Неприятните чувства - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Неприятните чувства
Неприятните чувства
chloeДата: Петък, 20.04.2012, 07:38 | Съобщение # 1
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
НЕПРИЯТНИТЕ ЧУВСТВА:
КАК ДЕЦАТА ГИ ИЗРАЗЯВАТ И КАК НИЕ ИМ ОТГОВАРЯМЕ


- Мамо, искам да изляза навън!

- Вали дъжд, сега не може.

- Но аз искам!

- Няма как да стане, ела да намерим друга игра.

- Аз не искам друга игра, искам навън!

- Разбрах, но не мога да спра дъжда, нищо не мога да направя!

- Можеш!

- Престани, започваш да ме ядосваш!

- Ти си лоша!


Един такъв диалог щеше да е забавен, ако не завършваше с огорчение и объркване. Няма родител, на който да не му се е случвало нещо подобно, а за някои семейства това е ежедневие - сменя се темата, но схемата остава сходна.

Какво се случва?

Децата се оплакват много често и когато човек ги слуша има чувството, че животът им не е безгрижна игра, а бреме, изпълнено с драматични предизвикателства. „Не искам на детска градина!"; „Не искам да играя сам!"; „Не мога да се справя!"; „Другите имат повече от мен!"; „Нямам никакви приятели!"; „Ти не ме обичаш!"...

Детските жалби и оплаквания не са проблем сами по себе си, но много често се превръщат в такъв, защото срещат неразбиране и неподходяща реакция от страна на възрастните. Както е известно, комуникацията не е просто предаване и приемане на съобщения, а разшифроване на послания, стоящи зад съобщенията. Ето това разшифроване е ключът към неразбирателствата и конфликтите.

Това, което възрастните много често чуват в едно детско оплакване, е послание от сорта на: „Не съм доволен от живота си/ от теб/ от мен самия." Тъй като родителите са пряко отговорни за комфорта на детето си, това послание ги кара да преминат в защитна позиция и на свой ред да изпратят послание от сорта на: „Животът ти е прекрасен/ аз съм добър родител/ ти си добро дете". Това са псевдоуспокоенията като: „Нищо чак толкова лошо не е станало!", „Не се ядосвай за такива неща!", „Как може да се оплакваш, след всичко, което направих днес за теб?" и т.н. Другото, което родителите често се изкушават да направят, е да се „погрижат" за проблема, изпращайки послание „Направи, каквото ти казвам или ми позволи да направя правилното нещо и всичко ще се оправи." Такова послание носят съветите от всякакъв вид.

Обикновено след подобни думи вместо децата да приемат нашите разумни доводи и предложения и да се успокоят, те започват още по-ожесточено да държат на своята позиция. Това, съвсем естествено, ни изнервя и обърква, ние изпращаме още по-силно разумните си и грижовни послания и накрая се стига до конфликт, често придружен от плач или нервна криза.

Защо става така?

На първо място, защото не разбираме посланията на децата, пречупваме ги през нашите собствени преживявания и възпитание. Ние търсим и намираме подтекст в оплакването на децата и отговаряме на него, без да си дадем сметка, че те изразяват основно своите собствени емоции и чувства. Когато не отговорим на основното послание, тоест споделянето на емоции и чувства, ние ги караме да се чувстват безкрайно неразбрани и самотни.

Друга причина да изпадаме в подобни конфликтни ситуации е нашето погрешно отношение към негативните чувства. Възпитавали са ни, че ако има нещо негативно в живота ни, трябва по най-бързия начин да го премахнем, в това число и неприятните чувства. Това е причината да даваме толкова много съвети, да правим толкова много комплименти, да вдъхваме кураж. Мислим си, че колкото по-бързо се премахне „проблема на детето", толкова по-скоро ще станем отново семейството, в което цари любов и хармония. Но отричането или „замазването" на чувствата, не ги премахва.

Тъкмо напротив - премахва и малкия шанс да им повлияем в позитивен план, просто защото ние се преструваме, че тях вече ги няма.

Какво можем да направим вместо това
?

На първо място - да чуваме думите на децата, а не нашите вътрешни конфликти и недоразумения. Тях трябва да оставим малко на страна, за да не ги прехвърлим върху малчуганите.

На второ място - да признаем наличието на неприятни чувства, когато се сблъскаме с тях, да признаем, че те имат някакво право (причина) да съществуват и да не бързаме да ги прикриваме. Признаването на емоция е по-скоро емоционален акт, а не интелектуален - не е нужно да обясняваме на децата защо се чувстват по този или онзи начин. Не е нужно да го обясняваме дори на себе си, можем да признаем чувствата, дори когато не ги разбираме напълно или не ги разбираме изобщо.

На трето място - да правим разлика между приемане и засилване на чувствата. Няма нужда да се насърчават децата да изпитват негативни емоции, достатъчно е да им се позволи това преживяване, когато и докато то им е актуално и силно. Трябва да се прави също и разлика между това да признаем негативното чувство и това да го изпитаме заедно с детето. Не е полезно да влизаме в емоцията на децата. От една страна това я засилва, а от друга страна показва на детето, че то има пряк контрол върху вътрешните преживявания на възрастните.

На четвърто място - да предлагаме помощ, а не решения. Може да звучи странно, но децата имат полза от негативните емоции, защото черпят от тях знание за себе си и за околния свят. Едва след като вземат нужната информация от преживяванията си, те могат да поискат да ги преодолеят. Тук възрастните могат да помогнат - като оставят достатъчно пространство на децата да намерят своя начин за справяне и се включат умерено в неговото реализиране.

И така, нека се върнем към началото на статията и да видим какви са посланията зад думите:

- Мамо, искам да изляза навън! (изразяване на желание)

- Вали дъжд, сега не може. (смяна на темата)

- Но аз искам! (припомняне на желанието, недоволство от реалността)

- Няма как да стане, ела да намерим друга игра. (разсейване и замазване)

- Аз не искам друга игра, искам навън! (връщане към темата)

- Разбрах, но не мога да спра дъжда, нищо не мога да направя! (самоотбрана)

- Можеш! (атака)

- Престани, започваш да ме ядосваш! (изразяване на лична негативна емоция, заповед и обвинение)

- Ти си лоша! (объркване, отчаяние и гняв)


Има много по-благоприятни начини, по който може да звучи този диалог, ето един примерен такъв:

- Мамо, искам да изляза навън! (изразяване на желание)

- Навън е забавно, жалко, че в момента вали дъжд. (признаване на желанието, връзка с реалността)

- Но аз искам! (изразяване на недоволство)

- Наистина е много неприятно, че вали! (признаване на емоцията)

- Не е честно да вали точно като ми се играе! (продължение на емоцията)

- Така е. (продължение на признаването)

- Какво ще правим сега? (отшумяване на емоцията)

- Ще измислим нещо. Ти какво предлагаш? (предлагане на помощ)


Помнете, че няма универсални реплики, които да карат хората да се чувстват разбрани и приети. Вие сте хората, които най-добре знаете какви думи да изберете, за да покажете на детето си, че го разбирате и приемате неговите емоции като реални и основателни. И накрая: не всеки проблем се нуждае от решение. Нека детето само прецени дали има нужда от промяна или ситуацията за него е приемлива в този вид, в който съществува.
 
chloeДата: Петък, 20.04.2012, 07:40 | Съобщение # 2
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Научи се да обичаш неприятната си страна

Завист, гняв, депресия... Всички сме изпитвали негативни емоции от този сорт, когато направо ти кипи отвътре и ставаш непоносима за околните. Човешко си е, разбира се, но винаги е по-добре бъдеш позитивна, дори когато са те налегнали неприятни чувства.

