Иван Стамболов

Тъкмо изядохме лудите крави, ядохме ги сума ти години, и се разболяха пилетата и кокошките. Вярно, не полудяха, но пък хванаха грип. Птичият грип се стовари върху света, като взе 30-40 жертви, починали незнайно от какво, може би и от него.

После спря да се говори за него, както наскоро рязко спря да се говори и за озоновата дупка. След като "Рош" (фирма, за която се твърди, че в своята не малка част е собственост на Доналд Ръмсфелд) продаде всичките си налични количества от тамифлу, след като се изтребиха милиони здрави пилета
което пък доведе до известно преразпределяне на пазарите за птиче месо, след това за птичия грип се млъкна. Но пък, изглежда, междувременно в "Рош" произведоха нови количества тамифлу и сега актуален стана свинският грип.
От едното голо родолюбие и от единия гол консерватизъм на работното си място аз слушам програма "Хоризонт". От вчера по тази програма, но не само, се говори за свинския грип. Аз свеждам информацията до няколко информационно-тематични гнезда:
- В Мексико има свински грип, който на пръв поглед си е грип като грип.
- На втори поглед, казват лекарите, също си е грип като грип. На тревожните и загрижени въпроси на журналистите, зададени с превъзбудени хрипове в пресъхналите гърла, докторите кротко отговарят, че ако си пиеш лекарствата, ти минава.
- Вчера в болниците бяха умрели 85 души от грип, от които обаче само 20 от т.нар. свински грип, от който днес се разбра, че всъщност нито една свиня не е болна. Интересно, каква е смъртността в мексиканските болници при обикновена грипна епидемия.
- Ужасно! Има болни и в Европа. По-правилно е да се каже "има болен в Европа", защото той е един.
- Обаче: на летищата в Мексико раздават маски.
- Обаче: вече са гласувани неколкостотин милиона долара за справяне с положението.
Точно както гласуваха няколко милиарда за Ню Йорк на 12 септември 2001-ва. Хубавото на тези пари е, че обикновено, който ги дава, повечето ги и взима обратно
Дори да не е под формата на пликче с 50% от сумата, той казва кои фирми ще се наемат за усвояването на парите, това е съвсем официално условие и утвърдена практика. И в повечето случаи фирмите, които задължително трябва да се наемат за борба с неволите, са на този, който дава парите.
Аз съм интелигентен човек. Достатъчно е да ми се подадат първите два-три компонента от една последователност и аз ще я конструирам цялата въз основа на изведената от интелекта ми закономерност. Ето, сега-засега имаме три неща в последователност: 1.) Луда крава; 2.) Птичи грип и 3.) Свински грип. Как ще се развият нещата от тук нататък? Ще ви кажа.

След пилешкия и свинския грип и лудата крава идва агнешкият грип. Той поразява посредством два щама: гергьовски вирус и вирус курбан.
Лекува се с тамифлу. Ще тръгне от България по Великден. Симптомите са подут стомах, повишено отделяне на газове и леко разстройство с несмлян пресен лук от дроб-сармата в съставката. Преди българите да разберат какво става, гърците и румънците ще тръгнат с маски по улиците, а CNN ще съобщи, че имало и един заразен американец, май. Това ще доведе до спешна среща в Швейцария и гласуването на половин милиард за предотвратяването на надвисналата пандемия. Само за начало.

След като се уморим от новините за агнешки грип, ще има известно затишие и тогава ще гръмне новината за рибешкия грип. Той ще удари главно шарана по Никулден, но няма да подмине лаврака, ципурата и фагрито. Добрата новина ще бъде утехата, че грипът се лекува. Лекува се с тамифлу.

