| Разни интересни неща |
| chloe | Дата: Неделя, 29.01.2012, 16:18 | Съобщение # 256 |
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3177
Статус: Офлайн
| Цветът на 2012 г. носи романтично име “танджърийн танго” (tangerine tango), което може да се преведе по два начина: или като “мандаринено танго”, или като “танжерско танго”. Цветът е мандаринено оранжево, клонящо към червено. Той беше избран за цвят символ на 2012 г. от американската компания Pantone Color Institute.
Според експертите той действа стимулиращо и прогонва мрачните мисли във време на криза. Цветът е любим на редица модни корифеи като Ели Тахари, Нанет Лепор и Адриен Витадини.
източник
Та всеки който си е падал по пинк нюансите и си е накупил аксесоарчета и лакчета в този цвят - моля, дайте му заден ход и хакде на мандаринено-танджерското танго 
свежарско е, зарежда невероятно, на всичко отгоре е цветът на невероятната 2 чакра и най-вече е цвят от цветовата гама на българите - оранжево, кафяво
|
| |
| | |
| chloe | Дата: Вторник, 31.01.2012, 14:12 | Съобщение # 257 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3177
Статус: Офлайн
| Синдромът на старата мома или доколко трябва да сме обсебени от дадено занимание, не само от работата си
Познавам много дами, които могат да се нарекат успели - още ненавършили 30, с добро образование, кариера, хубав апартамент, най-често под наем, скъпи дрехи и обувки, интелигентни, много симпатични, постигнали финансова независимост и изцяло отдадени на това, с което се занимават.
Идеалните служители - винаги в готовност за още задачи, за висене по нощите в офиса, за жертване на почивните дни за благото на фирмата, за нови и нови отговорности. В началото мааалко им завиждах - кой не иска да е ценен в службата си, да му имат доверие, да се развива? Това, естествено, върви и с по-висока заплата. Завиждах им за работохолизма, мислех си, ето, така се гради кариера.
Докато не забелязах нещо много по-дълбоко от стремежа за развитие в кариерата. Не това ги прави така обсебени от работата, дотолкова, че тя да е приоритет номер едно в живота им. Тези дами просто нямат друго. Опитвайки се да постигнат стабилност, да се превърнат в успели и уважавани личности, в професионалисти в своята сфера, те са загубили личния си живот.
Някои от тях са се взели толкова насериозно, че се имат за незаменими, за безценни - друг не може да прави това, което те вършат, ако един ден не са на линия, ще настане хаос във фирмата. Когато им звъннеш за кафе, кино, кръчма, или просто да си поговорите, винаги отговорът е един същ - не мога затрупана съм с работа, ще ти звънна, като се поосвободя.
За мъже и дума да не става - няма време, къде да ги срещнат. Прибират се сами, в хубавия, празен апартамент, никъде не излизат, с никого не общуват, никой не им липсва. Времето им е твърде ценно, за да го губят в разговори за мъже, във висене по кръчми и дискотеки и наливане с алкохол, това е безсмислено, присъщо за хората, нехаещи за живота си, с една дума - за безделниците.
Гадже... за какво са им е, всички са еднакви, малко ли ангажименти имат, та и с мъж да се съобразяват. Живее се и без секс. Деца... е, хубаво е, уж искат, ама след няколко годинки, не сега, сега няма как, има работа да се върши, кой ще ги замести, ако излязат по майчинство. Има още толкова много върхове да се достигат, не върви сега да се захвърли всичко с лека ръка само защото някой твърди, че било време.
Това му викам аз синдром на старата мома! Други отличителни белези: вечно недоволни, кисели, опозиция на всичко и всеки - колегите са некомпетентни, продавачката е малоумна, чистачката я мързи, шофьорът на таксито е простак, тийнейджърите са невъзпитани, влюбените са лигави, хората, които постоянно се смеят, са несериозни...
Не вършат услуги на никого, не споделят и не искат и на тях да им споделят, не харесват другите жени, не харесват българските мъже, досадните роднини, колегите от университета, които не са се реализирали, съучениците, които имат вече по две деца. Не понасят силна музика, шумни места, тълпи от хора. С една дума, както казва баба ми, недоклатени.
Имам няколко такива персонажа в офиса. Страшно се забавлявам, срещайки неодобрителните им погледи в понеделник сутрин, когато разказвам за поредния си вълнуващ уикенд. Или когато им подхвърля да пием по едно след работа.