Всички сме чували старата мъдрост, че когато съдбата ти поднесе лимони, е по-добре да си направиш от тях лимонада. На практика това ще рече да си вземеш някой чиклит за четене, докато чакаш на летището закъсняващия с два часа самолет, да направиш от изсъхналото цвете в саксията ефектна украса за дома, да си пасираш шейк от презрелите банани в хладилника или закуска от пищната вечеря, останала от снощи, понеже половината от поканените гости не са дошли. Схващаш идеята, нали? Ситуациите от реалния живот, в които спънките се превръщат в същинска златна мина, се случват рядко. Но виж, шансовете да обърнеш собствената си тъмна половина в позитивна, се появяват всеки божи ден. Това си е един вид емоционална алхимия. Ако се опиташ да я забъркаш веднъж, вече няма да искаш да прахосваш нито една негативна емоция на вятъра!

Мрачната кралица

Животът ти е някакъв ад, мразиш косата, облеклото и дупето си, имаш чувството, че никога, ама никога няма да ти се случи нищо хубаво, ако ще земята да обърнеш? И за капак на цялата гадост, лятото свърши и времето навън е просто отвратително. Е как да мисли човек позитивно?
Първата стъпка е да се научиш да управляваш всемирното бедствие, което смяташ, че ти се е стоварило на главата. Някои от най-хубавите картини, книги и произведения на изкуството в света изобразяват глобалното човешко нещастие. Ако ти се е случило нещо гадно, пробвай да грабнеш четката или химикалката. Ще ти помогне да изразиш какво изпитваш отвътре, дори да нарисуваш просто куклата на малката си племенница. Може да не се получи следващата Мона Лиза, но и никой не очаква това от теб. Важното е, че ще разкажеш историята си, без да се чувстваш съдена или разглеждана под лупа. Така ще се разтовариш и по-лесно ще преминеш през лошия период. „Един от най-големите ми страхове е да не изгубя обичан човек – споделя Марина (25). - Когато някой близък минава през тежък момент, преживявам много дълбоко нещата. Някои хора обичат да си утешават мъката с преяждане, други - с шопинг, но за мен най-добрата терапия е да се разходя. Дори да вали, излизам някъде и ставам вир вода, но това няма значение. Фактът, че съм навън, е достатъчен да ме отърве от неприятните чувства. Ние в Бургас, сме късметлии, че си имаме море до нас. Звукът на вълните е най-успокояващото нещо на света! Винаги, когато съм тъжна или депресирана, се качвам на колелото или се разхождам до Морската градина и веднага усещам, че настроението ми се оправя. Друг страхотен начин за излизане от дупката е музиката. Слушам Ричард Клайдерман или друга нежна инструментална музика и настроението ми веднага се оправя.“

Няма по-хубаво от това да гледаш позитивно на живота. Но спокойно можеш да извлечеш полза и от черните си мисли. Нали си чувала, че песимистът е добре информиран оптимист? Да, факт е, че песимистите гледат на нещата от лошата страна, но в същото време те са по-подготвени за това, което може да ги сполети, защото проверяват всичко по десет пъти и са доста по-здраво стъпили на земята от хората с розови очила. Не можеш да се бориш със злото, ако отказваш да го разбереш. Затова се опитай да проумееш и приемеш положението вместо само да обикаляш наоколо с провесен нос и да си посипваш главата с пепел, задето си толкова нещастна.

Бъди сигурна, че там, където има сянка, има и светлина зад нея. Без значение колко зле се чувстваш в момента, би могла да обърнеш ситуацията с един замах, въоръжена с твоето лично средства за анти-депресия. Така че, ако изпитваш чувство, което не ти харесва, не се бори с него – просто го промени!

Фурия в действие

Спор няма, че съществуват милион и едно неща, които да те извадят от равновесие. Но ако си фантазираш как налагаш до посиняване безчувствения, глупав и безотговорен индивид, който се води твоя половинка или крещиш на слабоумната си съквартирантка, докато дробовете те заболят, нищо чудно да побеснееш дори още повече. Когато си ядосана, крайните прояви на гнева ти често причиняват повече вреди отколкото ползи. Защо просто не прикриеш факта, че отвътре всичко ти ври и кипи? Но не завинаги, скъпа! Използвай емоцията си. Гневът изразходва физическа енергия, така че насочи този поток към някаква дейност. Атакувай хаоса на бюрото си, вместо да хващаш колегите за гушите. Или използвай натрупания яд като стимул да поискаш от приятелката ти да върне парите, които си й дала назаем.

Най-добрият начин да се справиш с гнева е да се освободиш от него, но по разумния начин. Ако си бясна заради неприятна случка, която ти се е стоварила изневиделица, имаш два варианта - да си блъскаш главата в стената или да се опиташ да постигнеш нещо. Може да крещиш, да хвърляш чинии, да трошиш чаши, но това няма да те отведе доникъде. Различните хора управляват по различен начин своя темперамент. Начинът на Мария (28), дизайнер, е масажът на лицето. „Това ме освобождава от стреса и ме предпазва да не ми прегреят бушоните. Някои хора медитират, но аз не мога да изключа до такава степен, особено когато съм наистина бясна за нещо. Просто се отпускам, така че неприятното чувство да се изпари, а не да ескалира. Аз съм работохолик, затова най-добрият и най-лесният начин за мен да се справя с гнева, е като работя по-здраво. Отивам в студиото ми и продавам дрехи, готвя или се обаждам на познати по телефона. Когато правя нещо ново, усещането за удовлетворение, което получавам накрая, ме кара отново да вляза във форма.“

Завистливката

Харесваш роклята, мразиш жената в нея. Звучи ли ти познато? Човещинка си е да позеленееш при вида на някоя мацка с ултра фешън тоалет, но честно казано, завистливата жена е най-неприятната от всички стереотипи, за които си говорим. Естествено, много момичета въобще не биха си признали, че изпитват раздразнение от факта, че друга мацка е спечелила престижна работа или супер готин мъж. Но десет сантиметровите ти токчета не гарантират, че ти си над тези неща.

