Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Да командваш или да се подчиняваш (Михаил Литвак)
Да командваш или да се подчиняваш
attractionДата: Вторник, 21.10.2008, 20:04 | Съобщение # 1
Admin
Група: Администратори
Съобщения: 358
Статус: Офлайн


"Стои си човек на спирката. Тук той играе ролята на „човека, който чака рейса”. Минава автобус, но не спира. Той, както подобава на ролята му, вика (като че ли шофьорът го чува!): „Ей, защо не спираш, бе?! Поне още 10 души можеха да се качат”. Но в следващия автобус този човек все пак влиза, макар и с големи напъни. Нека го наблюдаваме малко.

Ролята му се е променила. Сега той играе „пътник в автобуса” и се провиква към шофьора: „Защо спираш, бе! Не видиш ли, че рейсът е препълнен!”. Ако все пак автобусът спре, той се старае да направи така, че вратата да не се отвори. Но понякога има хора, които извикват на шофьора: „Спри, спри, нека се качат хората” – ако не спре на следващата спирка.

Всеки човек в продължение на своя живот формира своя представа за играене на едни или други роли. При това хората често не ги осъзнават. И когато техните социални роли се променят, те веднага започват да ги играят в съответствие с тези представи.

Какво значи “куче, вързано на синджир?”. Това е антилидерска групировка, която първа лае срещу новодошлия или даже срещу ръководителя, като понякога се смята за лидер на групата. Във филма „Мястото на срещата не се променя” това е Промокашка, чийто псевдоним пасна на Шарапов, внедрен в престъпна групировка. Моите ученици, минали преди казармата психическа подготовка, разказваха, че отначалото с тях се стремили да се сближат войници от типа на Промокашка, проверявайки ги за „въшки”. Те издържали тази проверка, организирали отношенията си с лидера и спокойно изкарали казармата така, без да ги бият и без самите те да бият някого, което е важно.
А сега случай от клиничната ми практика.

В нашата клиника постъпи на лечение млада гимназиална учителка. Тя се разболява, след като я уволняват по някакъв неблагоприятен член от закона. Обидно й става, че никой от учителите не се застъпва за нея, въпреки че в колектива се е чувствала лидер, „защитаващ всички онеправдани и потиснати”. Когато я попитах защо се е борила с ръководството, защо именно тя се е карала с директора, а не някой друг. Нима не е разбирала, че няма да може да отмени изпращането на учениците на селскостопанска бригада, тя отговори: ”Учителите ми казваха: „Върви, ти умееш да разговаряш с тях!“. Не е необходимо да ви обяснявам кой е бил там истински лидер, а кой “куче на синджир”.

Когато разбра, че постоянно са я манипулирали, тя доста бързо се възстанови. „Боже мой, сега разбирам каква ненавист съм предизвикала у директора, когато съм изисквала да не праща децата на бригада. И без това го болеше сърцето, а като сложиш и мен с моите претенции и търсене на правда. Той правеше всичко, което можеше. Имахме много деца, освободени да не ходят на бригада. На работа всички ходеха късно, връщаха се рано. Малко като се поразвали времето, и ги връщаха от полето. Разбира се, че при първа възможност човекът се отърва от мен!”.

Двата признака на “кучето със синджир” са: Първи признак — лае срещу новодошлия в групата; втори признак — заема се с работата, която поначало не може да бъде изпълнена успешно. “Кучето на синджир” мечтае да стане лидер. Затова винаги се опитва да стане лидер в новосъздадени групи. Но тъй като лидерството е състояние на душата, личностна компетентност, то не успява да се справи с тази работа. И даже ако спечели съвсем безнадеждно начинание, от резултатите ще се възползва антилидерът. Към въпроса за поведението на лидера в наново формираните групи ще се върнем пак.

“Кучето на синджир” не винаги лае, а понякога се гушка във вас. Когато влизате в създала се ситуация, първо при вас идва “кучето на синджир”, въвежда ви в нещата, казва ви ”кой кой е”. Основната цел е да ви вкара в своята групировка.

Ако в колектива има няколко антилидерски групи, ще ви галят няколко “кучета със синджир”. Но те първи ще ви ухапят."
 
EllyДата: Сряда, 12.11.2008, 20:39 | Съобщение # 2
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Продължавам с още един откъс от тази прелестна книжка:

ЛИЧНИЯТ ИНТЕРЕС И ИНТЕРЕСЪТ НА РАБОТАТА

В тази статия искам да обоснова следните тезиси: има само личен интерес, и не съществува интерес на работата. И не вярвам, когато някой ми разправя, че живее с интересите на работата, за децата си, приятелите, обществото. Понякога сложният, а понякога и съвсем простият анализ показват, че всичко това е камуфлаж, прикритие. Всъщност все пак се оказва, че човек живее заради себе си. Просто той не винаги осъзнава това. Но ако не осъзнава или неправилно осъзнава своите интереси, то нанася вреда преди всичко на себе си, а после и на онзи (онова), заради когото (което), както смята той, живее. Ще поясня това положение с един пример.