Или си взема отпуск, за да замина някъде с приятели за ден- два. Не смятам, че всичко това ме прави несериозен спрямо работата си човек. Когато съм в офиса, работя. Върша всичко, което се изисква от мен.
Но извън него имам своите интереси и развлечения. Не се надценявам и не смятам, че съм незаменим, изкллючително ценен кадър - с мен и без мен, фирмата ще си я има. А който си измисля нови и нови задачи, за да може да стои до никое време в една кутийка пред един монитор - жив и здрав, негов избор си е.
Но не това е най-страшното. Най-страшното е, че според мен тези ми колежки не осъзнават какво им липсва. Или по-лошо: може би осъзнават, но не искат да си признаят. Някъде дъбоко в себе си мечтаят да имат приятели, да излизат, да изпростяват от време на време дори.
Ама дали от това дълбоко ще излязат тези желания, е друг въпрос. За себе си знам, че вече не виждам какво ми е харесало на пръв поглед в тези "успели" жени. Благодаря, аз с кариерата не искам да си лягам. Не виждам как тя ще ми звънне да пием кафе, как ще дойде с мен на кино или театър, ще пие една бира лятото и ще ме изслуша, когато имам нужда.
Да, ходя на работа точно в 9 и си тръгвам точно в 18 ч, защото винаги има какво да правя след това, има хора, с които искам да общувам, и човек, при когото искам да се прибера. Ако - за да бъда успяла, трябва да се откажа от всичко това, предпочитам да си остана looser.
източник
|
| |
| | |
| aristokrata | Дата: Сряда, 08.02.2012, 22:26 | Съобщение # 258 |
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 307
Статус: Офлайн
| Рибки разни
|
| |
| | |
| Elly | Дата: Петък, 10.02.2012, 17:33 | Съобщение # 259 |
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| Заснеха "чудовището" от Лагарфльот
Tези дни в обектива на любител-оператор от Исландия попадна гигантско водно влечуго, за което мнозина предположиха, че е легендарното "чудовище" от езерото Лохнес, пише "Комсомолская правда".
Гигантският Лагарфльотски червей, познат още и с латинското си наименование "Lagarfletsormurinna", който в Исландия изпълнява "ролята" на чудовището от Лохнес, бе заснето от любителя оператор Хьортур Кьерулф в замръзналата част на река, чието произношение се оказало трудно и за редакторите на руското издание. Те само уточняват, че реката се намира в източната част на острова. Източник
Виж тук
|
| |
| | |
| aristokrata | Дата: Вторник, 14.02.2012, 21:01 | Съобщение # 260 |
|
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 307
Статус: Офлайн
| Една легенда гласи следното - живеещият в Тифлис голям грузински художник Нико Пиросмани се влюбил в пристигналата на гастрол в града френска кабаретна актриса Маргьорит Дьо Севр. За да я спечели художникът продава всичко, което има, изкупува всички цветя от града и околностите и застила с тях площада пред хотела, в който е отседнала. Маргарита била силно впечатлена и дарила художника с целувка ли, с прегръдка ли, с нещо друго ли – историята спори. На другия ден тя заминава от града и след известно време се омъжва за състоятелен мъж. Нико остава сам и без малкото, което е имал, но с красивия спомен...и продължава да рисува. Тази история вдъхновява Алла Пугачова да изпее своята Миллион Алых Роз Прекрасен текст! Честито отново на всички влюбени!