Светът е силно конкурентно място и затова реагираш при вида на всеки, който смяташ, че по някакъв начин те застрашава или има нещо повече от теб. Затова красавицата на съседната маса или колежката с по-високата заплата веднага предизвикват кофти чувства у повечето от нас. Но вместо да се чудиш как да препънеш конкуренцията, пробвай да подадеш ръка. Потисни неприятното усещане, което те гложди отвътре, като заговориш обекта на завистта си и се опитай да разбереш какво е да имаш това, което ти искаш. Чантата Гучи, чувството й за хумор или онова неопределено излъчване за милион долара. Дай си време да си отговориш на въпроса: това, за което завиждаш, ли е нещото, което искаш наистина? Ревността, колкото и да е негативна, ти показва най-ясно какво цениш и желаеш всъщност. Използвай я, за да разбереш, какви са приоритетите ти и ги следвай! (Но не се поддавай на импулса да изскубнеш чантата от ръцете на горкото момиче и да хукнеш с нея през глава). Ако е необходимо, промени нагласата си, така че целите ти да отговарят на истинските ти вярвания за живота.

„Не смятам завистта за лошо чувство - казва Валя, фитнес-инструктор. – Когато завиждаш на някого, то е защото той е по-добър от теб, а това те подтиква да израснеш като личност. Винаги съм вярвала в себе си и в начина, по който правя нещата. Така че всякакво чувство на ревност само ме кара да пресъздам това, което другите имат, в моя собствен живот. Човек трябва да си даде сметка, че без значение колко е страхотен, винаги ще има някой по-умен, по-богат, по-готин или по-здрав от него. Но това не е болка за умиране. По-важното е да си добър и да не реагираш негативно на факта, че те имат онова, което ти отчаяно търсиш, а да се опиташ да го постигнеш.“

Клюкарката

Нали си чувала, че който копае гроб другиму сам пада в него? Е, тогава не се сърди, ако интригите ти се обърнат срещу теб. Според една от теориите лошата карма е сред причините за склонността да вредиш с разни подмолни тактики на приятели и познати. Само че това не е оправдание. Ако ликуваш заради чуждия провал, бързо ще се сдобиеш с титлата „Мис Злобарка”. Момичетата, които плетат интриги зад гърба на другите, накрая остават сами, защото никой не се доверява на двойнствения им характер, всеки гледа да се предпази от коварните им действия и няма кой да ги обича.

Имаш нужда от още причини, за да престанеш да сплетничиш зад гърба на колежките си? Ето ти една: няма да спечелиш състезанието с конкуренцията, като разпространяваш зловредни слухове. Но за сметка на това рискуваш да разрушиш собствената си репутация и животът ти няма да стане по-добър. Ти ли очерни новата колежка, за да не стане прекалено популярна в офиса, като разпространи гадничка история, която никой не може да свърже с теб? Хитро, да, но дали е достойно за уважение? Никак даже! Вместо да рушиш нейния авторитет, използвай умението си да общуваш, за да подобриш своя. Талантът ти да събираш и разпространяваш информация може да ти донесе огромни ползи, както в професионалния, така и в личния ти живот. Продължавай да научаваш първа кой ще се пенсионира, кой ще се мести, чий престижен пост е вакантен. Използвай канала на офисните слухове, за да разпространяваш собствените си достижения по небрежен начин (точно тук ще ти свърши работа твоята виртуозност в клюкарстването). Когато си позитивна в общуването си с околните, си осигуряваш на практика всичко – от покана за ексклузивно събитие до запознанство със сладура от долния етаж. Заложи на чара си, пусни няколко реплики на място и гледай как животът ти разцъфтява. Помни, че е по-важно да градиш своя собствен, а не да разрушаваш чуждия имидж.

Маниачката на тема контрол

Добрата организация ще ти помогне да свършиш два пъти повече неща през деня, но ако започнеш да се вманиачаваш на тема планиране, лошо ти се пише. Особено ако се опитваш да дирижираш изцяло парада в работата си. Не си ли забелязала колко е натоварващо да разчиташ единствено на себе си? Да, знаем поговорката за вълка и дебелия му врат, но ти не си единственият човек, който може да свърши добре дадено нещо. И колко дълго смяташ, че ще издържиш на педала? От време на време прехвърляй по някое задължение на другите. Постепенното разтоварване на ангажиментите пази и двете страни от претоварване. Да вършиш нечия работа, за да си сигурна, че ще бъде свършена като хората, не просто те поставя нон стоп под напрежение, но и те прави лош шеф, още по-лош колега и направо кошмарна половинка.

Хората имат нужда да бъдат перфектни. Но ако си такава в своята ежедневна работа, по-добре навреме вземи мерки по въпроса. Виж дали си струва да влагаш толкова много усилия в една задача или не. После погледни постигнатия резултат. Ако можеш да свършиш същата работа за един час, не й отделяй три. Всяка дейност, в която твоята продуктивност не нараства, но губиш безценно време, е усилие, хвърлено на вятъра. Наблюдавай се и се въздържай съзнателно от това прахосничество на енергия.

Много момичета се склонни да приемат недостатъка „свръхорганизираност“, понеже им се струва по-лошо да са разпилени и безотговорни. Но ако укротиш импулса си да планираш всичко до милиметър, ще се изстреляш по-бързо и безболезнено на върха. Избери си работа, която изисква повече планиране и прецизност, за да използваш тази черта от твоята индивидуалност по позитивен начин. С други думи вкарай „недостатъка“ си в употреба и той може да се превърне в най-голямото ти предимство!

Добри идеи да си добро момиче
Бъди по-мила към себе си и животът ще ти изглежда по-красив!
В женската ни природа е закодирано да помагаме на другите. И да изпитваме удоволствие от това да се правим на добрия самарянин. Но не е нужно да се записваш в някоя благотворителна организация. Ето как да го направиш по-лесно:

Он лайн ангел-хранител
Не си дала своя принос към човечеството? Влез в интернет чат или в мрежата на познати и разгледай постовете, за да откриеш някой, който има нужда от информация, подкрепа или приятел.

Карай по-полека
Спри на пътя, за да пуснеш някой пешеходец да пресече (готините сладури не се броят!). Дай възможност на задната кола да те изпревари и бъди търпелива, когато неопитен шофьор се мъчи да паркира на тясното място пред теб. Израженията на лицата на хората ще те накарат да се почувстваш благородна.

Обади се на по-възрастен човек
Звънни на баба си или посети старата си учителка, която скоро се е пенсионирала. Дай им време, цялото време, което искат, да говорят. Гаранция, че това ще накара всяко момиче да се чувства обичано, желано и много добро към себе си.

