Стихове, разкази - Страница 5 - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 5 из 10«1234567910»
Форум » Разни » Всичко в живота » Стихове, разкази (и др. под.)
Стихове, разкази
chloeДата: Четвъртък, 17.05.2012, 07:10 | Съобщение # 61
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4707
Статус: Офлайн
Ако се събудиш преди да си заспал
 
chloeДата: Сряда, 13.06.2012, 16:01 | Съобщение # 62
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4707
Статус: Офлайн
Аз не съм обикновена жена. Ти не гледай на мен като стръв. Не съм дивеч... Аз имам цена. За да стигнеш сърцето ми пръв, най-доброто от теб предложи.
Аз съм истински чиста и пряма. Ти недей да ми сваляш звезди.
Само този, който вкуси от мен, ще открие в душата ми злато и ще бъде с любов награден.
Аз съм сила и обич, и смях. Дори и нищожна прашинка една, разпиляна сред звездния прах, пак най-ярко от всички аз
ще блестя. И дори да угасна - ще знам, че живях.
Аз не съм обикновена жена.
Аз съм пролет и есен, и зима.
Със усмивка - пъстроцветна дъга.
И снежинки вече в косата ми има, но не мога да бъда Тъга.
Остарявам ...
Въпреки всичко това, си оставам неповторима жена.

Катя Христова
 
valshebnitcaДата: Четвъртък, 19.07.2012, 13:34 | Съобщение # 63
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
Ако можех
Ако можех да ти кажа всичко...
Нямаше да премълчавам истината,
и да пазя думи, в които прозира страха ми,
нямаше да затварям врати с трясък,
да преглъщам сълзи,
в посоки объркани
да следвам гласа ти,
да бъда жестока, и мила,
и чужда и близка.
Нямаше да искам,
да моля,
да чувам,
да виждам.
Нямаше да търся в очите ти синьото,
да следвам очертанията на ръцете ти,
да попива по кожата ми димът от цигарите.
Ако можех да ти кажа всичко,
нямаше безсънно да отмервам времето,
да губя гласа си,
да вярвам отчаяно,
че някакси, някога...отново.
Нямаше да се събуждам жадна,
губеща,
празна.
Нямаше да бягам,
да се връщам,
да парят в дланите ми звездите,
да преобръщам денонощия,
да спирам часовници,
да чакам,
да бъда,
онази, която поиска.
Ако можех да ти кажа всичко,
щеше ли да ме чуеш?

Публикувано от Freya


Добавлено (19.07.2012, 15:34)
---------------------------------------------
♥ Времето, това е миг от настоящето, което оставаме на миналото и го търсим в бъдещето ♥
Дали сме в желания свят
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак
нима от разстояния се травмираме
дали ще погледнем за малко назад
или и ще се втурнем напред да се намираме
Дали изпуснахме нашия влак
или по гарите за малко отпочивахме
дали поглеждаме по навик часовника пак
или отдавна сме без циферблатно кодиране
дали поехме по един път в този свят
или още криволичим и пътуваме
дали имаме за среща определена дата, час
или произволно намисляме да се откриваме
Дали аз за теб в този свят закъснях
или времето пред мен много бързаше
дали ти беше изостанал доста назад
или от многото посоки се объркахме
дали ще стигнем до нашия пристан тогаз
когато приемем че за миг се изгубваме
или ще се сграбчим плувайки един към друг в един час
без да се надяваме, че можем да изплуваме…..
от нета
 
valshebnitcaДата: Петък, 20.07.2012, 12:49 | Съобщение # 64
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
Нежност
Нежност е, когато вятърът донесе ухание на изкъпани липи и устните леко се усмихнат на непознатия, пресякъл пътя ти!

Нежност е, когато докосваме нараненото сърце с тихи думи, по-тихи от вятъра, по уханни от липите!

Нежност е, когато се прегръщаме след дълга раздяла и очите в радост просветват и питат; "Вървиш ли леко по пътя си, приятелю!"

Нежност е, когато откъсвайки цвете, първо погалим с върховете на пръстите си крехкия цвят и благодарим със сърцето си за тази цветна среща!

Нежност е, когато протегнем с твърдост ръка и изтрием съзата в чуждото око, а очите се усмихват и прошепват "До теб съм!"

Нежност е, когато вечер, в самотата на заспиването си се усмихваме на ум на всички хора, които са пресекли днес пътя ни.

Нежност е, когато посягайки към хляба си спомним цвета на узрелите жита и чуем вятъра, поел в дъха си жътварската песен на минали дни.

Нежност е, когато притискаме до гърдите си много леко нечие любимо лице, за да му вдъхнем сила за следващи битки!

Нежност е сълзата за сбогуване, когато е обещание за бъдеща щастлива среща.

Нежност е, когато умирайки не си спомняме с омраза за света. И искаме още ден да живеем, та още ден да можем да обичаме.

Нежност е да станеш рано, рано и да направиш закуска на всички, а после да ги събудиш с усмивка и да честитиш деня им.

Нежността не се крие в лекотата на докосванията, а в лекотата, с която се грижим за някого, с лекотата, с която извира обичта от сърцето ни.

Нежността не е част от милувка, тя е милувка завинаги, защото истинската нежност идва винаги от сърцето, където тайничко си шепне със състраданието, грижата, любовта, вярата и надеждата!

от нета


Добавлено (20.07.2012, 14:49)
---------------------------------------------

ЛЮБОВ

Необяснимото... Да се опиташ да опишеш любовта е като да затвориш вятър в клетка. Ако успееш – значи не е тя.