Редактирано от aristokrata - Вторник, 14.02.2012, 21:02 |
| |
| | |
| Elly | Дата: Сряда, 15.02.2012, 00:54 | Съобщение # 261 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| Благодаря, не знаех това за песента. Я малко физика да си обясним и припомним някои неща 
Торсионни полета (ТП)
Терминът торсионно поле е въведен за пръв път от Ели Кардан през 1922 г. Това са геометрични полета на усукване осъществяващи далекодействуващи взаимодействия, действуващи мигновено и разпространявайки информацията в тях чрез средата на физическия вакуум. ТП представляват съвкупност от микровихри на пространството, а енергия- та е вторично следствие от измененията на ТП.За ТП няма ограничения във времето.В теорията на тези полета усукването на метричните характеристики се описва със средствата на диференциалната геометрия на афинните пространства и скаларно тензорната теория на полето.Но подхода към изучаването им е неправилен защото се върви от частното към общото, а не обратно.Тоест теорията отразява само проявленията на регистрираните по някакъв начин полета,а не всички възможни.На практика съществуването и разпространението на торсионните полета се изразява в проявата на далекодействуващите сили. Например квантовата свързаност или нелокалност доказва съществуването на далекодействуващите сили. Ето пример - ако два електрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща от техния спин, то тази връзка остава завинаги в Историята на Вселената, независимо от това къде те ще се намират след това събитие. Ако например в някакъв следващ момент, един от електроните обърне на 180 градуса своята ос на въртене на спина, то това моментално ще се отрази на другия електрон, където и да се намира той, при което неговата ос ще се завърти също на 180 градуса без някаква видима причина за това.Това е валидно и за частиците на въртящите се макротела и системи.Тези далекодействуващи сили пренасят информация свързана с геометричните свойства на пространството. Това са полета пораждани от плътността на ъгловия момент на въртене на телата или частиците.Физическия вакуум обуславя всички събития в реалността посредством динамично изменящата се кривина и завъртане на пространство-времето. Във връзка с това е и теоремата на Бел - между 2 частици влезли някога в контакт съществува някакъв вид нелокална връзка. Всички взаимозависимости се характеризират с наличието на връзки.В природата действа нещо като телепатия (Айнщайнова нелокалност). Не съществуват изолирани системи и всяка частица на Вселената се намира в мигновена връзка с всички останали.
Електроните на произволно вещество, въртящи се около ядрото и едновременно около оста си, могат да преминават от орбита на орбита, излъчвайки при прехода електромагнитни вълни. Едновременно с това при прехода се излъчват и торсионни вълни, които са породени от собственото въртене на електрона.Те представляват "памет" за миналото въртене на частицата - нещо като инерция. Импулсът на собственото въртене - спинът може да се "откъсне" от частицата. Например при реакцията на разпад на неутрона не се изпълнява законът за запазване - сумата от спиновете на частиците преди реакцията не е равна на сумата от спиновете след реакцията. Разликата - това са частиците неутрино. Този свободен спин, това откъснато от веществото въртене е информацията, която определя множество процеси във Вселената. Отнасяйки информацията, вълните на свободните спинове отлитат в пространството. Това излъчване се нарича вторично торсионно поле. Квантите на торсионното поле - са тордиони. Например едни от тях са нискоенергийните(реликтови) неутрино. Всичко което се върти създава торсионно поле, а също и пространството, което е усукано, а макротелата също създават торсионно поле дори и да не се въртят, тъй като се състоят от частици които се въртят и имат сумарен магнитен момент. Ние сме приемопредаватели на торсионните взаимодействия във Вселената.Торсионни полета могат да се пораждат не само от наличието на спинове, но при определени условия те могат да се самогенерират. Торсионните вълни са неизбежен компонент на електромагнитното поле. Те могат да се породят не само от някакъв източник, но и когато се изкривява структурата на физическия вакуум.Торсионните полета могат да възникват за сметка на особената геометрия на пространството. Всяко съоръжение на Земята, всяка линия начертана на хартия, написана дума или буква нарушават еднородността на пространството на физическия вакуум(ФВ) и той реагира на това със създаване на торсионни полета(ефект на формата). Веществото винаги има торсионно поле. Съществуват статични и вълнови торсионни полета. Спрямо торсионните вълни ФВ се държи като холографска среда. В резултат от въздействието на торсионно поле върху друг обект последният ще измени само спиновото си състояние. Вследствие на информационни изменения протичат физическите процеси. В резултат на информационно въздействие се изменя спиновото структурно състояние на обекта, което не изисква енергия, но в резултат на което може да се отдели или погълне енергия поради преустройване на структурата(по устойчивата изисква повече енергия, а по-неустойчивата по-малко). Информационното въздействие само по себе си не носи енергия, но въздействувайки на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. на точката на неустойчиво равновесие, този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата не носейки при това никаква енергия.
Торсионните полета притежават памет. Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на ФВ се ориентират по торсионното поле на източника повтаряйки структурата му. При това ФВ остава достатъчно стабилен и след премахване на торсионното поле на източника, като запазва спиновата структура доста дълго.Тази спинова пространствена структура популярно се нарича "фантом". При въздействие на външно торсионно поле върху веществото, също протича спинова поляризация, която се запазва достатъчно дълго след премахване на външното торсионно поле - ефект на торсионна памет. Честотата на въртене на торсионните вихри се изменя в зависимост от обема на ин- формацията с увеличаване на скоростта се увеличава и обема на информацията.