Моя клиентка ми се оплака от това, че нейният десетгодишен син съвсем се е разхайтил и се „качил на главата й”. Държи се като „неблагодарно животно”, макар че му е посветила живота си. Тя иска той да израсте достоен и образован човек. Затова го записва на музикална школа, кара го да учи английски език и да тренира спорт. Всички домашни задължения поема върху себе си. Сама чисти, пере, готви. Дори няма време да си купи хубави дрехи, макар че може да си го позволи. А синът с нежелание ходи на музикална школа, пропуска уроците по английски език и спортните тренировки, а към майка си се отнася, меко казано, неуважително. В училище се оплакват от неговото поведение, учителите по музика и английски език се отказват да се занимават с него, а на тренировките получава травма. Във всички свои беди синът обвинява майка си.

Аз не съм съгласен с нейната теза, че тя живее за сина си. Казах й, че живее за себе си, но не осъзнава своите истински интереси. Посъветвах я да започне да живее за себе си и за начало й предложих да спре да се грижи за сина си, и по-конкретно да спре да му пере ризите. Тя с възмущение отхвърли това предложение.

 
EllyДата: Сряда, 12.11.2008, 20:40 | Съобщение # 3
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
По-нататък стана следният диалог:

Тя: Аз съм майка и е мое задължение да пера ризите на сина си. По този начин му спестявам време, за да може той да се развива. Ами че той може цяла седмица да ходи с мръсна риза!

Аз: Е, и какво от това?!

Тя: Но нали тогава ще ме извикат в училище и учителката ще ми се кара!

Аз: Значи, вие действате според собствените си интереси и ви е все едно за интересите на сина ви! Нека да си остане непохватен, да се мъчи с него после жена му, нека в казармата да издевателстват над него командири и войници, а ако в поделението има жестоко отношение към младите войници от страна на „старите кокали”, нека да го бият само и само учителката да не ви направи забележка!

Тя (малко смутена): Е да, ама не съм си го мислила точно по този начин…

Аз: А сега си помислете!

Тя: (след дълга пауза, смутена както преди): И какво да правя?

Аз: Не му перете ризата, нека да ходи с мръсна риза! Разбира се, ако ходи с мръсна риза, учителката ще му направи забележка, но и съучениците ще започнат да го поднасят.

Тя: Но той все едно няма да я изпере. Той тогава ще ме помоли!

Аз: А, ето това е! Поне този навик ще си изработи! Да помолиш е нещо, което също трябва да умееш.

 
EllyДата: Сряда, 12.11.2008, 20:40 | Съобщение # 4
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Успях да убедя клиентката да живее за себе си и тя направи малък експеримент. Ето какво ми разказа впоследствие: „Синът ми наистина повече от седмица ходи с мръсна риза. Някои момиченца започнали да му се подиграват и учителката му направила забележка. Беше ми трудно да не се намеся, но се сдържах. И една вечер, когато се занимавах със свои работи, той се приближи до мен и смутено ме помоли да му изпера ризата. Казах, че нямам време и го помолих да налее в легена топла вода и да изсипе там малко прах. И веднага се убедих в неговата безпомощност. Той не знаеше колко вода трябва да се излее в легена, къде е прахът за пране, колко прах трябва да се сложи Задаваше ми въпроси, а аз отговарях. Когато си накисна ризата във водата, аз го помолих да я изтърка, после да я изплакне, да я изстиска, и накрая – да я простре на простора. Когато заспа, аз я изпрах отново, а на сутринта му казах, че е изпрал ризата по-добре от мен. Убедих се, че когато започнах да отделям повече внимание на себе си и синът ми, и мъжът ми повече започнаха да ме уважават.”

Мога да ви дам колкото искате такива примери: началник, иронизиращ и унижаващ подчинения само за това, че не е оформил документа достатъчно красиво; учител, издаващ сърдечната тайна на подрастващия; инквизиторът, изпратил влюбена двойка на кладата за това, че те с кръст го измъкват от параклис, в който е заточен от противниците. Те всички казват, че живеят за другите. Началникът смята, че учи подчинения си на акуратност и ред, учителят е убеден, че помага на подрастващия да избегне ранния сексуален интерес, а инквизиторът казва, че спасява душите на влюбените от вечните мъки в ада. И не се вълнуват, че подчиненият след това унижение получава инфаркт, момиченцето, приятелка на подрастващото момче се самоубива с таблетки след разкритата тайна, а на влюбените е отнет животът.

Простият анализ позволява да се разбере, че тук са преследвани лични интереси. Началникът, учителят и инквизиторът се сдобиват с репутацията на принципиални хора, тяхното служебно положение укрепва.

 
EllyДата: Сряда, 12.11.2008, 20:41 | Съобщение # 5
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Не бързайте да се възмущавате (казвам го на онези, които са запознати с моите възгледи само от тази статия и не са чели другите ми трудове) и прочетете още няколко страници. Ще се опитам да ви докажа, че когато човек започва правилно да живее за себе си, всички само ще спечелят от това. Ако аз живея за себе си и искам да живея добре, трябва да се грижа за здравето си, да стана професионалист от висока класа.. Тогава ще върша с лекота своята работа. Мисля, че обществото няма да пострада от това. Ако лекувам болния за себе си, неговото оздравяване ще стане мой кръвен интерес, защото успешната работа ще ми позволи да реша своите лични проблеми. И болният няма да пострада от такъв подход. Ако живея за себе си, тогава няма да вземам пари за лошо свършената работа, защото разбирам, че няма да си създавам лоша репутация – от това аз изобщо ще загубя поръчките си и доходите си. А ако се наложи да работя безплатно, аз без значение ще се старая да направя всичко колкото може по-добре, защото ако се издъня един-два пъти, ще изляза от форма. И когато се появи изгодна работа, няма да мога да я свърша както трябва.