Кажи „зеле“.
Усмихни се на продавачката в магазина, която ти помогна да намериш най-добрия MP3 player, на 4-годишното момченце, което се взира в теб на автобусната спирка или на главния мениджър, с когото пътуваш в асансьора. Разпръсни малко щастие и то ще се върне към теб.
 
chloeДата: Четвъртък, 17.05.2012, 13:00 | Съобщение # 3
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Оказа се, че най-висок е процентът на самоубийствата в такава високоразвита страна като Швейцария.
- Странно - каза някой от групата, - те си имат всичко. Какво им липсва?
- Аз мисля, че не им се живее на този свят, точно защото имат всички материални блага. При тях, на Запад, цивилизацията, технологиите са на толкова високо ниво, че постепенно хората, без сами да забележат това, са се превърнали в енергиен придатък на машините и различните устройства. Фактически те хабят скъпоценната си жизнена енергия за създаването и усъвършенстването на мъртвата техника. Човекът се е превърнал в нещо като батерия. Който е гледал филма „Матрицата", по-лесно ще разбере за какво говоря. Покрай чувството на удовлетворение и комфорт, което създава така наречената „цивилизация" с всичките си блага, хората започнаха да забравят за своето главно и божествено предназначение: да творят и да се самоусъвършенстват.

Синелников
 
chloeДата: Вторник, 25.02.2014, 11:33 | Съобщение # 4
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Вина:"Сожалею. Я совершил ошибку"

Стыд:"Сожалею. Я - ошибка"

СТЫД, АПАТИЯ И ЧУВСТВО ВИНЫ ЯВЛЯЮТСЯ ФОРМАМИ АГРЕССИИ, НАПРАВЛЕННОЙ НА СЕБЯ, ВЫРАЖАЮЩЕЙСЯ В НЕНАВИСТИ К СЕБЕ,
ОБВИНЕНИЯХ И ОСУЖДЕНИИ.

ВИНА И СТЫД ВЕДУТ К СМЕРТИ

РЕВНОСТЬ - ЭТОМЕРОПРИЯТИЕ НАПРАВЛЕННОЕ НА РАССТАВАНИЕ С ПАРТНЕРОМ

БЕРТ ХЕЛЛИНГЕР

Установка "ты сам виновен в своих бедах" - это откровенная внедрённая манипуляция. Даже на уровне позитивной команды "становись сильнее" она не нужна. Человек, который решил что-то в своей жизни менять, не нуждается в поиске виновных, даже если и считает, что ошибку допускает он сам. Он ищет невиновных, а точку приложения своей силы, чтобы изменить то, что увидел как ошибку. А вина в этом деле вообще не при чём.

Чувства вины и стыда - коварные чувства, причиняющие массу страданий и переживаний. Одинаковые по принципам действия, вина и стыд образуют единый блок. Но если мы можем испытывать чувство вины без стыда, то стыд без вины испытывать
невозможно. Различить их можно так: вина - это чувство, приходящее после кажущегося проступка («Я поступил неверно»).

Чувство стыда возникает тогда, когда «плохими» или «неправыми» нас заставляют чувствовать себя окружающие люди. На сводной таблице девяти эмоциональных состояний чувство вины связано с несколькими категориями.

Оно характеризует энергию каждой эмоции, от апатии до гордыни. Стыд же связантолько с печалью и апатией.
 
famДата: Неделя, 12.10.2014, 12:36 | Съобщение # 5
Опитен
Група: Потребители
Съобщения: 194
Статус: Офлайн
Ще постна мнението си тук защото основната идея е едно много натрапчиво  неприятно чувство- страх. Снощи беше мернах в някоя от темите  едно старо  мнение на chloe за товаа, че енргията не променя, тя само засилва. Бях доста изморена вече и не успях да пиша, но  коя страх пак ме посети  през нощта и  така де реших да изпиша нещата и да попитам дали  има начин да се псравя с това. От както се помня имам страх от змии. И  в същото време обожавам да се разхождам сред природата. Планините са ми любимото  място. Всъщност така и започна моето пътуване навътре в себе си и  за първи път се чувствах толкова ..добре. Бях влязла във форма (физическа най- вече). Та планините и разходките- чудесно,  но  е нормално  там да се срещат тези...животни. Сега казуса е следния от известно време имам повее свободно време и  за себе си реших че е време да се посветя на това прохождане навътре. И  спеменах и в другата тема започнах да медитирам. Чета и  си оставям време да размишлявам и ..вероятно ме разбирате  посвещавам време за собствения си  свят. А това преди  беше невъзможно заради  работата, заради  всичко което  ми тровеше психиката и  така. До тук- добре. Опитите ми са на приливи и  отливи. Понякога сякаш не ми е толкова чисто съзнанието зза да създам връзка и оставам изолирана в празното пространство. Понякога се получава и е красиво. Сякаш  тялото ми олеква и  душата ми  се разширява и  полита и изпитвам една безкрайна любов към всичко. Дорипследното ми  силно изживяване беше с дъжда..така хубавото- хубаво, но  елате да видите какво се случи със страха ми от змии и   от снощи  и  скорпиони. Считам себе си за човек  средно интелигентен. Осъзнавам шансовете. Осъзнавам че в този  ми страх има огромна доза нерационалност..обаче не мога да го преодолея. През нощта ме е страх да отида боса до  ..където и да е  защото може да ме ухапе змия. Моля ви да разберете аз го пиша това сега и  си изливам душата обаче се срамувам също, защото  с раждането на зората страха ми  губи тази сила....в къщи. Навън в парка нямам никакви проблеми, никакви плашешти мисли...до  настъпването на вечерта... и пак   сънища, събуждам се обляна в пот и  сърцето ми ще изскочи от страх... А относно  разходките в планината и сред природата- ами  разредих ги. Защо?/ Защото  ме е страх че ще настъпя змия или  в палатката ни ще се вмъкне и.... опитвам се да мисля за нещо положително, различно, цветно, весело..ами  не се получава Това което  chloe беше постнала напълно отговори на случващото ми се. ..не ллекува - усилва и страха ми  се е увеличил и ..моля да споделите как да го овладея.или да го изкореня още по- добре.
 