За любовта не се говори. Тя е тихото мълчание в усмивката на нечии очи. Тя не пита и не изисква отговори, тихо те топли с присъствието си. Началото и края на всичко истинско съдържа в себе си любов. И всички ние по рождение я носим в себе си. Копнеем да отворим сърцето си за някой, така че да нямаме нужда от маски и защитни реакции... Изначална, всепоглъщаща и всепроникваща любов. Любов, която носи знака на Истинността. А има толкова малко истински неща в този живот... Истински, като неочаквано поднесен сандвич от любим човек на работното място. Обяд, след който ти не си вече същия.

Плашещо е, да.. Осъзнаваш, че си тотално уязвим пред човека, когото обичаш. И още повече.. това ти харесва. Че ти си избрал да му довериш тази своя уязвимост и това прави този човек специален в живота ти. Да съблечеш душата си пред някой... да му се отдадеш е много повече отколкото да покажеш тялото си. И количеството никога не замества качеството.

Има много начини да се отдадеш, да принадлежиш. Физическият е само един от тях, при това така изтерзан.

Копнежа да отдадеш себе си като напълно завършена, цялостна личност на друга такава – не търсещи половината си души инвалиди. Когато обичаш знаеш, че сърцето ти иска да принадлежи на този човек и именно желанието, не нуждата ви свързва за цял живот. Тогава дори името на любимия човек звучи по един особен начин...

Желанието да отвориш сърцето си носи и страх от нараняване, но какво е любовта, ако я даряваш само в безопасност?

Обикновено е тихо... Когато обичаш нямаш нужда от показност, от гръмките клетви и декларации. Достатъчно ти е само да усещаш другия...

Любовта не е и изгарящото привличане. А нежното присъствие, дори когато те няма за себе си. Любящото търпение, когато виждаш последния си миг. Да се оставиш, да се довериш, точно когато не вярваш на никого. Дори и на себе си. Особено тогава.

А болката ще каже някой... Да, болката. Това е като да погледнеш в другите очи и да пропаднеш. Но, да знаеш, че падайки, може да се одраскаш от пукнатините на душата му. И да продължиш да пропадаш... Завинаги. Безвъзвратно. Лекувайки ги...

С любов.

My WebPage
Прикачен файл: 5371639.jpg(43Kb)


Редактирано от valshebnitca - Петък, 20.07.2012, 12:41
 
EllyДата: Четвъртък, 02.08.2012, 13:38 | Съобщение # 65
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6003
Статус: Офлайн
biggrin biggrin biggrin

Чудесен разказ, който прилича на Чудомир, но не се знае точно дали е от него, или от друг. Взех го оттук - блогът е за български език и литература, ако някой се интересува от нещо допълнително.

КАК ОЖЕНИХ ТРИТЕ ЩЕРКИ
(вместо разказ)