Ако живея за себе си, няма да повишавам тон на подчинения си, нито ще го ругая, защото знам, че след това неговата производителност ще падне и няма да получа максимална печалба.

Ако живея за себе си, ще се грижа за жена си, ще се старая тя да бъде здрава, отпочинала, весела. Не, не заради нея, заради себе си. Нали искам да ме обича. А как може да покаже любовта си към мен, ако е болна, изморена или в лошо настроение?

Ако живея заради себе си, ще се постарая колкото може по-бързо да отделя децата от семейното огнище, да ги направя самостоятелни.А как може да стане това, без особени трудности? Ще ги възпитам така, че да може по-бързо да станат висококвалифицирани специалисти. Мисля, че ако имат умения, те самите няма да искат да зависят материално от родителите си.

Ако живея за себе си, ще се отнасям добре към своите родители, поне заради това, че си давам сметка как децата подражават на родителите си. Ако видят у мен лошо отношение към родителите ми, после и към мен ще се отнасят зле.
Ако живея за себе си, ще се стремя да укрепя мощта на своето отечество, защото знам, че само една здрава и силна държава може да ме защити от престъпниците. Но ако не вярвам на своето правителство, ще изразходя свои усилия за собствената си защита.

Ако живея за себе си, станал съм държавен глава и искам да остана такъв, ще направя всичко, за да може моят народ да се чувства добре. Тогава народът няма да пожали сили и средства, за да усили мощта на своята държава.

Може да попитате, а съществуват ли безкористни постъпки, съществува ли благодеяние?

Да, съществува! Това е тогава, когато „дясната ръка не знае, какво прави лявата”. Ако знам, че съм сторил благодеяние, то самото осъзнаване на постъпката ми е награда за моята постъпка. Тогава няма да искам благодарност, защото ако поискам благодарност, това вече не е благодеяние. На онези, които съм направил нещо добро, аз трябва да кажа „Благодаря” затова, че са приели моето благодеяние.
Затова искам да кажа „Благодаря” на моите деца за това, че с моя помощ са станали достойни хора, защото ако не бяха направили това, как бих могъл да се смятам за добър баща? Искам да кажа „Благодаря” на моите пациенти за това, че са оздравели, защото кака иначе бих могъл да знам, че съм добър лекар? Искам да кажа „Благодаря” на моите ученици за това, че са станали висококвалифицирани специалисти, иначе как бих могъл да знам, че съм добър педагог?
Искам да кажа „Благодаря” на моята съпруга за това, че вече почти тридесет години живее с мен, не се кани да ме напуска и даже казва, че съм добричък. Ако не правеше това, как бих могъл да знам, че съм добър мъж?

 
EllyДата: Неделя, 09.08.2009, 18:16 | Съобщение # 6
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Още от книгата "Да командваш или да се подчиняваш"

Удивление

Удивлението, както и скуката не може да се нарече емоционално състояние. Удивлението е познато на всеки, но е трудно да бъде описано. То се появява при неочаквано събитие, трае кратко и в този момент ви се струва, че мисловните процеси са спрели. Човек не знае как да реагира, има глуповат вид. Всъщност през това време мисленето работи интензивно за вземане на решение.

Удивлението благоприятства умственото развитие. Когато човек престава да се удивява, то спира.

При удивлението човек е предразположен към обекта, при скуката - не. Ето защо състоянието на удивление се оценява от повечето хора положително и ако ви помоля да си спомните случай, когато сте се удивили, вие ще разкажете за приятна и радостна ситуация.
Чрез удивлението в нашия обикновен живот става превключване от едно емоционално състояние към друго. Представете си, че току-що сте гледали по телевизора особено тъжната серия на филма „Дивата роза”. Целият ви организъм, всичките ви мисли работят в режим на печал, затова сте малко поотпуснати. Но излизате на улицата и виждате как две жени се налагат яко, по мъжки. Вие сте удивени, спирате за малко. И тъгата изчезва, сякаш никога не е била в душата ви. Нека да анализираме това явление! След като започнете да разсъждавате, да се ядосвате, след като в душата ви нахлуе страх или интерес, вашето мислене се включва вече в нова ситуация, в друг режим.

Удивлението извежда нервната система от състоянието, в което се намира тя в досегашния момент, и я приспособява към внезапните промени в нашето обкръжение. Удивлението е емоция, очистваща каналите. Това е парцал, който изтрива от дъската всичко, което е било написано на нея досега. Както отбелязва Изард, внезапната поява на отровна змия или на профучаваща кола на пътя на човек, намиращ се в състояние на депресия, би могло да означава вярна смърт, ако удивлението не способстваше за промяната на това състояние.

 
elena_Дата: Понеделник, 10.08.2009, 18:42 | Съобщение # 7
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Благодаря за новата порция от книгата . Допада ми и ще си я купя тези дни smile
 
EllyДата: Вторник, 18.08.2009, 20:51 | Съобщение # 8
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
elena_, и на мен ми допада - Литвак е много искрен и в книгата дава много примери от практиката и живота без грам надменност или нравоучение и в много разговорен стил wink

"Не мисли за работата, а мисли за себе си. Работата от това само ще спечели, а ти – още повече.