EllyДата: Неделя, 12.10.2014, 16:35 | Съобщение # 6
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
fam, няма защо да чувстваш срам от това, че го споделяш. Всеки има някакъв страх. Страх не означава непременно нещо лошо. Той е свързан с оцеляването ни и е здравословен за нас. Въпросът е, че когато вземе надмощие за неща, които не са свързани с оцеляването, това води до постоянно отделяне на адреналин в тялото, което го изтощава заради постоянния стрес.
В случая нямам идея какво ти се случва и защо точно вечер. Хубаво е, че осъзнаваш доста неща. Положително мислене невинаги помага, защото хората го разбират погрешно. Мислят си, че положителното мислене означава винаги да си свеж, бодър, щастлив, да пърхаш в небесата и да отричаш, че нещо ти има. Не е в това същността. Да мислиш положително означава, че съзнаваш, че в момента те боли, не го отричаш, но избираш дали да продължава да те боли или да търсиш изход от ситуацията. Примерно чупиш ценна вещ. Признаваш, че е ценна и те е яд, но избираш дали 1 месец да го преживяваш и да си тровиш нервите, или да се поядосваш няколко часа и да си кажеш, че здравето ти е по-важно.
Ако ме споходи някаква мисъл, ще ти кажа.
 
YummyGummyДата: Понеделник, 13.10.2014, 23:06 | Съобщение # 7
Новичък
Група: Проверени
Съобщения: 13
Статус: Офлайн
fam, пробвала ли си с рейки или с приемане на страха като например да се изправиш очи в очи с него. Да отидеш няколко пъти в някой терариум и евентуално да свикнеш, да видиш че нещата не са страшни. За кошмарите аз имах дълго време и за да мога да спя просто вечер си казвах по няколко пъти да спя дълбоко и да не помня нищо. Така поне не се будех постоянно и не се стресирах от кошмарите. Много е възможно да е от нещо съвсем различно което те тревожи и когато го разрешиш да отмине.
 
chloeДата: Вторник, 14.10.2014, 12:19 | Съобщение # 8
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
fam, 32 портал имаш ли wink

не знам рейки ще помогне ли, все пак си зависи от причината за страха
Кинетичните страхове трудно се преодоляват
Ама с хо о понопоно или ТАТ може и да стане нещо...сама ще намериш отговора, питай Душата си, Духа си, ВЯ, АСП...
 
chloeДата: Сряда, 19.08.2015, 06:54 | Съобщение # 9
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Обида с точки зрения объективной психологии

Что такое обида 

Обида есть чувство досады, возникающее в результате неожиданного поведения человека, которого мы вовремя не распознали. 

Обычно говорят: «Я не ожидал такого поведения от него, поэтому я обиделся». А, почему не ожидал? Потому, что не распознал того человека вовремя. А если научиться распознавать людей изначально, то обиды не будет.

Допустим, я научился распознавать людей изначально и знаю, кто как себя поведет в определенной ситуации. Потом такая ситуация наступила и тот человек повел себя точно так, как я предполагал. Разве я обижусь? Представим, что вы вышли из подъезда и прошли мимо лавочки, где сидит старушка с собачкой. Когда вы прошли, собачка полаяла. Вы обиделись на собачку? Конечно, нет! Потому, что вы ожидали такого поведения от собачки.

Несправедливость обидчика

Часто обиду связывают с несправедливостью. Говорят: «По отношению ко мне тот человек поступил несправедливо, поэтому я на него обиделся». Может быть, надо бороться с несправедливостью, не допускать несправедливость и, тогда, обиды вообще не будет. 

Но справедливость – понятие относительное и каждый понимает по-своему. Разные психологические типы по разному понимают справедливость.

Например, депрессивный человек (меланхолик) обиду держит в себе и убежден, что с ним поступили несправедливо. Хотя тот, на кого он обиделся, так не считает. Если у депрессивного человека возникает обида, то он замыкается в себе и ничего не предпринимает по отношению своего обидчика. Он только желает восстановить справедливость и лишить обидчика незаслуженного преимущества, которое он получил, когда обидел. Но, желание лишить другого преимущества есть зависть. Другими словами, обиженный меланхолик находится в состоянии зависти.

Агрессивный человек (холерик) также считает несправедливостью попытку его обидеть, получить над ним преимущество. Но в отличие от меланхолика, он не держит обиды в сердце, а сразу начинает действовать. Если говорить точнее, у холерика зависть (желание лишить другого преимущества) возникает, но на очень короткое время, после чего он сразу переходит к реализации зависти, т.е. начинает мстить. Месть есть процесс лишения другого преимущества. Он начинает восстанавливать справедливость (так, как он ее понимает). При этом может вести себя агрессивно. Агрессия есть восстановление справедливости силовыми методами. Любой агрессор убежден в том, что восстанавливает справедливость. Любая война начинается с целью восстановления справедливости. Независимо от того, является ли эта война оборонительной или наступательной. 

Что делать, если вы обиделись

Если возникла обида, то бездействие приводит к зависти и депрессии, а действие – к мести и агрессии. Что же делать?

Во-первых, стараться не попадать в неожиданные ситуации, научиться распознавать людей и делать адекватный прогноз будущего. В этом случае вам незачем и не на кого обижаться – вы все главное предусмотрели, а на мелочи стоит ли обижаться.

Во-вторых, если уж обиделись, то не хранить обиду в сердце и не действовать ради восстановления справедливости, а выбросить обиду из сердца и изменить направление движения.

Обида имеет свою положительную сторону. Обида есть знак того, что вы просчитались в оценке ситуации и людей и пошли в ложном направлении. У вас возникла обида потому, что не ожидали такого развития событий, такого поведения людей. Но при этом ситуация прояснилась и мы поняли во что и в кого мы ошибались. Прояснение ситуации есть для нас знак о том, что надо изменить направление действий. Теперь у нас уже есть достаточная информация для того, чтобы уйти от заблуждений. 

Как выбросить обиду из сердца

Часто спрашивают: а как мне выбросить обиду из сердца, если я своего обидчика вижу каждый день; как только увижу, сразу вспоминаю об обиде, о предательстве.

В таких случаях нужно применить принцип изоляции. Изоляция бывает физической и эмоциональной. Лучше применять эмоциональную изоляцию. Степень изоляции должна соответствовать риску нанесения вам ущерба. Нужно уменьшить эмоции по отношению обидчику. То есть, иметь к нему мало положительных и мало отрицательных эмоций, уменьшить его значимость.

Приведем образный пример. Какие эмоции у вас возникают, когда видите столб? Положительные или отрицательные? Наверное, никаких! А когда вы видите мусорный ящик, вы плачете или радуетесь? Наверное, ни то, ни другое. Точно также можно не иметь эмоции по отношению к человеку, которого вы не смогли распознать изначально, и который повел себя бессовестно. Совесть есть часть истины, представленная в данном человеке. Если человек не знает истину, то откуда у него возьмется совесть?

Нужно понимать, что от этого человека нельзя было ожидать ничего другого. Просто вы его не распознали изначально, т.к. оторвались от реальности, будучи озабоченным. Спроецировали на него свои мечты. Но после того, как он себя проявил, вы уже распознали его. Если после этого обида сохраняется, то вы должны осознать, что вы обижаетесь уже на самого себя, т.к. поняли, что не умеете распознавать людей.