Силите, които усукват торсионните полета на дясно и способствуват за съхранение на информацията са позитивни, а силите които разсукват торсионните полета (въртят на ляво) са негативни, вредни,защото изтриват или изкривяват информацията.
Торсионните полета могат да се усложняват и да стават многослойни. Измененията в торсионните полета се съпровождат от изменения на характеристиките на обектите и отделяне на енергия. Торсионните сигнали от даден обект могат да се възприемат от миналото, настоящето и от бъдещето на обекта.Торсионните полета биват леви и десни, а също статични и динамични. По-слабите леви торсионни полета забавят протичането на биологичните процеси и са се използували за съхранение на мумии.
Постоянния магнит поражда статистическо торсионно поле,а променливото магнитно поле поражда променливо торсионно поле.
Цялата статия тук
“Човек въздейства на околната среда с торсионното поле, което излъчва. Емоциите всъщност са гама лъчи, които имат свойството да усилват своя интензитет, когато се съчетаят повече източници със сходни емоции. Около църковните куполи може да бъде регистрирана, а и заснета, своеобразна аура, когато богомолците се съсредоточат върху благоговението си пред господа. Ако обаче много хора се съсредоточат върху някоя лоша мисъл, въпросните торсионни вълни могат да причинят големи бедствия.”
Алексей Фомин
|
| |
| | |
| Elly | Дата: Сряда, 15.02.2012, 16:05 | Съобщение # 262 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| Гигантски охлюви превземат Флорида (с видео)
|
| |
| | |
| Elly | Дата: Четвъртък, 16.02.2012, 16:28 | Съобщение # 263 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| 5000 години със сапун
Римлянките го откриват случайно край хълм за жертвоприношения
Кой би помислил, че непретенциозното парче сапун, което съвсем не забелязваме, но ежедневно употребяваме, е на пет хиляди години! При това простичката му рецепта е почти непроменена до днес. Да, калъпът сапун, с който Савската царица е обтривала рамене, Клеопатра е миела лицето си, някоя средновековна италианка е прала дрехите на дожа, а нашите баби са търкали белите платна по реките, не е много по-различен като състав от този, с който и ние посрещаме сутринта.
Започнало се с мазнина и пепел…
Както повечето изобретения на човечеството, и това станало напълно случайно. Според легендата думата soap (сапун) идва от името на планината Сапо в древен Рим, на която се извършвали жертвоприношения. Мазнината от печенето на животните се стичала в пепелта. После дъждовете отмивали сместа към глинестите брегове на река Тибър и я наслоявали там. Римлянките обаче обичали да перат точно на това място и много скоро забелязали, че с тези смеси дрехите се изпират много по-лесно. Въпреки че сапунът дълго време е считан за римско изобретение, оказва се, че той е много по-древен от Рим. Историците откриват рецепта за приготвяне на сапун върху шумерски глинени плочки, писана преди около 2 500 г. пр. Хр. Според писмото древните месопотамци смесвали дървесна пепел с вода, кипвали сместа, прибавяли мазнина и така получавали сапунен разтвор.
Златното време за сапуна,
и най-голямата му популярност настъпват именно в Рим. За приготвянето му пише и Плиний Стари в своята „Естествена история” от 37 тома, която се счита за античната енциклопедия по естествознание. Рецептата е същата – сапунът се получава от животинска мазнина и воден разтвор на „поташ” (дървесна пепел, а не от въглища). И тъй като от стари времена дрехите се перели с натриева основа, получена от дървесна пепел и вода, тази смес остава в основата на сапунената рецепта и през следващите 2000 години. През средните векове в Европа най-големите производители на сапун са средиземноморските държави – най-вече заради маслините. Маслиновото олио се оказало великолепен заместител на животинската мазнина, при това се отразявало прекрасно на кожата. Получавало се от студеното пресоване на плодовете. Първите две преси се използвали за хранителни цели, а третата – за сапун. И днес все още се носи славата на прословутите марсилски зехтинови сапуни и още – на венецианските, гръцките и френските калъпи с маслиново масло. За разлика от Юга в по-хладните европейски територии сапунът се правел от животински мазнини – свинска, телешка, костна, китова или рибена мас. В средновековна Русия производството на сапун също придобива огромни размери. Черпейки от необятните си дървесни ресурси, Русия става основен производител на дървесна пепел за сапун за цяла Европа. Наред с домашно приготвения сапун в банята руснаците обичали да използват и ред други средства за измиване – нишесте, тесто, пясък, билки, ечемик, ръжен хляб, бобово брашно, които са далечните роднини на съвременните ексфолианти. Следващата съществена крачка в историята на сапуна е откриването на содата. В края на XVIII век френският химик Николас Лебман получава сода от готварска сол, която се оказва също отлична суровина за сапун. Това значително намалява крайната цена на продукта и в края на краищата… спасява стотици хиляди декари сибирски гори! Така към XIX век производството на сапун напълно се индустриализира, а с това възможностите за разнообразие на асортимента стават изключително широки.