Аз съм лекар, но мисля само за себе си и за това как да получа повече блага. Мога да получа тези блага само ако лекувам болните добре. Това ще ми помогне да укрепя своя авторитет, да рекламирам своята дейност. И ще се старая да лекувам болните добре не заради тях, а заради себе си. Тяхното оздравяване за мен е по-важно, отколкото за тях самите. Забелязах този факт при лекуване на болните с неврози. Някои от тях на неосъзнато ниво не искат да се излекуват. Но на мен ми се налага да преодолявам тяхната съпротива, защото за мен е важно те да оздравеят.

Аз съм педагог, но мисля само за себе си и как да получа повече блага. Мога да обучавам само ако моите ученици успешно усвояват програмата, а след това по-добре се устроят в живота. Ако това не стане, никой няма да идва да учи при мен. По този начин усвояването на нови знания и нови навици става не само дело на моите ученици, но и мое дело. За мен това е даже по-важно, отколкото за самия курсист. Затова се старая да се отървавам от небрежни ученици даже ако те ми предлагат високо заплащане.

Аз съм писател, но мисля само за себе си и за получаването на повече блага. Мога да ги получа само ако моите книги ти донесат полза. Ето защо се старая да пиша колкото може по-добре и всеки път те моля да се въздържиш от покупка, ако имаш макар и малко съмнение в нейната целесъобразност.

Ако мисля за себе си, аз винаги ще работя с пълни сили независимо от това дали са ми платили много, или малко, или изобщо не са ми платили. Даже останал без работа, аз ще продължавам да се трудя, за да шлифовам старите навици и да придобивам нови. Ако не правя това, ще настъпи деквалификация и когато имам случай да получа работа, аз няма да мога да се възползвам от него.

Афоризмът възникна, когато видях на стадиона известен футболист, интензивно трениращ, макар че наскоро го бяха изключили от отбора. Аз се поинтересувах защо тренира толкова упорито, щом са го изгонили вече. Отговорът беше следният: „Ако сега не тренирам, после никъде няма да ме поканят”. Скоро го видях да играе в друг отбор.
Това е много важна забележка за всички, които в наше време са останали временно без работа."

 
EllyДата: Сряда, 02.12.2009, 20:28 | Съобщение # 9
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Биологични отрицателни емоции

Тревога
Тревогата е емоция, възникваща при общо оценяване на ситуацията като неблагоприятна. Тревогата е често срещан емоционален феномен и някои изследователи смятат, че е наш „пазач” и до определено ниво тревогата е дори нормално явление. Човек, лишен от чувство за тревога, бива наричан безгрижен. Изпреварвайки малко напред, ще кажа, че според мен тревогата не е емоция, която трябва постоянно да присъства. Тя може да отрови всяко радостно събитие. Човек с постоянно чувство на тревога няма шансове за щастие.

Тревожният човек лесно може да бъде разпознат. Той е скован и в същото време се суети. В резултат на това активността му е равна на нула. При това се стимулира и симпатиковата (активираща обменните процеси), и парасимпатиковата (спираща тези процеси) нервна система, т.е. в кръвта се изхвърлят едновременно вещества, стимулиращи активността, и вещества, които я потискат. Човек, намиращ се в състояние на тревожност, може да се сравни с кола, чийто шофьор натиска едновременно и газта, и спирачката. В резултат на това колата може да се взриви.

Едни се стараят да скрият своята тревога. Лицето приема безстрастен израз, все едно че застива. Някои толкова свикват да се сдържат, че престават да забелязват напрежението. Това се превръща дори в предмет на гордост за тях: „Вътре всичко ми кипи, но външно изобщо не ми личи”. Рано или късно този човек ще се взриви и това ще бъде неочаквано за околните. Още по-неблагоприятен вариант е вътрешният взрив, който може да доведе до хипертонична криза, инфаркт на миокарда, кръвоизлив в мозъка и т.н. Други започват непрекъснато да се суетят. За да намалят чувството за тревога, те вършат много излишни неща или толкова стереотипизират своя живот, че не смеят да внесат в него промени, което накрая може да доведе до застой (наричат ги „сухари”, „хора на перфектния ред”, а техният девиз е: „Да не би да стане нещо!”).

 
EllyДата: Сряда, 02.12.2009, 20:29 | Съобщение # 10
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Тревогата доста често увеличава апетита, като усилва обмяната на веществата. Хората, които изпитват тревожност по време на работа, отбелязват, че на работа апетитът им се усилва, а по време на почивка, често активна (туристически преход, физическа работа в градината), апетитът е умерен. Интересно е да се отбележи, че склонните към наднормено тегло напълняват, когато са напрегнати, а склонните към по-ниско тегло – отслабват („само хабят храната”). Отдавна съм стигнал до извода, че отслабването с помощта на диета е мит. Необходимо е да се внесе ред в душата. А това може да се направи само като се премахне тревогата. При ръст 172 см носех костюми 56-ти номер. Опитите ми да намаля яденето и интензивните спортни тренировки почти не даваха резултат. Но когато успях да премахна вътрешната си тревога, номерът на костюмите ми стана 50-52. Спрях да контролирам колко ям, кога, защо и какво ям. Всичко предоставям на своя организъм – ям, когато искам, колкото искам и каквото искам. На едно съвещание предложих проблемът с изхранването на населението да се реши, като се ликвидира или поне да се намали тревожността у хората.