Нельзя заниматься обидой и копаться в прошлом. Представим образно такую ситуацию. Человек решил пойти коротким путем через поле. Вдруг он ткнул ногой в навоз. Один человек тут же помыл сапог в луже, изменил направление и пошел дальше. Через две минуты он забыл об этом. Другой же человек в такой ситуации изучает обувь в течение года. Надо же? И с одной стороны, и с другой, здесь зеленый, здесь коричневый… И, дальше живет этим.

Надо изолироваться от психотравмирующей ситуации путем повышения устойчивости психических процессов и уменьшения импульсивности. Устойчивый человек не обижается, т.к. не попадает в такие ситуации, когда можно обидеться. Он умеет распознавать людей и знает, кто как себя поведет в той или иной ситуации. Он способен делать адекватный прогноз будущего и вырабатывать реалистический стратегический план.

Необходимо отметить, что некоторые люди неосознанно стремятся к жизненным потрясениям. Им будет скучно, если все будет происходить по заранее составленному плану. Они стремятся к неожиданностям и приключениям. Им нужен экстрим и адреналин. И, они имеют на это право. Это выбор человека. Вышеприведенные рекомендации для таких людей не подходят.

Прощение

Часто говорят: надо простить обидчика, надо простить грехи.

Прощение грехов не наше дело. Если человек вас обидел и при этом нарушил принципы жизни, то он столкнется с законами жизни, законами природы. И, он будет наказан жизнью, природой, Богом. При этом не важно простили вы его или нет. Если даже вы простили, то он все равно столкнется с законами жизни и пострадает.

Мы не в состоянии простить и этим отменить наказание. Мы можем только помочь человеку привести себя в порядок, если он нас об этом просит и если у нас есть соответствующее умение и желание.

Риск обидеться возрастает, когда мы чем-то озабочены и исступленно ищем кого-то или чего-то определенного. В этом случае мы проецируем наше представление на определенном человеке, и выдаем желаемое за действительное. Мы частично переходим в мир иллюзий, а потом сталкиваемся с реальностью и обижаемся.

Не приходите в исступление. Нужна умеренность. Тот, кто знает меру, спасся на этом свете.

Обидчивость различных психологических типов

Устойчивые психологические типы менее подвержены обидам. Импульсивные больше. Правополушарные больше обижаются, чем левополушарные.

Ниже приводится таблица вероятностей обидчивости различных психологических типов (в процентах).

Таким образом больше других обижаются интуитивные импульсивные психотипы (меланхолики). Их обижают логические импульсивные психотипы (холерики). Сами холерики тоже обидчивые, но они быстро переходят к мести. Устойчивые люди мало обижаются и мало обижают других.

ПОЯСНЕНИЕ ИСПОЛЬЗУЕМЫХ ПОНЯТИЙ

Обида - есть чувство досады, возникающее в результате неожиданного поведени человека, которого мы вовремя не распознали. 

Зависть - есть желание лишить другого преимущества. 

Месть - есть процесс лишения другого преимущества.

Агрессия - есть восстановление справедливости силовыми методами.

Истина - есть информация о закономерном устройстве окружающего мира.

Совесть - есть часть истины, представленная в данном человеке.

Автор: Ануашвили Автандил Николаевич 

с econet.ru

P.S. Статията не е съвсем всеобхватна - казва ни как реагират меланхолиците и холериците. За съжаление не е разгледано поведението на флегматиците и сангвиниците - вероятно те не се обиждат smile Ако някой има лични наблюдения може да сподели опит и да допълним картинката
 
chloeДата: Сряда, 19.08.2015, 15:17 | Съобщение # 10
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Малко позитив за неприятните чувства smile

Если стресс случился у...

...ОВНА. Овен его решит. Любой стресс. И сразу. Сам, гордо, молча.

...ТЕЛЬЦА. Телец его решит. Потом всем расскажет. Всем. Чтобы подстраховаться - напишет в газету. Чтобы точно всем.

...БЛИЗНЕЦОВ. Они поделятся. Постараются отдать все Овну, но если Овен на все не согласится, отдадут Стрельцу.

...РАКА. :Он начнет рыдать заранее, и чтобы он заткнулся, кто-то возьмет весь стресс на себя + рачиные жеванные сопли. Если никто этого не сделает, рак прекрасно сделает все сам. Какого хрена было ныть вообще не понятно.

...ДЕВЫ. Дева расстроится. Особенно если она этот стресс не планировала. Дева подумает. Найдет решение. Решит. Сделает выводы.

...ЛЬВА. Лев созовет всех. Сам расправится с стрессом. Поклонится, возьмет цветы, даст автограф и уйдет

...ВЕСОВ. Весы взвесят стресс. Взвесят еще раз. Придут к выводу, что как-то многовато и отвесят кому-нибудь вроде Льва или Овна. При попытке отвесить Деве сразу получат подсрачник - у Девы стресс только по расписанию.

...СКОРПИОНА. Скорпион посмотрит. Весело скажет "та стресс какой-то!" и забьет.

...СТРЕЛЬЦА. Стрелец расстроится. Потом повеселеет. Потом будет долго смеяться над собой, над стресс, вспомнит какие стресс у него еще были в жизни, всем вокруг расскажет и забудет. Если стресс сам собой не пройдет, его скорее всего придется решать какому-то Льву.

...КОЗЕРОГА. Козерог постарается сразу отказаться от стресс, заявив, что он не хочет. В 90% случаев это почему-то канает. Если совсем не проканает - козерог все решит в лучшем виде. Но обязательно за чужой счет.

...ВОДОЛЕЯ. Водолей начнет его радостно изучать. Потом напишет книгу. Если такой стресс у него уже был - заскучает и начнет искать близнецов. Стресс от этого все равно никуда не денется (близнецы откосят сразу), но станет веселее.

...РЫБ. В отличии от Рака, Рыбы плачут тихо. Поэтому стресс у них вечный, решают они его сами, никто им нихрена не помогает, а они уже и не ждут.
 
chloeДата: Четвъртък, 17.09.2015, 10:52 | Съобщение # 11
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
РАКУШКА ОБИДЫ. ПОПРОБУЙТЕ РАЗЖАТЬ.