Мене слушайте: мъжете са като свраките. Видят ли нещо лъскаво – сън не спят дорде не го приберат в гняздото си. Затуй хубава мома лесно се омъжва и такива едно време сами не оставаха. Туй е, защото и мъжкият акъл е колкото у свраките. Не разбират борсуците му с борсуци, че хубавата жена е като славея – всеки се радва на песните му, ама и славеят радост докача, че за него всички порти са отворени.
Много живях и знам, че да свъртиш дом и челяд не ти трябва славей, ами кокошка на масата. И още: на едни жени им е дадена хубостта, а умът е останал за други. Затуй недотам личната мома прави от мъжа човек и от керемидата – стряха. Кокошка – за своя, на мъжа си и на децата си радост – може да бъде само умната жена.
Сега гледам повечето хубави моми взеха да артисват. Много им идва сякаш това учение и си мислят: Господ трябва да им мие ногите и напива водата. Отбират и момуват, момуват и отбират – дорде вземат да им падат зъбите. Не ги коря тях. Млад ли е човек, устата му е по-голяма от акъла. Дорде сме моми не проумяваме, че ако мъжът е умен, имотен и хубав – едни ядове; ако е глупав, грозен и беден – други, ама пак ядове. Затуй много отбираме... А всичкото е да не те завари градушката на голо поле, а под стряха. Коря майките им, че се водят по техните халосии и чакат царят да падне от небето и да ги вземе. Мъжете за женене не падат от небето – по земята ходят. Трябва само добре да го премериш и яката хванеш за гушата, да не мърда. Пък, ако дъщерята сама не може, затуй сме майките – огън да ни гори – да помагаме. Умна майка неомъжена щерка няма. Тъй знам аз.
Мъжът ми бе фасонлия. Сух, само жила, рунтав. Суратът му като на овен, ала туй за мъж не е кусур. Аз пък бях малечка, ама много пълничка и още по-много весела. Кога минехме двамата по улицата, хората ни заглеждаха и заблазяваха.
Три деца родихме, три щерки. Кога бяха малки – хубавички като всички дечица. Ама като почнаха да се източват и взеха да не ми хващат окото. Малечки като мене, ала сухи като баща си, че и носа му взели на разбойника! Майка съм, мили ми са, хубави ми са, ама как да кажеш на бялото черно, а и да го кажеш, каква полза? Сърцето ми се къса като гледам: другите момета дорде се върнат от кладенеца – опоскат им китките и презполовят съдините от напиване, а моите – завалийките – по пет пъти за вода ходят, а китките им сякаш току-що набрани и водата до ръба на менците. Взеха да си бият майтап с нас, че вода много ни трябвала, защото садим бахча в двора.
Дружките им: коя сватосаха, коя откраднаха, коя пристана, а моите все носят вода за бахчата, дето я нямаме и краят й се не види. Лоша работа! А и те взеха да стават лоши, нищо че аз си знам: ако не друго, сърчица си имат златни... Ще ви кажа защо става тъй. Преминала мома е като пале с отрязана опашка. Тогава никой не го погалва и то навиква само да лае и хапе. И да се излъже някой с добро ръка да протегне към него, то, като няма опашка да я завърти и покаже, че му е драго, не знае какво да прави и като не знае, вземе, та ухапе. Тъй е навикнало горкото.
Няма по-голяма мъка за една майка да гледа как децата й съхнат непотърсени от никого и да не дочака внучета да я забавляват на стари години. Мъка! Нашата нататък отиваше, но аз не се давам. „Дръж се, Петро – думам си – туй блато дето си го отчувала в къщата си, ти ще трябва да го заквасиш на мляко. Няма кой друг. Дръж се!”
Да бяхме богати – лесно, че мъж се и лесно купува. А то не ни стига грозотията и лошотията, ами за капак – и беднотия.
За късметлиите хора се казва, че се раждат с риза, другите – като всички, а наш Стоенчо Павлов ще се е родил съвсем без кожа. Баща му го убиха разбойници преди да се роди, майка му се помина дорде беше дете. Ратайче по чужди хора ходеше заради единия хляб, ама пак личен момък порасна. За мъжа не е най-важното да е хубавец, но има ли я хубостта – не пречи. Не попречи и на Стояна – взе си хубаво и добро булче. Но като си се родил без късмет... Отиде си булчето кога роди първото дете и го остави сам с пеленаче дете на ръце да се чуди и мае какво да прави.
Нарочих си го за зет. От вдовец става добър мъж, че който е свикнал на жена и къща, загуби ли ги, оплита се като пате в калчища и теглото му нийде го няма. Затуй добие ли ги пак, пази ги като очите си.
Продумвам на най-голямата дъщеря, а тя, като кипва проклетницата:
- Не ща, мале, вдовец! Прегоряло дърво, изстинала пепел....
- Патка с патка! Толкова ти разбира пипката! Гърмът пада по големите дървета. А и ударено, голямото дърво не е трънка. Мине време – оправи се. Всичкото е кога е ударен, кой ще му пролее сълза-обич, та да му живнат корените. И каква ти прегоряла пепел – не го ли виждаш, че още се не бръсне? – осемнайсетгодишен беше Стоенчо.
Пък тя се тръшка и извива, сякаш искам жива да я ровя.
Като не стана от едната страна, взех да я кроя от другата. Знаех на коя нива оре нашият човек и уж по друго минавам, пък спирам и го попитвам:
- Как е детенцето, Стоенчо? Кой го гледа като си няма майчица? Пък и тебе има ли кой да те попрегледа, топла манджица да ти сложи?
- Остави се, бульо Маринице, тегло имало да се тегли. Детето комшийките го понаглеждат. Пък аз – пет за четири, както мога.
- Стари хора, патили, са го казали, Стоенчо: мъж и жена – халосия, сам мъж – остави я... Ти, някоя, я вдовица, я мома, не си ли си харесал – за другарка да ти дойде?
- Не съм, че никоя не е заритала за сиромах, че и вдовец с дете-пеленаче.
- Не е тъй, сине, ти се поогледай. Наша Сима ти видяла щурчето онзи ден и ми вика: „Кротко и хубаво като кукла, мамо. Пък и Стоян какъвто е левент – коя ли ще е късметлийка да го вземе?”
Разбра той накъде бия и нали огън му гореше на главата, направо пита:
- Че да пратя сватовници.....
- Ваша си работа, сине. Аз не се бъркам. Но като ме питаш, друго ще ти река. Много ми е срамежлива Сима и от срам може да направи или да каже нещо дето не й е на сърце. Тя утре подир пладне се канеше да ходи на Косьова мера за лапад. Виж там, поговорете си, разберете се и хич не я слушай какво говори, ами я кради – и да сте живи и здрави.
Върнах се в къщи, натирих Сима за лапад на Косьова мера и седнах да чакам какво ще стане. Сърцето ми се свива, ще се пукне. Дете е туй! Каквото правиш, за негово добро го правиш, ами ако не излезе тъй както си си намислила? Къде тогаз очи да гледаш нея и хората в очите?
Истина, по онуй време се крадяха моми, но не можеше старец да открадне мома-първескиня, пък и вдовец, ама кой ти гледа като няма накъде и яйце ти се пече на задника.
Мръкна и като си не дойде Сима, разбрах, че работата е опечена. Като затвориха кръчмите, прибра се моят тъмен като облак и зина отгоре ми:
- Ти си я забъркала тая!
- Какво съм забъркала?
- Не се прави на утрепана. Знаела си, че Стоян ще краде Сима. Твоя работа е!
Заизвивах аз като на умряло и ввзех да се кълна. „Гръм да ме удари, ако съм си и помисляла, в суратя на комшийката да замязам, ако и през ум ми е минавало! Симе, Симе, на мама ненагледната, на мама златната.... Кой те, мама, душманин млада младина зачерни...” И почнах да си скубя косите. Събрах орталъка...
 