Можете лесно да проверите нивото на вашата тревожност с помощта на теста „Субективна минута”.
Засечете времето на часовника със стрелка за секундите и махнете погледа си от часовника. Мислено фиксирайте течението на времето. Веднага след като минутата мине, погледнете часовника. Нормата е 65 секунди. Леката тревожност е 55-64 секунди. Средно изразена тревога - 45-54 секунди; помислете какво ви безпокои. Изразената тревожност е по-малко от 45 секунди – обърнете се към психотерапевт.
Тревогата може да бъде ситуационна и личностна. Ситуационната възниква преди вълнуващо събитие (изпит, съревнование, среща с любимата, посещение при началника). Човекът осъзнава тази тревога. Той чувства как бие сърцето му, как спира дъхът му, как се разтреперва, как му става ту студено, ту топло, изпотяват му се ръцете и т.н.

 
EllyДата: Сряда, 02.12.2009, 20:29 | Съобщение # 11
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Как да се премахне ситуационната тревожност? Нека да помислим. Ако оставите да работи моторът на кола, която не се движи, по-добре е да подкарате колата, отколкото да остане на място. Ако от вълнение ви тупти сърцето, по-добре потичайте или клекнете петнадесет-двадесет пъти, т.е. „настройте” дейността на целия организъм спрямо работата на сърцето. След спиране на интензивното натоварване настъпва общо успокоение и тревогата изчезва. По този начин може лесно да се премахне предстартовата треска при спортистите.

Един младеж ми се оплака, че срещата с любимото момиче предизвиква у него толкова продължително сърцебиене, че известно време след началото на срещата в продължение на няколко минути му е трудно да говори с нея. Неговата позната живее на седмия етаж. Предложих му да не използва асансьор, а да се изкачва бегом. Той остана доволен от съвета. Е, вярно е, че влизаше при нея запъхтян, но това изглеждаше напълно естествено. Затова пък вътрешното вълнение изчезваше напълно. Когато се успокоява дишането, едновременно спира и сърцебиенето и развълнуваният човек започва да говори спокойно.

Същото може да се направи, ако ви предстои публично изказване в голяма аудитория. Нужно е само да изтичате на трибуната.
Що се отнася до премахване на личностната тревожност, най-добре е да прибегнете към помощта на професионалисти, използващи личностно ориентирани методи за психотерапия. Но някои неща можете да направите и сами. Практикувайте автогенна тренировка или научете гимнастически упражнения, премахващи мускулното напрежение. Особено трябва да следите да не напрягате мускулите на лицето, таза и седалищните мускули.

 
EllyДата: Четвъртък, 10.02.2011, 09:05 | Съобщение # 12
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
БЪДИ САМИЯ СЕБЕ СИ

Едно интервю с Михаил Литвак


Искаш ли да бъдеш полезен на другите, живей за себе си, не знаеш как да възпитаваш детето си - остави го на мира, искаш да промениш съдбата си - това е възможно, някой те е нарекъл глупак - съгласи се с това, - твърди Михаил Литвак, лекар, кандидат на медицинските науки, главен психотерапевт на Ростовска област, член кореспондент на РАЕН.

На пръв поглед такива твърдения предизвикват недоумение. Ние сме свикнали да живеем и да мислим другояче. А може би просто не отдаваме значение на това, че съществуват ясни правила, които ако спазваме, ще постигнем в живота това, което искаме? Тези правила и още много други неща Михаил Литвак разглежда в своите двадесет книги по актуални въпроси на психотерапията, психологията на общуване, управлението. Своите методи за обучение на грамотно общуване и лечение на неврози Литвак използва по време на занятията на създадения от него клуб на хората, които са решили да овладеят стресовите ситуации.
За всичко това беседваме с нашия гост в студиото на радио "Гласът на Русия". Ето моят първи въпрос:

— Една от вашите книги, която се нарича "Ако искаш да бъдеш щастлив", започва със следните думи: "Казват, че надеждата умира последна, а аз я убих първа." Защо?

— Така се получи в моята практика. У нас много хора се надяват и при това не правят нищо. Току виж всичко се оправи, някой силен ще помогне, ще дойде рицарят на бял кон и всичко ще се подреди. Но в същото време, хората разбират, че природните явления се подчиняват на строги закони. Да се бърка с ръка в гореща вода не трябва и ако някой го направи, кого ще обвини? Себе си, разбира се. А що се касае до общуването, всички смятат, че ако не беше злата воля на партньора, на човека отсреща, то всичко щеше да бъде наред. И не съзнават, че законите на общуването са достатъчно строги. И точно по същия начин бъркат в горещата вода, но в същото време обвиняват водата и отново се надяват. Тогава аз им казвам: престанете да се надявате, хайде да изучим тези закони на общуването, хайде да действаме в съответствие с тях и тогава те ще ни помагат.
Преди двадесет години аз бях лекар, лекуващ както е прието - с хипноза, аутогенна тренировка, таблетки. От лекарствата на болния му ставаше по-добре, но ще научат ли те човека да решава своите проблеми? Разбира се, че не... Той се връща в своята бурна среда на своя социум... и отново идва при нас. Вместо да го потренирам, аз го успокоявам. Получава се "феномена на въртящата врата".
Аз започнах да мисля по това, появиха се учители. Помагаха ми професор Либих, Петраков. Въз основа на вече известното се появиха нови представи за това какво да се прави, когато лекуваш болните от невроза практически без лекарства. Искам да формулирам какво е това невроза? Това е болест, която се развива след психотравма. Има психотравми в семейството, има психотравми на работното място. Болният често пъти смята, че е виновен неговият партньор, с който общува, а ние му казваме: не, ти също носиш част от отговорността. Нучи се да се държиш правилно и няма да има конфликти. За ръкопляскането са нужни две длани. И тогава вместо таблетки и лекарства ние започнахме да обучаваме нашите пациенти, запознавайки ги с правилата на психологическото общуване.