Сапунът се превръща в един от хилядите индустриални продукти.
Химия и фантазия
Сапунът – „соли на висшите карбонови киселини; миещо средство за почистване на повърхности и дезинфекция в бита и промишлеността” – това е едната му страна, научната.
Съставът на мазнината е определящ за свойствата на популярния хигиенизатор. Така например твърдостта и добрата пяна се постигат от палмитиновата киселина на свинската и говеждата мазнина. От друга страна обаче, линоленовата киселина, също съставка на свинската мас, е с неприятна миризма, което естествено доограничава прибавянето на свинска мазнина.
Най-употребявани в съвременното производство са норковата мазнина, а така също и памуковото, соевото и кокосовото масло.
Кокосовото масло е най-полезно и приятно за кожата. Процентното му съдържание в крайния продукт определя и типа сапун. Колкото по-високо е съдържанието на кокосово масло и колкото по-малко е основата, толкова по-добре е за кожата. Проблемът е в натриевата основа. Тя дразни кожата, в голяма степен „изтрива” тънкият й защитен мазен слой и оставя усещането за сухост и опънатост. За съжаление тя все още е незаменима. За да предотвратят този ефект, специалистите препоръчват прибавянето ланолин и глицерин. И с това изчерпваме списъка на задължителните компоненти на сапуна! Истината е, че всякакви други добавки – ароматизиращи, украсители, антибактериални и пр., са необходим атрибут на индустрията и изискване на пазара, но не и на нашата кожа. При това някои се оказват вредни за кожата. Най-обсъждан в последните години е триклозанът, който е основна съставка на т. нар. антибактериални сапуни. Това вещество, отстранявайки бактериите по кожата, отстранява и милионите полезни кожни микроби, които я пазят. Така може да се получи парадоксален ефект – продължителната употреба на антибактериален сапун да доведе до кожна инфекция.
Б&S съвет
Ако кожата ви е нормална и не ви създава проблеми, по-добре не ползвайте специализирани сапуни. И обикновените видове са достатъчно антибактериални. Останалото е фантазия – цвят, форма, ухание. Добавките като скраб, люфа и билки са само малките „гъдели”, които могат да превърнат употребата на сапуна в истинско удоволствие, и то от най-висока класа.
Светослава Петкова
Източник
|
| |
| | |
| aristokrata | Дата: Събота, 18.02.2012, 23:19 | Съобщение # 264 |
|
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 307
Статус: Офлайн
| Кукуве 2012 - гр.Раковски
Всяка година има по нещо ново и интересно.
|
| |
| | |
| Elly | Дата: Неделя, 19.02.2012, 00:11 | Съобщение # 265 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| Гоните злите духове, а 
|
| |
| | |
| aristokrata | Дата: Неделя, 19.02.2012, 00:28 | Съобщение # 266 |
|
Елф
Група: Проверени
Съобщения: 307
Статус: Офлайн
| Ахаа..
|
| |
| | |
| valshebnitca | Дата: Понеделник, 20.02.2012, 16:46 | Съобщение # 267 |
Елф
Група: Потребители
Съобщения: 302
Статус: Офлайн
| Нежност
„Нежност е, когато вятърът донесе ухание на изкъпани липи и устните леко се усмихнат на непознатия, пресякъл пътя ти!
Нежност е, когато докосваме нараненото сърце с тихи думи, по-тихи от вятъра, по уханни от липите!