EllyДата: Четвъртък, 02.08.2012, 13:39 | Съобщение # 66
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6003
Статус: Офлайн
Сутринта пихме блага ракия, след някой и друг ден претупахме надве-натри сватбата и от сърцето ми голям камък падна.
Стоян излезе мъж на място, а и моята като й се отпусна сърцето, се видя, че цена няма. Хубав живот живяха, а и децата им хубави като писани яйца и добри като гълъби. Само понякога зетят ми дума присмехулно:
- Бабо, ти ми каза, че Сима ме харесвала, пък и кога я крадох, фъчка се като пощръкляла и ме изподра – на кукерин заприличах.
- Трай, Стоенчо, че знаеш ли колко е лошо да си сам? Ако не бях аз, и досега имаше да си кукуваш. Изподрала те била. Нали ти казах, че е срамежлива. А ти какъвто ходеше мръсен и парцалив, и на същи кукерин мязаше.
А Сима, захапала края на забрадката да не прихне, като ни слуша, и само очите й се смеят....
Заоглеждах мъж като за втората и си белязах Чобан Боню. Викаха му „Гащи от дупки”, защото беше сетен сиромах. Иначе прав, здрав мъж, но на сиромаха никой му не вижда хубостта, а беднотията му вади хорските очи. Аз не съм от тях. Знам, че бедният мъж е добър мъж, защото като няма пари за друго, цялата радост в къщи я търси.
Добре го бях намислила, ала средната все на имане и големство я палеше и не смея да й продумам за Боня.
Нея година ходихме на панаир в Айтос. По едно време виждам една циганка да гледа на ръка и да лъже женорята. Щукна ми умно нещо в главата и отидох при нея. Тя каза, че другата неделя ще идва в село на събора. Чу ми думата какво да познае на моята щерка и й обещах торба папурено брашно и чатал от суджука.
На връщане от Айтос подкокоросах Милка:
- Миле, ти знаеш ли, хората разправят, че Боню имал скътано менче с жълтици?
- Че като има, защо не си купи гащи да не му се смеят?
- Може да го пази за сватба и имот, пък може и да лъжат. Отде да знам?
- Лъжат, ами. Като копанари.....
Лъжат, лъжат, ама на другия ден я гледам – стегнала се като за хоро и отива да бели прането чак горе на Балкана, дето Боню си пасеше стоката. Водата там била бистра като сълза. Като е бистра, бистра да е. Не обичам да се меся в работата на младите......
На събора циганката иде право у дома, взе Милкината ръка и занарежда: „Гюзел мома и голям късмет. Ще я вземе мъж, дето всички му се смеят, че е сиромах, а у него жълтици като у куче бълхи. Ще живее като царица и тез, дето я гледат сега извисоко, от злъчка и яд ще изпукат като виждат как я кичи с най-хубавото и все в очите я гледа. Деца ще им се родят като ангели и те, като пораснат, от тежко бащино имане море ще направят...”
По Димитровден сватлъкът стана. Поплаках, понареждах, пооскубах се – ала с мяра, че коса още ми трябваше.
Пак случих. Като се разбраа, че Боню жълтици няма, хванаха се на работа, а кога дойде текезесето и „Москвич” си купиха. Забравиха хората за Бонювите „Гащи от дупки” и взеха да му викат „Жълтицата”, а моята ме подкача: „Хитра си, мале, като лисичка. На мен си се метнала.”
Най-малката беше и най-учена: завърши прогимназия. Мъж с фльонга искаше да вземе и в града да живее. Те не я пускат в селото, тя пита за поповата къща! Младо – умът му фърка... Знам аз, че ще си седне и тя на задницата, ама вече няма да е млада и за нищо няма да става.
В село имаше един добруджанец, недоучил даскал. Хубавец, само дето пие и за умрелите и работа не подхваща. „Ако туй не е третият зет, думам си, кадъна да стана!” Взех да мисля как да наглася работата. Знам аз, че пиян мъж си гледа пиенето и чужди плетове не прескача – затуй не е лош мъж. Само трябва да падне на свястна жена в ръцете....
Реших да го пуснем, уж под наем. То от пиян човек какви пари, ами да ми е подръки. Той кога не е пил тъй сладко и умно приказва, че в устата го гледахме и на моята взе да й се мъти главата. Само че, работа пак не подхваща. Не бе свикнал на селски труд, а не си беше довършил учението и не можеше да стане даскал.
- Петърчо – думам му един ден – защо не си намериш някое добро момиче да ти помогне да си доизучиш и да заживеете като хората?
- Златна ти уста, бульо Маринице, ама къде да го намеря?
- Ваша си работа, аз не се меся, ама като гледам, с наша Вида се харесвате. Ако се вземете ще продам нивата на Крушов баир да си доучиш.
Даде дума момчето и работата кажи-речи опечена.
Тогава моят се заинати като магаре на мост. Жал му бе за нивата. Хванаха ме мене бесните, че като му викнах: „Слушай бе, дърт караконджул! Като ти е такъв суратът, че и на щерките си го лепнал, без нива ще стоиш да ти дойде умът в главата и да си правиш сметката друг път с какъв нос да се раждаш!”
С лошо, с добро, склони той и пак на моята стана. Оженихме ги и додето врекне първото дете Петър се върна от града, сложил фльонгата и взе да пердаши чуждите деца и да дундурка своите.
Олекна ми. Една майка ожени ли си добре децата – най-важното е вече направила.
От мен един акъл: мъжът здрав и прав ли е, значи става за женене. Всичкото е да не подбираш много, а да знаеш как да го хванеш. Речено е: от стар бик добър вол не става и е тъй. Затова – овреме. Туй, дето го живеем, Господ го е направил като гювеча – има и мръвки, има и прегоряло. Избираш ли само хубавото – гладна ще останеш.
Най-малката в града не отиде, ама роди три деца. Хубави като икони и умни като баба си. Да е жива и здрава майка им, че и тях да ожени. Знае тя как стават тия работи и няма да ги остави сиротни като палета без опашка.
 
valshebnitcaДата: Събота, 01.09.2012, 15:27 | Съобщение # 67
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
С обич
Бавничко, тихичко, с обич
стъпвам на пръсти в света.
Никак не вдигай шум, моля те.
Идвам при теб с тишина...