— Вие използвате термина "психологическо айкидо".

Корените на тази методика са в личностно-ориентираните методи на психотерапията. Това е нов подход. Айкидо - това е гъвкав път към победата и онези, които го владеят, се стараят да се "отклонят", да избегнат конфликта и отново да тръгнат напред... Същността е - ти се съгласяваш бързо с партньора и излизаш от борбата.
Тук има три варианта: когато ме оскърбяват (може да се каже, че тогава се приближават към мен отговре надолу), делово общуване - както сега общувае ние с Вас и третият вариант - когато от мен се възхищават.
Вариант първи.
Например ми казват: "Михаил Ефремович, вие сте глупак!" Обикновено ние отговаряме по принципа "Глупак - ти самият си глупак". Човекът, който владее изкуството айкидо, ще каже: "Да, действително глупав съм". Аз се "оттеглям", той "пада". Той е объркан, очаква атака, а атака няма. След това човекът може да каже: " Колко си умен, колко бързо разбра това, което аз толкова криех, и само ти можа да ме разбереш. На един умен човек като теб му се налага да общува с глупав човек".
Да се общува през цялото време така, не е възможно, така губиш партньора си по общуване. Затова пък, ако искаш да прекратиш общуването и да накажеш, ти можеш да направиш това, защото доброто също трябва да умее да се защитава.
Един от моите ученици ми разказа следната история. Влиза той в автобуса, пускайки пред себе си една жена и започва да търси по джобовете си билетче. "Още дълго ли ще се шушкате?" - пита жената. - "Дълго". "Още малко и главата ми ще завиете с палтото си." - "Ще я завия." Целият автобус се смее. "Нищо смешно няма" - продължава жената. - "Разбира се, че няма." Тя спира.

— А необходима ли е в този случай тренировка? Човек сигурно трябва да проиграе няколко ситуации, за да не се притесни в нужния момент?

— Да, разбира се! Ние знаем правилото, но после по навик отговаряме както сме свикнали, по стария начин, избухваме. Тогава има друг прийом -

"закъсняла амортизация". Нарекли са ме глупак, аз не съм се сдържал, отговарям по стария начин. На следващия ден се приближавам и му казвам:

"Извинявай, Иване, аз разбрах, че ти си прав."
Вторият вариант на айкидото е за началниците и учителите, когато тебе те ласкаят. Ласкателство и възхищение. Сега аз ще ви задам един въпрос - кое е по-опасно?

— Като че ли възхищението.

— Вие сте права, разбира се. То е по-опасното. Ласкаят те, за да те изнудят за нещо, спомнете си например лисицата и враната. Лисицата не иска да убива враната, а просто иска да получи сиренцето.
Когато те ласкаят, е приятно. Защо всъщност да не се възползваш сам от него, но трябва да умееш да се държиш правилно в такива случаи. Когато бях млад лекар, ме хвалеха, че съм добър доктор, но всичко завършваше с това, че ми даваха допълнителна работа. По-късно, когато аз освоих начините на общуване, изслушвах ласкателствата и казвах: "Благодаря, много ми е приятно да слушам вашите думи" - тук правех малка пауза и продължавах, - тъй като зад тях не стои никаква молба." Много началници казват, че това действа страхотно.
За възхищението. Онзи, който се възхищава от тебе, задължително ще те предаде. Човека, който се възхищава от нас ние допускаме близо до нас. Той смуче от нас. А кога ще ни предаде? - в най - тежкия за нас момент. Ние сме изучавали психологията на предателството. За съжаление, в науката аз не открих литература на тази тема. Преди 8 години, написах една статия "Психология на предателството". Дефинирах пет вида предателство. Ако човек познава проблема, той може да се предпази от предателството.
Третият вариант - това е сътрудничеството. Ако са ви предложили нещо, трябва да се съгласите веднага. Вие ми позвънихте и аз веднага се съгласих. Какво очаква човекът от мен? - съгласие. Да допуснем, че аз съм съгласен, ние обсъждаме детайлите, но ако аз кажа, че всичко трябва да стане по моя начин, сътрудничеството е невъзможно. Но тогава аз запазвам човека за общуване в бъдеще. За съжаление, малко хора се ползват от това.
И в заключение за айкидото. То се основава на физически принципи. Когато ме блъскат отгоре надолу, какво мога да направя? Отначало трябва да приклекна, за да продължи движението, и едва след това мога да се изправя. Това е закон.