Грипът по пресния шпек, добил популярност под името "луд салам", ще доведе до официалната забрана на неговата продажба. Болни ще има, ще има и умрели. Те ще бъдат трима. Първият ще се казва Никанор Потапович Ерменчук и ще почине, след като е ял луд салам и е пил водка, прегазен от московското метро. Втората жертва ще бъде жена от далечен и многолюден Мумбай. Тя
също ще почине от луд салам и по-точно от разкъсване на вътрешностите след неговата употреба с еротична цел. Чашата на световната търпимост обаче ще прелее след трагичната съдба на третата жертва. Това е Дебора Обама (съвпадението в имената е случайно), 180-килограмова вашингтонска регулировчица от афроамерикански произход. Един ден след уморителния наряд младата Обама ще седне да хапне хляб и салам. След четвъртата щафета пресен шпек Дебора ще се хване за сърцето, ще припърха и ще притихне. Стига! Стига, ще каже световната общественост и ще приветства гласуването на няколко милиарда за борба с лудия салам. А доколкото лудостта на салама прилича по симптомите си на грип, то тя ще се лекува с тамифлу, така че "надежда всяка тук недейте да оставяте"!

И сега, когато бъдещето на световните пандемии за следващите няколко години ви е ясно, ще ви оставя да се наслаждавате на свинския грип. Разбира се, за всеки случай не купувайте хремави суджуци, но иначе пържоли си яжте. Т-т-т-това е всичко, приятели!

(Със съкращения от личния блог на автора sulla.bg)
От в-к "Стандарт"

22.12.2003

Пок­рай Ко­ле­да ме­ди­и­те са пъл­ни с ре­ли­ги­оз­на про­па­ган­да от ти­па „гре­хо­ве­те на хо­ра­та са ог­ром­ни” и „всич­ко е по твоя ви­на”. Ние обаче не мо­жем да има­ме же­ла­ни­те пре­жи­вя­ва­ния, без да учас­тва­ме в Игра­та. Сле­до­ва­тел­но, ня­ма та­ко­ва нещо ка­то „грях”. Всич­ко е пре­жи­вя­ва­ния, но в ре­зул­тат от тях има ПОСЛЕДСТВИЯ. Това е нещо, което вашите Много Напреднали и вашата Събудена Финална Инкарнация разбират в различна степен. Никой не прави на инкарнацията нещо, с което Висшият Аз да не е съг­ла­сен.

Ако оба­че да­де­на ин­кар­на­ция вяр­ва, че ще й бъ­де на­ло­же­но ня­как­во на­ка­за­ние, то­га­ва на­пус­на­ли­ят дух съз­да­ва ас­трал­на ни­ша и я на­сел­ва с точ­но та­къв ме­тод за на­ка­за­ние, в ка­къв­то ин­кар­на­ци­я­та вяр­ва, че съ­щес­тву­ва. Но из­вън то­ва не съ­щес­тву­ва гру­па или ин­ди­вид, кой­то да пре­диз­вик­ва на­си­ла то­ва. Не мо­же да бъ­де на­ла­га­на не­чия во­ля в раз­рез с во­лята на Вис­шия Аз. Щом са­мо­на­каз­ва­щи­ят се дух си да­де смет­ка за то­ва, че ня­ма та­ки­ва на­ка­за­ния, са­мо­на­ло­же­на­та илю­зия пре­ми­на­ва да­же ако се дъл­жи на по-нап­ред­на­ла ин­кар­на­ция от съ­щия Висш Аз, кой­то й но­си то­ва осъз­на­ва­не. Ду­хът на ин­кар­на­ци­я­та си е на­у­чил уро­ка и е при­до­бил пре­жи­вя­ва­ни­я­та, свър­за­ни с то­ва.

Ня­кои гру­пи нап­ри­мер твър­дят „Хит­лер го­ри в ада”. Това не е вяр­но, но те не са тол­ко­ва осъз­на­ти, че да раз­бе­рат ис­ти­на­та, за­то­ва си пра­вят илю­зии, ко­и­то под­хран­ват тех­ни­те фан­та­зии. След края на Игра­та, ако ис­ка­те да си по­го­во­ри­те с Вис­шия Аз изиг­рал ро­ля­та на Хит­лер, мо­же­те да го нап­ра­ви­те. То­га­ва ва­ша­та пер­спек­ти­ва ще е мно­го по-раз­лич­на.