Цяла съм цветна магия.
Срещай ме само с душа!
Двама сме. Винаги Ние.
Чак до ръба на света...

Даже отвъд и обратно.
Колко голям е безкрая?
Колкото здрача на лятото
в моята мъничка стая...

Сгушена в твоите длани
никак не искам по много.
Вечност и щастие само.
Бавничко. Тихичко. С обич.

irini

Добавлено (05.08.2012, 13:49)
---------------------------------------------
Другата в мен е безспорно различна.
(Даже си пада и малко модерна.)
Всички вълшебства безкрай я увличат,
а когато се влюби – е чак до безмерност.
Тя е уверена, силна, красива,
открита за всички е – другата в мен.
Даже да плаче, е много щастлива...
(Честичко май я разплакват. През ден.)
Два пъти, три пъти, сто пъти даже –
другата в мен преобръща света.
Има какво в този свят да докаже...
Май ще успее... Навярно... Сама...
Другата в мен – тя не знае предели.
Често я гледам със малко тъга.
Кой ли направи я толкова смела?
Аз ли бях... Може би... Помня това...
Другата в мен? Тя е много различна.
Непривична до лудост. Необоснована.
А пък как до небето всеки миг те обича,
и е цялата обич... Ех, да знаеше само...

irini

Добавлено (07.08.2012, 12:21)
---------------------------------------------
Не ме познаваш? Щура съм за двама.
Кошмарно щура, а и се харесвам.
Рисувам небеса и спирка нямам.
Летя с илюзии, не презареждам.

Измислям светове и тайни порти
и само аз паролата им зная.
Прескачам облаците безразборно.
Това е моят Рай и е безкраен.

На практика съм малко хаотична,
но моят хаос си има правила.
Избелвам нощем всички черни мисли
и в бялото се къпя през деня.

Не ме познаваш. Викат ми Щастливка.
Не можеш да летиш? Ще те науча.
Условието е : Една усмивка.
И всички чудеса ще ти се случат.

Такава съм си.Щура съм за двама.
И теб определено те харесвам.
Да поиграем. Искаш ли...на дама.
Във моя свят живота е…
по детски."

Николина Милева

Добавлено (11.08.2012, 17:39)
---------------------------------------------
Нося скрити вълшебните приказки
зад трепването на клепачите ми вечер.
А устните ми ги изричат заклинателно.
Започват всичките с " Така далече..."

През девет планини, та чак в десета,
живея в къщичка и чакам Него.
Прииждат разни...Ала Истинския
май още път не е намерил...

Бродирам по тревите минзухари,
а вечер нося гривна от светулки.
Приготвям чай от диви теменуги
и спя във вятърно-лъчиста люлка.

Ако си Принца,дето ми е писан.
пътеките сами ще се постелят.
И не е нужно да доказваш на война,
че аз съм Тя - единствена за тебе.

Ще те позная. Само по звездите,
които както никога ще заблестят.
Когато ти напуснеш своя замък
към моето сърце да търсиш път.

Побързай, Принце...Аз съм тъй далече.
А ти май... все не си готов..?
Но идвайки към мен, хвърли си меча...
Не са ми нужни рицари.

Искам любов...

Карибиана

Добавлено (01.09.2012, 17:27)
---------------------------------------------
Мечттите са на мода
Отидох днес в отдел "Мечти",
намерих книгата вълшебна.
Там в нея пише " Днес сбъдни
поне една мечта потребна!"

И почвам аз да я чета,
с интерес разлиствам по-навътре.
Ще сбъдна аз една мечта
и ще се радвам още утре.

Защото те са Божий дар,
а сбъдването им е в нашата природа.
На тез мечти e всеки цар.
(Сега мечтите са на мода.)

Какво е нужно?-питаш ме сега.
-Е как какво? Мечта голяма!
И Вяра, и Любов, посока на целта.
И действай смело! Друго няма.

Звезда Христова

Прикачен файл: 2324829.jpg(42Kb)


Редактирано от valshebnitca - Неделя, 05.08.2012, 11:57
 
lindaДата: Събота, 08.09.2012, 13:42 | Съобщение # 68
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
В ден първи

Днес е ден
да прогледнеш с очите на мравките,
да изпратиш във пенсия братята Грим,
да нагънеш (по мярка),
във шепа пространствата,
ден -
да бъдеш рогат и безкрил херувим.
Хергелетата мисли,
от мътните прерии,
да завърнеш послушни в разумен яхър,
за подреждане днес е денят -
на вселените.
Тези вътре, във тебе,
(и тези отвън).

Точно днес
ще направиш примирие с времето.
Днес
си там - под дъгата,
(и малко отсам).
Просто ден,
да си бял, и добър сам със себе си,
да се лъснеш и светнеш
подобно на храм.
Днес.
Това е денят да започнеш живота си.
Този ден
те премерва със мъдро око.
Днес си мравка,
(но и повелител на космоси!)
В ден първи от твоя останал живот.

Регина (Радост Даскалова)

Добавлено (08.09.2012, 15:42)
---------------------------------------------
АКО на думите изневериш
и кажеш дума, заредена с други смисъл,
или удариш с думата за Нежност,
или затвориш с дума за Свобода,
или намразиш с дума за Любов,
или излъжеш с думата за Честност,
или от думите се отречеш,
защо са думите тогава?
Ако животът ни минава
не като твой,
а като нечий чужд живот,
от някого негласно продиктуван,
защо тогава го живеем?