— Във вашите книги се среща един интересен термин - "сценирано препрограмиране". Това засяга ли съдбата на човека? Възможно ли е да се промени съдбата?

— Да. В книгата "Ако искаш да бъдеш щастлив" аз описвам седем неуспешни сценария и показвам как тези хора с наша помощ се промениха и животът им стана съвсем друг. Какво е това сценарий? Сценарият е онази психологическа сила, която дърпа човека към съдбата, независимо от това дали той смята това за свободен избор или се съпротивлява. Такова определение дава Берн. Нашата съдба зависи от гените ни. Аз съм мъж, Вие сте жена. Ние ще играем тези роли. Изобщо, животът е нещо просто, ако живееш в съответствие със собствената си природа.
В процеса на възпитанието много родители искат да направят от детето си онова, което е невъзможно да направят. И на него му е зле. По-добре е да не възпитаваш детето, а да го отглеждаш. От краставицата - израства краставица, от домата - домат. Детето може да иска да стане артист, а майката го тика да става счетоводител и т.н. И тогава то живее не своя живот, а живее по сценария, който са написали неговите родители. Необходимо е да бъде препрограмиран. За да се върне към какво?...Към самия себе си. Най-леко е да бъдеш себе си.
Най-лесно е на дървото да расте право. Така то ще израсне на по-голяма височина. Изначално човек се ражда щастлив, но после той става нещастен под влияние на родителския натиск. И когато тази програма се нарушава, човек се чувства зле, докато не се върне към своята програма.
Хората, на които засега им е добре, за съжаление не прибягват до нашата помощ. А идват онези, на които им е зле - къде другаде да отидат. Когато аз им разказвам своите възгледи, те се възмущават. Един от моите възгледи е, че трябва да се живее за себе си, тогава ти правилно ще подбереш хората около себе си, най-важният човек е човекът, с който ти си сътрудничиш. Това отговаря на нашата природа. Ние трябва да удовлетворяваме четири свои инстинкта: хранителен, отбранителен, сексуален и усещането на собствената си значимост. Хранителният и отбранителният можем да удовлетворим с този, с когото се трудим. Ако искаме да ядем и няма къде да живеем, няма да ни е до секс. Сексуалният партньор стои на по-далечно място. Децата са още по-далече. До едногодишна възраст трябва да храним детето с мляко, но на десет години - вече не. Както е казал Иисус Христос: "Аз дойдох, за да разделя баща със сина, майка с дъщеря си, невеста със свекърва". След петгодишна възраст на детето родителят трябва да си сътрудничи с него. Ако ти не разрушиш отношението "родител-дете", как тогава ще започнеш да си сътрудничиш? Ето сега аз пристигнах със сина си, той е на 30 години. Ако отношенията ни бяха "баща-син", ние нямаше да имаме за какво да си говорим. Ние си сътрдуничим. И в същото време на мен като на баща ми е приятно, че до мен е моят син. Ето как именно аз показвам по какъв начин да запазим близките си, децата си, за да не сме им в тежест.

— Вие казвате, че трябва да обичаме себе си. Ние като че ли не умеем да обичаме себе си?

— Аз искам да дам определение за любовта, което принадлежи на психотерапевта, на психолога Ерих Фром: "Любовта е активна заинтересованост от живота и развитето на обекта на любовта". Повечето хора казват: Нямам кого да обичам. А ние поставяме въпроса по друг начин: А ти умееш ли да обичаш? Аз често пъти говоря на слушателите, че мнозина бъркат любовта и секса. Това са различни неща. На семинарите казвам на своите слушатели: "Сега аз съм активно заинтересован във вашето развитие. Това е и акт на любов към вас, макар че може би някои неща ви е неприятно да слушате. А ако вие не искате да приемете моята любов, какво мога да направя аз?" Затова да обича може само зрялата личност, която може да помогне някому да се развие. Често се бърка увлечението с любовта. Аз много обичам червен хайвер. От тази моя любов, какво ще му се случи на хайвера?... Как мога да бъда сигурен, че една жена ме обича, ако тя живее на моя сметка? Съвсем друго нещо е, ако тя е самостоятелна и въпреки това е с мен. Тогава ще й повярвам. Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича. И разбира се, основната, базовата любов е любовта към кого? - към себе си. Аз се занимавам с физкултура - това е акт на любов към мен самия. Чета книга, повишавам квалификацията си - акт на любов към себе си. От това обществото печели. Човекът носи полза на другите, ако живее правилно за себе си. А сега си представете, че аз съм се напил, през нощта не спя, обичам ли себе си в този момент? И сега на въпроса - защо трябва задължително да обичаме себе си? Щом не обичам себе си, значи съм лош човек. И ако съм обикнал Вас, то като честен човек, би трябвало да Ви изоставя. Не трябва да се подхвърля на любимия човек нещо лошо. Човек се нуждае от любов. Нуждае се не от майка или баща, а от майчина любов.
Още един важен момент. Не трябва да се забравя, че съществува любов към истината. Ние трябва да разбираме, как е устроен светът и тогава ще можем да се ориентираме в него. Една от своите книги аз започвам така: "Ако червеят знаеше как е устроена ябълката, то той би бил дълго жив." А той изгризва ябълката около дръжката и той (животът) започва да се бори с него. Знаейки как е устроен светът, ние можем да заемем своето място и тогава всичко ще бъде лесно. Ето така ние се учим да обичаме. За съжаление майките не винаги умеят да обичат децата си. — Те ги обичат неправилно, според мен... Такава постановка на въпроса е невярна. Ти или обичаш, или не обичаш. Когато при мен идва майка със сина си и казва, че го обича, аз винаги я питам: "А какво той умее да прави?" Ако не умее нищо, значи майка му не го е обичала. Тя казва: "Аз искам той да стане голям учен и правя вместо него всичко. Пера, гладя, готвя." А аз казвам: "Вие не го обичате. Ще го вземат в армията, там ще го убият. Той е мамино синче, там не обичат такива. Спрете да му перете дрехите." А майката: "Но той ще ходи цяла седмица мръсен, учителката ще ми се кара". А аз й казвам: "На вас не ви пука за съдбата на сина ви, по-важно ви е само някой да не ви се кара." Сега ние работим, занимаваме се с млади момичета. Имам двадесетгодишен опит и вече имам крайните резултати. Ние вече знаем как да се разговаря с детето още в утробата, как с кърмачето и т.н. И на 7 месеца дечицата вече са спретнати и чисти. С децата трябва да се разговаря като с равни. Препоръчвам ви да разговаряте с детето само "очи в очи". Само в този случай се развива интелектът. Вдигнете детето, когато разговаряте с него, или седнете. Не трябва майката да дърпа детето за ръка, то е там долу, в това време то не може да мисли.