От дру­га стра­на, оба­че, зна­ей­ки, че ня­ма „грях”, то­ва не би­ва да слу­жи за ос­но­ва­ние да се дър­жи­те бе­зот­го­вор­но. Това е признак за незрялост. С изключение на тези случаи оне­зи, ко­и­то са стиг­на­ли до­там, че да са на­яс­но с то­ва, че „ня­ма грях”, са дос­та­тъч­но съз­ре­ли ду­хов­но. Ще раз­бе­ре­те то­ва, ко­га­то и вие стиг­не­те до то­ва ни­во.

Меж­дув­ре­мен­но, оне­зи, ко­и­то пре­диз­вик­ват чув­ство на ви­на, ще про­дъл­жа­ват да се­ят кон­трол и чув­ство на ви­на вър­ху ни­що непо­до­зи­ра­щи­те. Страх е име­то на иг­ра­та на кон­трол.Извли­чай­те мак­си­мал­на пол­за от оно­ва, ко­е­то ви дос­та­вя удо­вол­ствие, но поемайте отговорност за онова, което правите.

Източник

Всички сме заедно. Както в едно семейство. Тогава има повече увереност. Хората трябва да разберат, че целият свят, цялата човешка раса е едно голямо семейство. И ние сме там, за да си помагаме един друг и да израстваме. Както се доказва отново и отново при големи природни бедствия, независимо дали е в Китай, Индия, Мексико - целият свят се събира и се притичва на помощ. Ние имаме специални програми за лекуване на преживяното, което връща увереността на хората. Това правим при възстановяването и в Ирак, и в Афганистан, и в Косово. Работим много с лишените от свобода - много активно и в България. Освобождават се от насилието.

Фондацията му - една от най-големите хуманитарни организации в света, не случайно е наречена "Изкуство да живееш". Грижата е предимно към децата. Срещу агресията. Успяват в повече от 145 страни. Но за преобразяването на нечовешкия свят на човека на Земята Шри Шри Рави Шанкар готви години наред широка световна мрежа от инструктори. Имаме вече и в България. За да направиш добро, трябва да знаеш как - казва той.

Шри Шри Рави Шанкар: "Имам чувството, че реформаторите и управниците са отделни кланове. Управниците не могат да са реформатори и реформаторите не могат да управляват. А трябва да работят заедно. Махатма Ганди никога не е станал президент. Така е и с Майка Тереза. И с Дезмънд Туту. Ние продължаваме тази работа. Трябват ни повече реформатори в този свят. Само неколцина, тук там не е достатъчно."

Трябваха 10 години на комунизма да се срине, не по-малко от 10 седмици на капитализва. Това, което трябва да преобладава сега, е хуманизмът. Човешките стойности. Състраданието. Наричат го Гуру Джи, Гуруто на антистреса, но преди всичко е просветен съвременен прагматичен хуманист.

Източник

Сп. "Космос"

Пътувах с градската железница към летището в 6 часа сутринта и настроението ми беше средно хубаво. По-добре да си бях останала в леглото. Малко по-късно се качи един юпи от типа, за който мислех, че вече не съществува, но явно се лъжех. Той седна диагонално срещу мен. Изглеждаше точно като съответното клише - невъзмутима стойка и веждите му имаха онова леко изнервено, но ужасно важно изражение, характерно за мениджърите. Едната му ръка се опираше на кръста, а с другата подпираше глава, демонстрирайки голяма съсредоточеност. Естествено, бизнес-куфарчето и мобилният телефон бяха плътно до него. Носеше костюмче и типичното за един юпи палтенце и въобще изглеждаше ужасно. Разглеждах неговата надута, важна и глупашка физиономия с нарастващо презрение.