Отгоре Светлината вижда всичко
и винаги изобличава.

Калина Ковачева

 
valshebnitcaДата: Събота, 08.09.2012, 14:27 | Съобщение # 69
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
Подарък
Искаш да подариш най-хубавия и най-незабравим подарък на света, който ще стопли и
развълнува сърцето на любимия човек?

Подари му тогава Любов.

Онази голямата, всепоглъщаща, изпепеляваща и незабравима Любов. Да не може да си поеме дъх без да усети как гали лицето му. Да остава онемял, когато си мисли за нея. Да разтърсва из основи света му, когато си спомни за нея.
Във всеки един момент да я чувства, че я има до себе си.

„Прасчо попитал Мечо Пух: Пух, как се пише Любов. Тя не се пише, Прасчо, тя се чувства.”

Силата на тези думи е голяма и те връхлита като ураган. Помита всичко в теб и остава само Тя.
Да, само тя, защото тя е всичко.
Ако не обичаш цветето, то няма да цъфти.
Ако не обичаш себе си, няма да се погрижиш да изглеждаш и да се чувстваш добре. А ако изглеждаш и се чувстваш добре, всички ще го видят, ще го усетят. Ако обичаш да се усмихваш ще го правиш и ще заразиш другите с твоята усмивка. Щастието изписано на лицето ти ще е болестта, от която всеки ще иска да се разболее.
Всичко, което правиш е Любов, защото тя е в теб. Може да е заспала, да чака да я събудиш и да й покажеш колко е прекрасен светът. Дай й свобода, да се разгърне и да покаже на какво е способна. Неща, които дори и не очакваш да се случат могат да станат, благодарение на Любовта.

Всеки ден е неин празник, всеки миг тя танцува под звуците на нежна мелодия. Ти може да танцуваш с нея, винаги без да спираш, стига само да го поискаш. Ако затвориш очи и си
представиш цветна дъга, полянка с маргаритки, птици, които пеят нежно, ще си кажеш, че това
място не е сега пред теб. Не можеш да го докоснеш, да седнеш на тревата, да усетиш мириса
на цветята. Не си прав, можеш, с Любов, с желание, с въображение можеш да си навсякъде,
където пожелаеш. Това място е всяко онова, което ти направиш такова.

Благодарение на Любовта в теб, можеш всичко, затова й се радвай, обичай я и прави всичко
за нея. Не я оставяй сама, да избледнее, да се загуби и изчезне.

Тя води до пристрастяване да обичаш, да се грижиш и никога да не разбереш какво е да си
самотен. Защото това чувство те разяжда и оставя без сили и надежди. То е зло, което само със
силата на Любовта може да прогониш. Никой, който е самотен не е щастлив, а радостта върви
заедно със обичта. Колкото и да ти е тъжно и мрачно не трябва да униваш и да забравяш да се
усмихнеш.

Подаръка наречен Любов е най-желаният на света, никога не трябва да го забравяме. Да
подариш Любов и да ти подарят същото изпепеляващо чувство.

Хайде сега, опаковай я с нежни чувства, завържи я с няколко целувки и я подари с искрена
усмивка!

Автор: Веси
 
lindaДата: Неделя, 09.09.2012, 12:39 | Съобщение # 70
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Когато Господ си поиска прошка

Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.

Когато Господ пада на колене,
безверникът се учи да обича
и нищото изпълва се с трептене,
сълзата в бели думи се облича.

Когато Господ тихичко се моли
и чудото е някак невъзможно,
взривяват се световните неволи,
а у дома е топло и набожно.

Blueberry (Димитрия Чакова)


Редактирано от linda - Неделя, 09.09.2012, 12:41
 
valshebnitcaДата: Четвъртък, 13.09.2012, 12:21 | Съобщение # 71
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
Във неделя събирам мечти

Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.

Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и вик,
чак нахълтвам живота да сграбча ,
но с добро, със надежди и в миг,
миг от вечност приветливо щастие.
Във неделя създавам мечти.
Даже Господ, мечтае в неделя.
А през всички останали дни…
Не, не спя. Сбъдвам ги.
И живея.

Николина Милева – НМ
smile

Вълните на морето са жени

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
Евтим Евтимов
 
lindaДата: Четвъртък, 13.09.2012, 23:35 | Съобщение # 72
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

Покрай нас се движат много хора.
Сутрин улицата е река.
Някои се люшкат от умора.
Протегни им своята ръка.

Някои са тъжни и смълчани
Сгрей душите им със своя смях.
Някои вървят със скрити рани.
Лек открий в душата си за тях.

Дълъг път пред всеки се извива.
Хубав ден сега им пожелай.
Искам хората да са щастливи.
Светлина от утрото им дай.

Трябва всичко в нас да е голямо
до последния ни земен час.
Аз вървя до теб.Не давай само
някой да застане между нас.

Евтим Евтимов
 
chloeДата: Петък, 14.09.2012, 08:05 | Съобщение # 73
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4707
Статус: Офлайн
Sudden Light

I HAVE been here before,
But when or how I cannot tell:
I know the grass beyond the door,
The sweet keen smell,
The sighing sound, the lights around the shore.

You have been mine before,—
How long ago I may not know:
But just when at that swallow's soar
Your neck turned so,
Some veil did fall,—I knew it all of yore.

