкусила свободата се и знае, че няма връщане назад.

~ ~ © 2015, Мария Chambers
https://soulsoothinsounds.wordpress.com
Via Sacred Dreams
Прикачен файл: 7703744.jpg(186Kb)


Редактирано от ivoni - Вторник, 13.10.2015, 11:01
 
chloeДата: Сряда, 14.10.2015, 06:30 | Съобщение # 14
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Не чукай на дърво.Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти.Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена,че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво.Ще ти се случа!Caribiana
 
ivoniДата: Сряда, 02.03.2016, 13:00 | Съобщение # 15
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 645
Статус: Офлайн

 
Има женски погледи,по-съвършени и от сонет...
Е.М.Чоран
Прикачен файл: 0173746.jpg(45Kb)
 
Форум » Разни » Всичко в живота » Жена (в частност, българка)
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2017 Сделать бесплатный сайт с uCoz