И тогава отново се обади тя - духовната ми съвест: "Хей ти, и този тук би могла да обичаш - след осем часа в асансьора..." Е да, вярно, спомням си. Но как, да му се не види, да не се изнервиш от такъв човек? Просто е невъзможно. Така че, приятели (вие там горе, Вселената или който и да е), ако сте на мнение, че и ТОЯ трябва да го приема такъв, какъвто е, тогава трябва да ми помогнете. Твърде много искате от мен!
Положих усилия и си повтарях мислено "Мир вам - дръвник такъв. И още веднъж: Мир вам, надут пуяк." Глупости! Чувството на отвращение не ме напускаше. А целта беше, помислих си аз, да мога да го погледна, без да ми се повдигне.

Обаче, както винаги, щом човек помоли за помощ, той я получава, стига да се вслуша във вътрешния си глас и да се поддаде на импулсите. Аз имах късмет. Чух помощта. Изведнъж ми хрумна идеята да си представя, че съм на кино, а пред мен е големият екран и този тип току-що се е появил във филма. Един вид особен и смешен уникум от 90-те години, един Ханс Мозер на новото време. Вечно намусен, гаден, но и винаги забавен.

Не беше необходимо да гледам дълго - от такава гледна точка този тип беше направо безценен. Достоен за награда Оскар!!! Един от висшата класа на Холивуд. И как беше изпипал детайлите - всяко движение от главата до петите беше на място. Рядко талантлив актьор, по-добър и от Робърт де Ниро. Изведнъж чувството ми на отвращение се превърна в искрено възхищение. Рядко бях виждала нещо толкова смешно. Отново се почувствах добре, а и вече не предавах тъмно-лепкава енергия към този тип, а напротив. Мир нему!

Из "Поръчки до Вселената" - Бербел Мор

Така съветват учени, доказали, че хората обработват по-лесно информацията, която идва от тази страна, и съответно са по-склонни да изпълнят исканата от тях услуга или задача.

Явлението е познато като "предимството на дясното ухо".

Според изследователите то се обяснява с факта, че постъпващото откъм дясното ухо се обработва от лявото полукълбо на мозъка. То отговаря за логиката и езика и съответно се справя по-добре с разшифроването на вербалната информация от дясното.

Изследователският екип, воден от д-р Лука Томаси и Даниеле Марцоли от университета в Киети, Централна Италия, изпробвали този "номер" в три нощни клуба в града.

Те помолили 176 души, да им дадат цигара, като изпробвали да им го кажат от различни страни.

Много повече хора от тези, попитани отдясно, се отзовали на молбата.

Климатът на Земята никога не е бил толкова стабилен, но прогнозите за катастрофи носят много пари на онези, които искат да се възползват от човешката паника, твърди проф. Йозеф Райххолф, един от най-известните учени в областта на естествените науки в Германия.
"Климатична катастрофа? Забравете! Човечеството е оцеляло в много по-тежки условия и след други измислени катаклизми", възкликва ученият пред юлския брой на новото научно списание "Обекти", цитирано от vesti.bg
Професорът е автор на книгата "Фалшивите пророци - нашата страст към катастрофи" и е известен с това, че постоянно коригира грешни схващания за екологията.