Нежност е, когато се прегръщаме след дълга раздяла и очите в радост просветват и питат; "Вървиш ли леко по пътя си, приятелю!"
Нежност е, когато откъсвайки цвете, първо погалим с върховете на пръстите си крехкия цвят и благодарим със сърцето си за тази цветна среща!
Нежност е, когато протегнем с твърдост ръка и изтрием сълзата в чуждото око, а очите се усмихват и прошепват "До теб съм!"
Нежност е, когато вечер, в самотата на заспиването си се усмихваме на ум на всички хора, които са пресекли днес пътя ни.
Нежност е, когато притискаме до гърдите си много леко нечие любимо лице, за да му вдъхнем сила за следващи битки!
Нежност е сълзата за сбогуване, когато е обещание за бъдеща щастлива среща.
Нежност е, когато умирайки не си спомняме с омраза за света. И искаме още ден да живеем, та още ден да можем да обичаме.
Нежността не се крие в лекотата на докосванията, а в лекотата, с която се грижим за някого, с лекотата, с която извира обичта от сърцето ни.
Нежността не е част от милувка, тя е милувка завинаги, защото истинската нежност идва винаги от сърцето, където тайничко си шепне със състраданието, грижата, любовта, вярата и надеждата!
от нета
|
| |
| | |
| Elly | Дата: Понеделник, 27.02.2012, 19:20 | Съобщение # 268 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3790
Статус: Офлайн
| Пулс на Земята е отговорен за изчезнали видове
Мистериозен цикъл на увеличаване и намаляване на морското биомногообразие през миналите 500 милиона години може да е свързан със своеобразен "пулс на Земята", който се изразява в периодично повдигане на континенталните плочи.
В резултат моретата стават прекалено плитки, за да може видовете в тях да оцелеят, съобщи в. "Дейли мейл". Учени от Канзаския университет смятат, че данни за подобни повдигания се съдържат в увеличените количества от елемент в континенталната кора, който впоследствие е открит в морски фосили, свързани с масови изчезвания на видове.
Фактът, че елементът стронций-87 внезапно се появява в океаните, означава, че трябва да е имало големи тектонски движения, които според учените са опустошили морския живот.
Ейдриън Мелот, експерт по физика и астрономия от университета, заяви, че стронций-87 се получава чрез радиоактивно разпадане на друг елемент - рубидий, големи количества от който се съдържат във вулканични скали в континенталната кола. "Когато много от този вид вулканични скали са подвластни на ерозията, повече стронций-87 е изхвърлен в океана, заяви ученият. В резултат количеството стронций -87 е по-голямо в сравнение с това на друг изотоп на същия елемент - стронций-86.
Повдигането на контитенталните плочи е най-вероятното обяснение на този вид ерозия. То я увеличава по няколко начина - повдига нагоре съдържащите рубидий скали, които са изложени на ерозията; създава възвишения и планини, където ледници и цикли на заледяване и топене предизвикват ерозия на скалите."
Повдигането на континенталните плочи, за което свидетелстват свързаните със стронция данни, вероятно е намалило морските дълбини и дълбочината на континенталния шелф, където живеят повечето морски животни. Загубата на хабитата, дължаща се на плитките води, може да е причината за периодичното изчезване на видове и намаляване на биомногообразието, отбелязват Мелот и колегите му.
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Geology. БТА
|
| |
| | |
| chloe | Дата: Петък, 02.03.2012, 12:44 | Съобщение # 269 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3177
Статус: Офлайн
| В темной пропасти самой глубокой в мире пещеры скрывался новый вид простейшего безглазого насекомого, которое исследователи назвали самым глубинным животным из всех когда-либо обнаруженных на земле.
Существо, теперь известное как Plutomurus ortobalaganensis, является одним из четырех новых видов бескрылых насекомых, принадлежащих отряду ногохвосток, которые обычно обитают в полной темноте в пещерах, где питаются грибками и разлагают на составные части органический материал.
Насекомые были собраны командой исследователей под названием CaveX во время экспедиции в самую глубокую пещеру мира летом 2010 года. Пещера Крубера-Воронья (Krubera-Voronja), расположена в Абхазии, в отдаленной области около Черного Моря в горах Западного Кавказа и достигает глубины 2191 метра от земной поверхности.