— Сега ние живеем в атмосфера на страх. Вие не бихте ли могли да ни дадете няколко съвета, как да се борим с него? Може би има начини, с помощта на които да се премахне тревогата и страхът?

— Вие навярно вече разбрахте какво означава "сценирано препрограмиране"? Това е дълъг процес. Разбира се, всичко започва с малки съвети... Ние разшифровахме природата на страха. Тя тръгва от величието: "аз съм такъв човек, че с мен никога нищо не може да се случи". А трябва да се казва: "с мен всичко може да се случи". Ето например, предлагат на човек да се изкаже пред голяма аудитория. Той се страхува. Аз питам, "а какво може да се случи?" Става ясно, че дълбоко в себе си той държи подсъзнателно идеята, че "при мен всичко трябва да става от първия път". Докато тази идея седи в него, той ще се страхува. Друга подобна идея е - "около мен всички са глупаци". Аз му казвам, че има и умни хора, те ще те разберат. Когато тази идея изчезне, човекът става и го прави. И какво още мога да кажа? Опитвайте се, опитвайте се... Действайте, може в началото да не се получава, но трябва да се има предвид, че неуспехът е 7 пъти по-полезен от успеха. Така е устроен нашият мозък. Само когато претърпите неуспех, вие ще обърнете внимание не на тези, които ви се смеят, а на тези, които ви съчувстват. Тогава неуспехът ще ви послужи като изчисти вашето социално обкръжение и ще ви стане веднага ясно кой кой е.

— И все пак, какво да правим, за да сме щастливи?

Формулата на щастието е : "Искам, мога и трябва да имат едно и също съдържание". Тогава всичко е наред. Ако аз искам, но не мога, необходимо е какво?... да се науча да го правя. Аз само призовавам да изпълняваме своите желания по психологически грамотен начин, опирайки се на законите на общуването, които не зависят от нас. Трябва да ги открием. Юридическите закони могат да бъдат написани, а тези закони, за които говоря аз, трябва да бъдат разбирани и да се действа в съответствие с тях.

Източник

В книгата "Да командваш или да се подчиняваш" всички тези неща са разгледани подробно и по категории.

 
chloeДата: Четвъртък, 10.02.2011, 11:14 | Съобщение # 13
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
као върба:
- кога може-командваш видимо,
- кога не може видимо- се праиш, че се подчиняваш
 
EllyДата: Четвъртък, 29.03.2012, 13:52 | Съобщение # 14
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6670
Статус: Офлайн
Когато често човек се шегува с нещо, означава, че действително го мисли, а не е само шега. Между смеха често се прокрадва истината. До този извод стигнах отдавна. Днес ми светна мисъл на Михаил Литвак от книгата му. Как по темите, по които говори човек, можеш веднага да разбереш какъв е. Ако постоянно разказва вицове за алкохолици, най-вероятно е алкохолик. Това го интересува, за това си говори. Независимо че може да отрича алкохолизма си. smile Затова и в дебелите книги пише да наблюдаваме себе си - за какво говорим, кои думи употребяваме и така лесно можем да разберем накъде вървим, какво ни пречи, какви са убежденията, които ни ограничават и трябва да премахнем.
 
chloeДата: Понеделник, 04.05.2015, 06:44 | Съобщение # 15
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Каким женщинам не изменяют?Физически здоровым, духовно развитым и материально независимым. У наших женщин есть три сексуальных расстройства: педофилия, зоофилия, мазохизм. Во-первых, они берут мужчину не в мужья, а на воспитание. Во-вторых, живут с алкоголиками. А что такое алкоголик? Это животное. И в-третьих — страдают мазохизмом: любят, когда над ними издеваются.

източник
 
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Да командваш или да се подчиняваш (Михаил Литвак)
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2017 Сделать бесплатный сайт с uCoz