Выйти из обиды, всё равно, что раздвинуть крепко сжатые створки ракушки. Попробуйте сделать это голыми руками- изрежете пальцы в кровь. Обида держит не на жизнь, а на смерть.
Если вы посмотрите на себя в зеркало в момент обиды, то увидите каменное лицо, сжатые в тугую нить губы, вздёрнутый подбородок и стоящие в глазах слёзы.
Обида душит, схватывает за горло, подкатывает комком, не даёт дышать, стальным кольцом стягивает грудь. Кружится голова; с одной стороны, – ощущение полного выпадения из реальности, а с другой, – накрывает колпаком – звуки слышаться плохо, слова еле различимы, лица размыты.
В груди свербит острая боль, как от ножа, всаженного в самое сердце.
Чувство горечи, досады, глубокого незаслуженно нанесённого оскорбления.
И как ответ на это оскорбление – молниеносное решение – “быть гордой.” Лицо замирает в надменной восковой маске.
Всё ракушка захлопнулась. Началась глухая оборона.
Обида – это реакция на “не любовь”
На мысль о том, что меня не любят, не ценят, не уважают, “я для него ничего не значу”.
Для обиды факты не нужны, достаточно подозрений в не любви.
Обида требует, чтобы на том конце кто-то был не прав и испытывал по этому поводу вину.” Если я обижена, значит он виноват”. Даже если второй ни в чём не виноват, он волей не волей станет испытывать вину просто по закону полярностей, так заложено в нашей природе.
Когда-то обида позволяла девушкам манипулировать кавалерами и получать подтверждение их любви и своей для них ценности. В ответ на вздёрнутый носик и надутые губки кавалер должен был резко задуматься, в чём же он был не прав и пасть на колени с букетом цветов и милым презентом. Понятие о “женской гордости” просто таки пестовало обиду по любому мало мальскому поводу. А если повод был серьёзный, уважающая себя женщина должна была серьёзно обидеться и быть гордой до конца.
Постоянно обижающаяся, капризная и требовательная барышня – много лет остаётся идеалом правильного женского поведения.
Кстати, мужчины тоже не прочь быть гордыми и мстительными. У них больше прав на проявление агрессии, поэтому если мужчину обидели (читай оскорбили), “то нормальный мужик это просто так не оставит”.
Что же такое обида?
Как я сказала выше – это реакция на не любовь. Обида душит от мысли, что кто-то имеет наглость не любить меня, не ценить меня и не дорожить мной. Кто-то посмел сделать что-то такое, что поставило под сомнение мою безусловную ценность.
“Как же так?!”
Если пойти глубже в обиду, то вы испытаете боль беспомощного, всеми покинутого, не любимого ребёнка. Маленькой девочки на большой шумной улице, полной разнаряженных людей, спешащих к своим детям в рождество. Она сидит на снегу, прислонившись спиной к каменной стене,в руках у неё спички. И только Бог может разделить её одиночество. Именно к нему она спешит в объятия. Андерсен хорошо передал этот образ в своей “Девочке со спичками”.
На языке психики выход из этой покинутости и не любви – смерть -прямая или символическая – оцепенение, заледенение, омертвление, нечувствительность души.
“С этого момента меня больше ни что не тронет. Я перестаю чувствовать. И твоя нелюбовь больше не сможет задеть меня.”
Обиженный человек в самом сердцевине своего страдания испытывает боль несчастного покинутого ребёнка. Он ждёт что кто-то наполнит его своей любовью, отогреет его заледеневшие руки и оживит его душу. Это боль ребёнка, который по каким-то причинам не получил этой безусловной и всенаполняющей родительской любви в детстве.
Эта боль может вспыхивать каждый раз как спичка от любого подозрения в не любви, чтобы тот второй – доказал мне что я любим(а) и наконец-то наполнил мою душу, дал мне то, что не смогли дать родители.
Но это невозможно. Никто не сможет заполнить эту пустоту. Мало будет всегда. Люди запихивают в эту душевную бездну детей, животных, вещи и любимых, но она зияет всё равно. Заставляя каждый раз проигрывать один и тот же сценарий.
Обида становится привычной защитной реакцией и срабатывает при любой попытке искреннего разговора. Я знаю женщину, которая более десяти лет не могла разговаривать с мужем по душам. Каждый раз как только она пыталась что-то сказать – будь то тема нехватки денег или его невнимательности к ней – слёзы душили её настолько, что она не могла
вымолвить ни слова. Разговоры превращались в сплошное мучение и всегда сопровождались бесчисленными потоками слёз.
“Мне стыдно просить тебя” – ещё одна грань обиды
Обида – это просьба о любви.
Признать свою нуждаемость, слабость и потребность в любви и заботе, попросить об этом – очень сложно. Поскольку редко у кого есть право на слабость. Быть слабой и нуждающейся позволено не всем. Часто семья воспитывает ребёнка так, что единственное, что даёт право на слабость – это болезнь. И люди бессознательно вынуждены пользоваться этой уловкой, чтобы дать себе возможность отдохнуть и попросить о заботе.
Наша культура испокон веков считает слабость непозволительной, воспевая в сказках и легендах самоотречение и героизм:
“ Тепло ли тебе, девица? Тепло, батюшка.”
Представьте себе, что Настенька отвечает: “Нет, Морозко, холодно! Не надо , прекрати! Лучше согрей меня, если сможешь.”
Вот уж был бы “разрыв шаблона”.
Говорить о своих потребностях не принято, стыдно и “противоестественно”. Нужно чтобы он сам догадался, что ещё немного и заморозит на смерть. А если он не догадался, то гордая смерть лучше просьбы о пощаде и любви.
“Дай мне, то что мне нужно! немедленно!”
Маленький ребёнок, которого мама оставила одного и ушла, будет долго захлёбываться от плача в кроватке. Потом он затихнет и уснёт. Нет, он не успокоится. Часть его души просто отомрёт. В его сознании мама бросила его и никогда не вернётся. Эта боль покинутого ребёнка, особенно повторённая в детстве много раз, заставит уже взрослого человека очень болезненно относиться к опасности потери любви.
Для ребёнка есть только он и его потребности, он не может понять, что мама ушла по своим важным делам, что она была в ванной или ей было плохо или она ушла на пять минут и её задержали. Для ребёнка есть только он, его потребность в любви и его горе, что этой любви нет тогда, когда ему так нужно.
Взрослые люди, спустя много много лет ведут себя также как этот ребёнок. Для них есть только их потребность в любви и их боль, если этой любви не дали. Им очень сложно осознать, что у другого человека есть отличные от их потребности. “Если ты меня любишь, будь добр давать мне то, что мне нужно! И немедленно!” Они искренни обижаются, когда другой не даёт и не удовлетворяет их потребности. Эта обида накрывает жгучей болью и разрывает сердце, не давая продохнуть.
Человеку со шрамом в душе очень сложно учитывать потребности других людей и заявлять о своих
Он ждёт, что мир как мама сам догадается о том, что ему нужно и всё ему даст. И если кто-то, особенно близкий этого не делает, то старая боль и обида накрывает с головой.
***
Другой человек, он… другой. У него свои мысли, свои чувства, свои представления о себе и своей жизни, свои планы и свои потребности. Его предназначение не в том, чтобы сделать вас счастливой ( да, не в этом!) Он живёт свою жизнь и живёт как может. Как не прискорбно об этом говорить , но ваш любимый мужчина, никогда не сможет стать вам любящим папой, дать вам всю ту нежность и безусловную любовь, восхищение и обожание, которое дают папы маленьким девочкам( тем из них, которым повезло).
Женщина не сможет заменить мать и любить также безусловно как она. Если она кладёт на алтарь любви всю свою жизнь и живёт только ради вас, то у этой любви есть название – психологическая зависимость.
Заполнить другим человеком дыру в своей душе – мечта многих обездоленных людей.
Запихнуть туда любовь, преданность, признание, обожание и понимание своей безусловной ценности – тем самым восстановить баланс.
Ощущая внутри не проходящий голод по любви и при этом понимая, что у другого человека своя жизнь, своя история, свои потребности, возможности и желания; и он этот другой может физически не смочь дать ту любовь, которая так нужна, у него есть право и выбор, свои решения – давать или не давать; и этот решение всегда за ним, – и при этом не уходить в обиду – очень не легко.
Особенно, если обижаться по любому поводу и прятаться в свою наглухо сжатую раковину – привычный и многолетний способ защиты от боли.
Разжимать свою раковину, высовывать оттуда голову и говорить о себе, о боли, о потребностях, о желаниях и пытаться во всём этом слышать не только себя, но и другого – адский труд.
Но с каждым отвоёванным миллиметром появляются силы, рождается вера в себя и приходит опыт, на который можно опираться, чтобы идти дальше.