"В наши дни всичко, което се променя, веднага се обявява за катастрофа. Общества като немското очевидно се чувстват неспособни да реагират на промените и да се пригодят към тях. Хората тук станаха предразположени към съобщения за бедствия. Но през последните три десетилетия преживяхме без видими последствия няколко регионални и глобални катастрофи: отровите като ДДТ през 60-те години, бума на раждаемостта през 70-те, измирането на горите през 80-те. Поддръжниците на тревожните тези за промяната на климата си извадиха поуки и разтегнаха за столетия напред апокалиптичните си прогнози. Така няма да може да се провери верни ли са предвижданията им или не. Опитът от последните десетилетия обаче би трябвало да ни направи по-предпазливи и скептични", коментира Райххолф.
Според него историята показва, че през последните хилядолетия не само Европа е била изложена на сериозни климатични промени, а цялата планета.
"Например топлото Средновековие от около 800 г. до 1300 г. сл.н.е., в по-стари исторически книги го наричат "средновековния климатичен оптимум". Било е по-топло, отколкото е сега, както доказват много документи. Около 1300 г. климатът много бързо се разваля. Става ужасно влажно и студено. В Алпите се появяват изчезналите преди това ледници. През 1342 г. се случват най-големите наводнения за цялото последно хилядолетие - в Европа и в Китай. Разразява се и първата голяма унищожителна вълна от чума. Влошаването на климата през 14 век е прелюдия към т.нар. Малка ледена епоха, предизвикала за близо 500 г., до 18 век, екстремно студени зими и много лоши лета. Населението на Европа рязко намалява от глад и студ, епидемии и войни. 19 век носи още по-тежки турбуленции. Крайно влажни лета с мизерни реколти водят до изселване на милиони ирландци и други северноевропейци в САЩ. Унищожителната суша през 1891 г. и нейните последствия пък подготвят почвата за революцията в Русия. И така нататък", казва още професорът.
По думите му трябва да сме щастливи, че живеем във време на сравнително добър климат. Реколтите никога не са били по-добри, отколкото през последните няколко по-топли десетилетия - при това в глобален мащаб, добява екологът. На въпрос дали опитите на хората да се справят с глобалното затопляне, като намалят емисиите въглероден диоксид и създават биогорива ще има резултат, той отговаря така: "Температурата не е "климатът". Към него принадлежат валежите, вятърът и годишните времена. Местните и регионални условия са много различни. Черноморското крайбрежие има съвсем друг климат от Родопите, Дунавската равнина е различна от София. CO2 е само един от газовете, причиняващи парников ефект, изпускани в атмосферата.
Най-важна, с голяма преднина, е водната пара, както и метанът (CH4). За разлика от въглеродния диоксид, който е незаменимо хранително вещество за растенията, метанът - с 20 пъти по-силно въздействие, не се разлага или преработва в процеса на вегетация. Той извира в огромни количества при добива на газ, от стомасите на преживните животни, най-вече говедата, чието общо тегло на Земята е по-голямо от това на хората, и от тропическите оризови полета.

Няма да ни се удаде да "спасим" климата на планетата чрез намаляване на емисиите CO2. Имаме нужда от алтернативни енергийни източници, най-вече слънчева енергия и земна топлина, за да намалим зависимостта от носители, свързани с фосилите. Но трансформациите трябва да се правят икономически разумно. Субсидирането изкривява коефициента на полезно действие и рентабилността".

Йозеф Райххолф не се наема да прави прогнози как ще изглежда планетата например след 50 години.
"Бъдещето е отворено. Има прекалено много възможности за промени и развития, за да могат да се направят поне донякъде достоверни прогнози за периоди от 50 или 100 години. Кой би предположил през 1900 г. как ще изглежда светът през 2000 г.?", казва професорът.

През 1888 г. ръководи първата експедиция, пресякла Гренландия, а през 1893 г. извършва легендарен дрейф със скования от ледовете кораб „Фрам“. По време на продължилата тридесет и шест месеца експедиция Нансен и един негов спътник достигат с шейни и ски по-далеч на север, отколкото който и да било изследовател преди тях. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.

Само да спомена, че той оставя кораба си поради невъзможност за придвижване по ледовете и с помощник-капитана си тръгват на ски и шейни към Северния ледовит океан. Повече от година изкарват така. Не мога да си го представя... По-точно май не искам да си го представям... Каква сила на духа, издръжливост и изобретателност. Накрая се спасяват (и това, ако не е 1000% благословия), като срещат този изследовател, когото 3 години преди това Нансен не взима на кораба си, но който прави своя експедиция в покоряването на Северния ледовит океан. Дълбок поклон!

Фритьоф Нансен (1861 — 1930) - изследовател, дипломат, общественик

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон. Нансен е горещ поддръжник на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на гръцко-турската война от 1919-1922 година. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г.