Has this been thus before?
And shall not thus time's eddying flight
Still with our lives our love restore
In death's despite,
And day and night yield one delight once more?

Dante Gabriel Rossetti (1828-1882)
 
valshebnitcaДата: Понеделник, 05.11.2012, 11:23 | Съобщение # 74
Фея
Група: Потребители
Съобщения: 755
Статус: Офлайн
Изпратѝ ми въздушна целувка през стаята,
кажѝ, че съм хубава, дори когато не съм.
Докосни ми косата, когато покрай стола минаваш,
значат много всички дребни неща.
Зарадвай ме с топлината на тайна усмивка,
за да знам, че не си ме забравил.
Защото винаги сега и до края на света
значат много всички дребни неща.“

Трябва да си вървя сега...
не ме задържай с очите си
и не протягай сърцето си през стаята така,
иначе ще разбиеш моето.
Дали те обичам? Разбира се, че те обичам,
точно затова трябва да си тръгна...
Преди да си разбрала колко много... “
автор– неизвестен

Добавлено (22.09.2012, 23:53)
---------------------------------------------
Рецепта за щастие

Не можеш да изчезнеш, щом си там,
където е сърцето ти, нали?
И просто няма начин да си сам,
защото, знаеш ли, светът си ти...

И знаеш ли, че прагът на душата ти
е именно пределът на мечтите?
Протегнеш ли ръка, за да ги хванеш,
ти вече си Вселената. Опитай се.

Опитай се да бъдеш просто тук,
и там, и посредата, и навсякъде.
Животът все препуска като луд.
Но ти ще го прегърнеш с тишината си...

И в малките пролуки за почивка
превръщаш се във себе си. И в чудо.
Ти имаш време. За една усмивка.
И време да мечтаеш до полуда...

Мечтата ти е истинска мечта,
когато към душата ти те връща.
Със срок за изпълнение: Сега.
Подписана със Щастие. И бъдеще.

irini

heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart:

Добавлено (23.09.2012, 11:28)
---------------------------------------------
ДЕТЕТО В МЕН
Детето в мен все още ми говори,
най- честните и искрени слова.
И вярва още в малките неща,
които правят ни щастливи.

То още гони пеперуди,
с глухарчетата имат таен знак.
В джоба носи кестени, бонбони
и като че ли не е от този свят.

Детето в мен си има всичко,
едно небе и хиляди звезди.
Приятели са му мечтите,
с които волно си лети.

И е щастливо, толкова щастливо,
че в очите му са грейнали слънца,
усмивката му с вятъра танцува,
а душата му е истинска душа...

Но все още търси отговор на нещо,
все още то не е разбрало как,
един човек превръща във омраза,
своята любов и своя свят.

И, ако знае някой,
нека да му каже,
защото този отговор и аз не знам,
не съм дошла на този свят да мразя,
а да обличам тъмнината в Светлина!

Десислава Наумова

Добавлено (25.09.2012, 21:11)
---------------------------------------------
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука... На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия... И враг да ме срещне – ще стане приятел. И нож да извади – ще се прекърши. Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър. А злото – на възел ще се завърже. Животно да скочи – ще го прегърна. А птица да кацне – ще ми запее. От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш. На слънце ще стана – да те огрея. Света ще превзема – с голо „Обичам те”. И нищо да нямам – ще се раздавам. Една душа нося – и влагам във всичко. Парченце любов – и оживява
от нета

heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart :heart: heart

Добавлено (02.10.2012, 11:31)
---------------------------------------------
Колко мъничко ни е нужно само...само мъничко обич във всеки от нас :
heart

Траф

Имаше една птичка – нито най-красива, нито най-грозна, нито най-гласовита, нито най-бездарна.
Казваше се Траф. Той имаше талант, пееше добре, но не като славейчето. Беше хубав, но не толкова пъстър като пауна. Беше умен, но не можеше да се мери с бухала. Неговото нещастие беше, че не е НАЙ. Това го вбесяваше. И той наблюдаваше другите, търсеше им слабите места и намираше начин да ги обиди и унижи. Когато видеше някой да страда, Траф беше доволен, защото му се струваше, че е добре да има и други нещастни като него.
Отиваше при славейчето и му казваше, че е сиво и невзрачно. На пауна се присмиваше, че няма дар слово, на бухала – че е недодялан и грозен... Никого не пропускаше и всеки път, когато наранеше някого, се чувстваше добре, но само за малко. Другите птички не искаха да го обиждат, опитваха се да го приобщят, хвалеха го за талантите му. Той приемаше похвалите, но като знаеше, че не е първенец в нищо, отново се разстройваше и тръгваше да търси някой да си изкара яда на него като го нагруби.
Когато обаче Траф започна да навестява чуждите гнезда, да пуска разни боклуци в тях, да обижда малките, то птичето общество много се разгневи. Събраха се пернатите да решат какво да правят.
Всички се надпреварваха да се оплакват от него и да предлагат разни наказания.
- Ние се държим добре с него, а той не престава да ни обижда. Ние не пропускаме да уважим талантите му, той пак ни обижда. Сега и децата ни взе да тормози... Да го изгоним от гората...
Бухалът като най-умен взе думата и всички утихнаха.
- Той е нещастен по-своему. Талантлив е, но в нищо не е НАЙ...
- Как да не е НАЙ? Той е най-големият грубиянин!
- Той е най-лошият!
- Той е най-нетактичният!
- Той е най-гадният!
- Да си върви! Само ни пречи! Никой не го обича!
Неочаквано се чу силен и ясен глас някъде изотзад.
- Не е вярно! Аз го обичам!
Всички се смълчаха. Направиха път на младата птица и тя долетя до Траф.
- Може да не пееш като славейчето, но твоите песни ме опияняват. Може да не си красив като пауна, но за мен си прелестен. Може да не си умен като бухала, но аз те обожавам. Ти си най-обичаният от мен.