Автор - Ирина Дыбова
 
famДата: Вторник, 26.07.2016, 13:35 | Съобщение # 12
Опитен
Група: Потребители
Съобщения: 194
Статус: Офлайн
За трансформиране на емоциите

Въпросът за емоциите вълнува всички. Може би това е така, защото именно емоциите са тези, които ни свързват със света и с другите хора чрез невидими нишки, и често се чувстваме безпомощни и неспособни да контролираме тези нишки. Тантра[1] дава решение на този проблем. Но често ние подменяме тантра с банално подтискане.

Американският комик Джек Бени се беше пошегувал: „Ние с жена ми Мери живеем заедно вече 47 години. Нито веднъж не сме се скарали достатъчно сериозно, че да помислим за развод. За убийство – да! Но не и за развод.“

За съжаление, когато започнах да медитирам – това бе преди 20 години – аз не знаех нищо за тази шега. Затова искрено вярвах, че ако една от задачите на практиката се състои в това да ме научи да трансформирам негативните си емоции, то критерий за успех на практиката ще бъдат отношенията ми с мъжете – хармонични, открити, искрени, леки, радостни (мисля, че сами можете да продължите този идеалистичен списък). Така че аз ще медитирам, а отношенията ми от само себе си ще се променят към все по-добро.

Освен това всички духовни учители, при които ходих по семинари, често повтаряха, че емоциите сами по себе си са просто енергия, която нашият ум украсява по определен начин, превръщайки ги в позитивни и социално приемливи или в негативни и като следствие – осъждани. И още ни учеха, че емоциите – особено тези, които е прието да се смятат за негативни – имат огромна енергия и потенциал за развитие и ако се научим да разпознаваме тази енергия още в зародиш, ще съумеем да превърнем гнева в яснота и мъдрост, а отчаянието – в състрадание.

Звучи прекрасно. И напълно съм съгласна с тези твърдения. Но ето в какво е номерът – за да трансформираш гнева в ясност и откриеш неговия потенциал, трябва първо да забележиш и признаеш този гняв в себе си. Дори момента на зараждането му.

Но ако от детството си сте се научили виртуозно да избягвате собствените си негативни емоции или „да не ги забелязвате“ – просто защото те не се одобряват в социума – то ще храните илюзии, че сте го трансформирали, докато не се проявят във вид на депресия, психосоматически болести или неприятности. А духовната практика, вместо да ви помогне да се освободите от тези илюзии, само ще ги подхрани.

Когато поредната ми връзка завърши с раздяла, аз за първи път в живота си отидох при психолог – напълно преобразувала гнева си, обидата и болката в приемане и редовно медитираща, аз защо ли все пак не можех да ям, да спя, изобщо да живея. Психологът ми предложи да напиша вертикално всички ужасни постъпки на бившия ми приятел. И да се ядосам много. Аз я погледнах с любов и състрадание – беше ясно, че тя милата, не знаеше нищо за основните принципи на тантра.

Сега, след почти 12 години, съм благодарна на себе си, че останах и продължих да ходя при нея, а на нея й стигна ума, търпението и чувството за хумор да ми покаже колко ловко моят ум е крил от мен същите тези мои емоции, прикривайки се зад маската на любяща доброта.

Често правим това: избягваме конфликти, не изразяваме своите истински чувства и желания, съгласяваме се на по-малко, мълчим, когато искаме да крещим или обратното, крещим, когато е по-добре да помълчим, загрижени сме, когато просто трябва да оставим човека намира – този списък можете да го продължите и сами, нали? Струва ни се, че ние правим това за другите – ние тях пазим. А много по-често ние пазим себе си – от това да не видим своето Его.

Отне ми много години докато разбера, че резултатът от моята духовна практика не води обезателно към хармония и просветление. Поне не веднага. В началото срещах Егото си без грим – яростно, ревниво, страстно, ранено, защитаващо се, тревожно, контролиращо. Много, много далеч от благия духовен идеал.

И тогава резултат от практиката ми е, че изведнъж се оказвам готова да го огледам от всички страни и с любов – без да се стеснявам от него, без да се опитвам да му запуша устата или да го изпратя на предния семинар. И чак тогава може да започне трансформацията – това, което е било скрито да се появи на бял свят и да започне да се изцелява. И само в този момент започва и самата тантра, а не разговорите за нея.

Затова ако в началото вашата практика (йога, ци гун, медитация) вместо да ви помогне да навлезете в нирвана, изкарва на повърхността всичките ви демони, не се опитвайте да ги върнете обратно. Това означава, че практиката работи. Дали да се запознаете с тях сами или да се обърнете за помощ към психолог – решавате вие. Но каквото и да сте решили, това ще бъде едно от най-важните и прекрасни запознанства в живота ви.

Провървя ми – сега живея с човек, който от време на време ме кара да се замислям за убийство. И чувствата ни са взаимни. Благодарение на това ние си помогнахме един на друг да открием в себе си много тъмни „задънени улички“ и „прашни килерчета“, където по-рано не ни стигаше смелостта да се пъхаме с нито един от предишните си партньорите – малко са тези, които са готови да рискуват в живота си заради друг човек. Тук, знаете ли, е необходима истинска любов.

Е, и редовна практика.

Анастасия Гостева

източник
 
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Неприятните чувства
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2016 Сделать бесплатный сайт с uCoz