Григор Николов

Името му носят кратери на Луната и Марс, няколко международни награди и службата за бежанците към ООН. Улица "Фритьоф Нансен" е в центъра на София. На него е наречен и Институтът по океанология във Варна. И въпреки това трябва да признаем, че малко знаем за този забележителен учен - полярен изследовател, изтъкнат датски професор, дипломат и световно признат хуманист, носител на Нобелова награда.

---

Фритьоф Нансен се ражда през 1861 г. в селцето Сторе Френ, предградие на Кристияния - днешно Осло. Баща му Балдур е секретар на съда, а майка му, макар и с аристократичен произход, имала твърде решителен характер, почти мъжка воля, не признавала никакви предразсъдъци и дори карала ски за ужас на благопристойните си съседи. Това умение се прехвърля и на малкия Фритьоф. Често с брат си посред зима за няколко дни оставали да живеят в гората и да ловят риба през дупки в леда - нещо, което ще му помогне при полярните му експедиции.

След завършване на училище през 1880 г. Нансен постъпва в университета в Осло, като избира зоологията, която го привличала с възможността за експедиции. Във втори курс неговият професор Колет му предложил да участва в плаване с кораб в Северния ледовит океан и да събира материал за състоянието на природата и фауната на океана.

През март 1882 г. рибарският кораб

"Викинг" отплува към Гренландско море

Експедицията трае 5 месеца и спечелва завинаги Нансен за полярните изследвания. На борда той замисля две експедиции, които ще му донесат световна слава - сред ледовете на Гренландия и до Северния полюс. Това пътуване слага началото на една традиция за него - след всяко да пише книга. След дипломирането си Нансен става отговорник за университетската зоологическа колекция на Бергенския музей в Осло, издава първия си научен труд за червеи паразити и отива на специализация в Италия. След втория си научен труд е поканен за университетски преподавател в САЩ.

Вместо Америка той избира Гренландия, където средната зимна температура е около минус 65-70 градуса. Идеята да стане първият човек, преминал през ледения остров на ски, го е държала вече шест години. За пръв път той я споделя с професор Григ. След това в Стокхолм (по това време Норвегия и Швеция са една държава) се среща с професор Норденшелд - авторитет в полярните изследвания и сам правил експедиция по крайбрежието на Гренландия. Професорът му подарява непромокаеми обувки. Окуражен, младият учен отива в академията на науките с идеята тя да ходатайства пред правителството да му отпуснат 5000 крони за експедицията. Там обяснява, че Гренландия има фундаментално значение за науката и климата на земята. Планът му обаче става благодатна тема за сензации в пресата.

Вместо правителството пари отпуска търговецът А. Гомел. Помощ му оказва и изследователят Ринк, който освен практични съвети му преподава и няколко урока по ескимоски език. В края на април

Нансен защитава докторска дисертация,

а за Гренландия тръгва на 13 май 1888 г. Трудът му предизвиква полемики сред научните среди, но в края на краищата му присъждат титлата, защото всички били убедени, че в Гренландия той неминуемо ще загине и по-добре да стори това като доктор на науките.

Планът на Нансен предвиждал да тръгне от ненаселеното източно крайбрежие на най-големия остров и да върви към населеното западно. Корабът тръгва към бреговете на Гренландия, но чак след два месеца петима души слизат на ледовете край фиорда Умивик. Помощник на Нансен е капитан Ото Свердруп. В началото на октомври групата стига до село Готхоб (днес Нуук, столица на Гренландия) на западния бряг, но изпуска последния кораб за Европа и прекарва зимата сред ескимосите. През май се връщат в Норвегия, където са посрещнати като национални герои. Половин година след връщането си Фритьоф Нансен се жени за Ева Сари, дъщеря на зоолог и известна певица. Когато й искал ръката, я предупредил:

"Ще ми се наложи да отида до Северния полюс"

Тя не възразила. Двамата се устройват в собствен дом, който съпругът нарича "Полхогда" и си правят вила "Готхоб" - по името на ескимоското село. Ева и Нансен имат 5 деца. На името на първата си дъщеря Лив и съпругата си Нансен кръщава два острова в Земята на Франц Йосиф.