Като чу това, Траф се почувствал неземно щастлив. Ето какво беше неговото мечтано НАЙ - да бъде най-обичаният от някого! Усети как в него се разлива любовта. Светът сякаш се промени. Сега всички бяха прекрасни и добри. Изведнъж разбра, че точно тази птичка е чакал, че точно нейните похвали му бяха нужни и че да бъде с нея е най-важното нещо за него. На часа направиха сватба. Траф преливаше от любов и вече обичаше и уважаваше всичките си пернати събратя в гората. А когато се излюпиха пиленцата на младата двойка, тяхното щастие беше още по-голямо.

от нета


Добавлено (05.10.2012, 19:47)
---------------------------------------------
Желая ти

:)След прочит на Юго! :)


Желая ти да мечтаеш и да знаеш,
че можеш да сътвориш живота си такъв,
какъвто го искаш. Вярвай.
Животът може да бъде дори по– хубав
от това, което си си представял
и в най– смелите си мечти.
Просто се осмели да затвориш очи
с ръка на сърцето си и да видиш за какво бие то.
Да осъществиш най– съкровените си копнежи.
И да.-...да опознаеш себе си...не, не изцяло...защото ще е скучно
Да се разхождаш из вселените си
и да правиш малки чудеса от обич–
за себе си и тези, които обичаш.
Да погледнеш страховете си в очите,
да научиш уроците, които носят
и да продължиш по– силен и мъдър.
Да се научиш да живееш в мир със себе си.
Така ще живееш в мир и с останалия свят.
Да откриеш чудото на прошката!
Знаеш ли какви вълшебства се случват тогава? Опита ли? Пробвай.
Опита ли да погледнеш в сияещи от обич или благодарност очи?
Те светят повече от сто слънца. И е красиво, приказно красиво..
Да, за къде сме без обичта? Цялата любов, от която имаш нужда , живее в теб! Да, в теб!
В собственото ти сърце. Нея търсеше, нали?
Чуй сърцето си– тя тупти за теб...
намериш ли я, ще можеш да я споделяш с целия свят
и никога, ама никога, никога, никога, никога
няма да бродиш гладен за късче любов.
Защото ще знаеш, че имаш всичката любов, от която се нуждаеш...
И да– все един ден ще срещнеш някой като теб–
с много обич за споделяне и..чудесата ще бъдат безчет.

smile
Светла smile

Добавлено (15.10.2012, 17:32)
---------------------------------------------
Истината за щастието.

Един ден дядото повикал внучето си и му обяснил, че вече му е време да си отиде от този свят. но първо би искал да го научи на нещо важно. именно истината за щастието искал да му предаде:

да си щастлив, означава да осъзнаеш, че ти си любов.
когато си силен, другите обичат ли те? не, те се страхуват от теб.
когато имаш власт, хората обичат ли те? не, те ти се подчиняват.
когато си велик, хората обичат ли те? не, те ти завиждат.

когато си любов, хората те обичат.
как да те обичат хората?

какво обичат хората, без дори да го осъзнават?
обичат слънцето, а то си е там и им дава топлина и живот.
обичат морето, а то просто си е там и им дава храна и вода.
обичат земята, а тя си е там и нищо не иска в замяна.

Ти си също като тях.
ти си част от земята, морето, слънцето.
ти си светлина, която е вечността.
не се нуждаеш от нищо, за да светиш.
не се нуждаеш от нищо, за да правиш хората щастливи.
не се нуждаеш от нищо, за да бъдеш щастлив.
от нета

Добавлено (05.11.2012, 13:23)
---------------------------------------------
Винаги има надежда
Нямаш право да се сърдиш на живота!

Защо си толкова нещастен?
Как може да си така черноглед?
Може би не си доволен от работата си...
Или от обкръжението, в което се намираш...
Смяташ, че заплатата ти е прекалено ниска...
Или просто не харесваш себе си...?!

А всъщност...

Всъщност ти си толкова ценен!

Ето например очите ти:
За колко би продал очите си?
За 1 милион? За 2 милиона? За 5 милиона?
И ето – продаваш ги и... вече си богат!

Но, след като няма да виждаш света, до който ще достигнеш с това богатство, парите не губят ли вече своята стойност?

Проблемът ти не е ли в парите?
Целта ти е да постигнеш успех и признание?

Представи си тогава, че в замяна на очите ти, ти предложат поста на главен управител във фирмата, в която работиш сега. Ще приемеш ли?
Отговорът ти отново е "НЕ", нали?...

Тогава се оказва, че ти всъщност си и богат, и успял човек! Стига да осъзнаеш, какви ценности притежаваш. И да успееш да ги превърнеш във видим успех!

Така, че:

НИКОГА НЕ ГУБИ НАДЕЖДА!

от нета

Редактирано от valshebnitca - Понеделник, 15.10.2012, 15:32
 
kozirogДата: Петък, 16.11.2012, 11:28 | Съобщение # 75
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 454
Статус: Офлайн
Молитва
Иван Вазов

Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здраве, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
 
Форум » Разни » Всичко в живота » Стихове, разкази (и др. под.)
Страница 5 из 10«1234567910»
Поиск:

Elly, dipebo, kozirog, YummyGummy
Copyright MyCorp © 2014 Сделать бесплатный сайт с uCoz