"Группа CaveX изучала эту пещеру на протяжении более 10 лет, это очень жесткая и опасная работа в отдаленной горной местности" – сказала София Реболейра (Sofia Reboleira), биолог из Университета Авейро в Португалии, добавив, что температура воздуха в пещере колеблется от 32.9 до 41 градуса по Фаренгейту или около 0.5 5 градусов по Цельсию.
"Тяжелое снаряжение, включающее более 2 километров веревки и 800 специальных пещерных анкеров, нужно сначала поднять на гору, а затем носить с собой, путешествуя по пещере" – сообщила Реболейра агентству LiveScience. "Нет никакой вспомогательной техники, только человеческие усилия. В базовом лагере у нас нет пресной воды, только талый снег, а продукты питания должны быть распределены таким образом, чтобы их хватило на 30 человек в течение всей 30-дневной экспедиции. Поиск пещерных животных – задача, которая требует, несколько часов активных действий, что чрезвычайно трудно в холодных условиях пещеры, так как велика вероятность возникновения гипотермии".
До настоящего времени самыми "глубокоземными" существами считались скорпион и насекомое известное как тарпон, которое было обнаружено на глубине около 920 метров ниже поверхности земли в одной из пещер Мексики. P. ortobalaganensis был найден на глубине около 1,980 метров от земной поверхности и пойман с помощью сыра, который был использован исследователями в качестве приманки.
"У насекомого P. ortobalaganensis нет глаз, но есть небольшие усики в виде антенн, которые помогают ему ориентироваться в темном пространстве" – сообщил исследователь Энрике Бакеро (Enrique Baquero), классификатор из Университета Наварры в Испании. Такие внешние признаки характерны для троглобионтов или пещерных обитателей. "Тем не менее, от троглобионтов существо отличает наличие пигмента, обычно отсутствующее у первых". (Тело насекомого покрыто пятнами темно-серого цвета).
Исследователь Бакеро предположил, что P. ortobalaganensis только недавно стало обитать на таких глубинах. Это можно объяснить присутствием некоторых адаптивных признаков насекомого, которые не соответствуют экстремальным условиям мест его обитания. Например, организм еще не утратил способность вырабатывать пигмент, что происходит у многих пещерных животных. Цвет насекомого обычно защищает от солнца, привлекает внимание самок в брачный период и помогает скрываться от хищников на поверхности земли, но абсолютно бесполезен в темных пещерах.
Ученые описали подробно свои сведения в журнале Terrestrial Arthropod Reviews.
Оригинал (на англ. языке): LiveScience
Мъничко животинче, открито близо до Черно море, живее най-дълбоко в земята от досега откриваните.
То е засечено на почти 2 км под земята - в Крубера (Вороня), най-дълбоката пещера в света, чиято най-долна точка е 2191 м под "устата" й.
Пещерата се намира на територията на Абхазия, която има излаз на Черно море, и е била изследвана от иберо-руски екип.
Членестоногото, Plutomurus ortobalaganensis, живее в пълен мрак и се храни с гъбички и разлагаща се материя. То е било примамено от учените със... сиренце.
Животинчето има щипки и пигмент (нещо нетипично), като тялото му е сиво с по-тъмни петна.
В пещерата са открити и три други вида: Anurida stereoodorata, Deuteraphorura kruberaensis and Schaefferia profundissima.
Всички те са класифицирани като колемболи, малки примитивни насекоми без крилца.
В тази абсолютна тъмница не им трябват очи, но видът Anurida stereoodorata компенсира с високо специализирана форма на хеморецептор.
Екипът учени "Кейв Екс" изследва пещерата от над 10 години - трудно и опасно начинание в отдалечен район на планината.
Преди това откритие, колемболи са били откривани само на около половин километър дълбочина.
През 1986 г. например Ongulonychiurus colpus бе засечен на 550 м в испански пещери, а миналата година на 430 м в хърватски пещери бяха открити представители на Tritomurus veles.
Откритията дават ново доказателство за невъобразимите условия, при които могат да оцеляват представителите на земната фауна.
Най-надълбоко живеещото същество досега е скорпион, засечен на 920 м под земната повърхност в мексиканска пещера. /vesti.bg
Редактирано от chloe - Петък, 02.03.2012, 12:44 |
| |
| | |
| chloe | Дата: Петък, 02.03.2012, 12:47 | Съобщение # 270 |
|
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 3177
Статус: Офлайн
| Окраската на насекомите показва колко и дали са отровни
|
| |
| |
|