Планът на изследователя за експедиция до Северния полюс е прост - теченията край Гренландия да изтласкат кораба на север от Новосибирск и оттам да поеме към полюса. През 1892 г. той го споделя пред членовете на географското общество в Лондон, но те го наричат "безсмислено самоубийство". Този път норвежкото правителство му отпуска 280 000 крони. Корабът построява Колин Арчър, най-известният корабостроител за времето си. Наричат го "Фрам" (Напред). Под ръководството на Нансен той отплава от Осло през юли с екипаж от 12 души. На 22 септември е край Новосибирск. Скоростта на течението обаче се оказва недостатъчна. "Фрам" се приближава до полюса на 450 мили, но след това засяда. Фритьоф Нансен и Я. Йохансон тръгват с кучешки впрягове. През 1895 г. достигат до северна ширина 86р 14 градуса - дотогава за първи път в историята. Негово обаче е откритието, че на Северния полюс няма суша, а само океан. След три месеца се връщат в Земята на Франц Йосиф. За да оцелеят

ловуват моржове и бели мечки

и живеят в палатка от техните кожи. На следващата година там се срещат с английска експедиция, която ги връща в родината им на 13 август. След седмица се прибира и корабът "Фрам". Пътуването си Нансен описва в книгата "Фрам" в полярното море", превеждана и на български. През 1910 г. с него Руал Амундсен плава в Анктарктида и после достига Южния полюс. Преди това Нансен е замислил експедиция из Северния ледовит океан, но великодушно предоставя кораба на Амундсен. Плаването към Шпицберген Нансен предприема със своя син Кор през лятото на 1912 г. От 1935 г. "Фрам" е на брега и около него е построен музей.

След като се връща от арктическите ледове, Нансен става професор по зоология в университета в Осло, но никога не чете лекции. Той е освободен от тях, за да обобщи резултатите от експедицията си. Издава 6 тома с описания през 1906 г. От 1900 г. започва да чете лекции по океанография и прави първата научна експедиция из Норвежко море. От 1906 е професор по тази дисциплина. През 1905 г. полярният изследовател оглавява движението за разтрогване на норвежко-шведския съюз. Норвегия става самостоятелна държава, а Нансен - пръв посланик в Лондон. След пътуването из Шпицберген през 1912 г. английско акционерно дружество му възлага

да проучи ресурсите на Сибир

Той преминава с кораба "Корект" през Северния ледовит океан и река Енисей, а с влак стига до Владивосток. Така започва руската авантюра на полярния изследовател.

През 1920 г. е създадено Обществото на народите и след година Нансен става негов върховен комисар. Посещава Москва, където води преговори със съветското правителство за размяна на военнопленници. Тогава въвежда и специален документ за придвижване на политическите и военните бегълци по целия свят, наречен Нансенов паспорт. В резултат на революцията в Русия идва гладът в Поволжието. В ОН Нансен отправя молба до големите държави да подпомогнат с 4 милиона тона храни Съветския съюз. Организацията обаче решава помощта да се осигурява не от държави, а от частни лица. През 1922 г. на Нансен е връчена Нобеловата награда за мир. Паричната премия той дарява на Съветския съюз. Скоро пак се впуска в международна кампания за защита на арменските бежанци от Турция и в тяхна защита отива в Армения. Любопитен факт е, че основаната от него международна служба за бежанците също печели Нобелова награда през 1938 г. Фритьоф Нансен намира време да основе и международно общество за изучаване на Арктика, на което става пожизнен президент и подготвя експедиция на север с дирижабъл. Полетът е отложен за 1931 г. По това време Фритьоф Нансен вече е мъртъв. Умира от сърдечен удар на 13 май 1930 г. За него изследователят Хералд Свердруп казва, че "беше велик като полярен изследовател, по-велик като учен и най-велик като човек. Френският хуманист Ромен Ролан допълва: "Нансен беше единственият европейски герой на нашето време".

Източник