Дървото на проблемите - Страница 2 - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 2 из 2«12
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Дървото на проблемите
Дървото на проблемите
ani_i_heraДата: Четвъртък, 06.03.2014, 18:47 | Съобщение # 16
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 15
Статус: Офлайн
Доста от прочетеното ми е познато, Elly, на теория съм много добра...За последните двадесетина години съм изчела де що има, от Луиз Хей, през Вадим Зеланд, Норбеков, Хосе Силва и какво ли още не, та до С. Рейвън Улф. Ама нещо при мен не се получава:( . Нека не звучи като оплакване, пази Боже, споделям мнение:) . Почти бях забравила Dreamland, но сега мисля да наблегна на чудесата и вълшебствата:) 
Пожелавам ви здраве:) smile :)
 
EllyДата: Четвъртък, 06.03.2014, 19:12 | Съобщение # 17
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Тъй де, то на теория всички са добри. Но имайки предвид какво е положението в света, за да не се получава на толкова хора, значи има причина. Затова те пратих да четеш в онази тема, защото там се вижда как да потърсиш убежденията, които ти пречат да бъдеш това, което искаш wink Защото ако убежденията си стоят противоречиви, каквито и вълшебства да правиш, няма да подействат.
 
ani_i_heraДата: Четвъртък, 06.03.2014, 19:46 | Съобщение # 18
Новичък
Група: Потребители
Съобщения: 15
Статус: Офлайн
Благодаря, Elly smile .

Бъдете здрави smile
 
EllyДата: Петък, 07.03.2014, 21:41 | Съобщение # 19
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Защо вярващите пишат писма на дядо Серафим от Руската църква

Много ми харесва руската архитектура - и катедралата "Александър Невски" е така, и Руската църква, и въобще всичко подобно. Има някакво величие и изящна мекота в този архитектурен стил.
Освен това видео, ТУК има още интересни предавания.





 
EllyДата: Петък, 14.03.2014, 09:45 | Съобщение # 20
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Кримска война

Искам да съм руснак, ако за ЕС най-важни са циганите, гейовете и кучетата


Мартин Карбовски

За пръв път в историята на Евросъюза разширяването се извършва с оръжие. Някой стреляше, докато искаше да се присъедини към ЕС. Това ще се запомни.
ЕС загуби една война. Войната за сърцата на новите европейци. Няма да повярвате, но повечето от тях на югоизток, към Сърбия, Гърция и Украйна и Русия не искат да са част от съюза. И сега разбират, че той не е много доброволен. Всъщност всички се питат - какво ни донесе ЕС. И резултатът не е в полза на оптимизма. На път сме да загубим една мечта. И ще я загубим с помощта на Брюксел и Вашингтон. Пиша това с ясната идея, че Европа е дори нещо повече от мечта - тя трябва да се направи на всяка цена. Но не и насила.
Но как я правите днес тази Европа?! С оръжие на Майдана? С неправителствени организации, които просто зашлевяват традиционните ценности? С нови ТКЗС-та, в които трябва да влезем, нищо че не сме верски или идеологически съгласни?! Помислете за България, когато говорите за Украйна.
За пръв път се появиха хора, които искат да са не-европейци. Медиите неправилно ги показват като руснаци. Но това са хора, които просто не желаят да получат ЕС, искат да живеят по други правила. Това са и българите. Те вече знаят, че ЕС не е само благополучие. ЕС е всичко друго, но не и благополучие. Защо така се получи - никой не знае.
ЕС не е работни места. Оказа се, че ЕС за някои хора на изток е просто проблем с травеститите.
Говори се много повече за "трети пол", отколкото за инвестиции
Говори се много повече за правата на сексуалните малцинства, отколкото за синдикални права. Това е превелико разочарование. Всеки българин днес ще ви каже - това ли са ни проблемите, които Европа иска и може да реши? А ние, обикновените, с гайдите, с традициите?
ЕС е много повече права на кучетата, отколкото правото на правосъдие. Огледайте се - каруцата е поставена пред коня във всяка глава на присъединяването. Ние нямаме правосъдие за хората, но всеки ден раздаваме правосъдие заради тричането на кучета. Да, обичаят е ужасен, но асиметрията между права на хора и животни просто погнусява тукашния човек. Това ли трябва да се случи? Не можеше ли първо да решим проблемите на хората, да ги научим да си мият зъбите и да се бръснат, а после да мислим за животинките. Можеше, но някой явно реши да ни покаже, че животните са по важни от българите. Вицовете на тази тема вече са филми на ужасите.
Защото ако решите проблемите на хората, после те ще решат проблемите и на животните. Обратното няма да стане. Ето това е днес Кримската война, разберете.
Правата на затворниците се оказаха по-важни от правата на жертвите. Правата на циганите се оказаха стена, в която българите си блъскат главата и мечтаят да се върнат времената на генерал Чочоолу, който вкара танковете в Столипиново.
Правата на птиците, безумните екоограничения, изискването на автоматични чесала в боксовете на кравите - това ни се струваше виц. Но тези права се оказаха по-важни дори от демографската мъка, в която живеят несмеещите да раждат българи.
Кой иска да се роди в свят, където сякаш Олдъс Хъксли е жив заради грижата за ноктите на пернатите във фермите за птици?!
Спазването на тези права, палиативната идея за свобода на кокошките, доведе до смърт на част от душите ни. Не можем да изразим безумието на идеята за ограничаване на някои сортове домати, при положение, че на континента има български Северозапад, където хора живеят с по малко от долар на ден. Живеят в престъпност, по-жестока от робство. Живеят изнасилени и недозакопани, докато в Брюксел някой подготвя още един манифест за правата на туристите и забраната на руски товарни самолети да извършват полети над съюза. Погледнете пощата на Европарламента и ще разберете - там няма нито едно писмо, адресирано до нас. Не до нас лично - а до проблемите ни. ЕС не е виновен за всичко това. Но той се прави, че не забелязва как
парите на розовите европейци отиват за все по-безумни идиотски направления
крадени хитро от неправителствени организации, който се правят на Левски и Че Гевара, а всъщност не решават нито един глобален държавен, човешки и морален проблем.
Това е новата Кримска война. Тя е само медийна засега. Но трябва да стане ясно защо едни хора искат да са руснаци, а не искат да са европейци.
Повечето българи са вече такива. Повечето европейци дори не знаят, че са такива, но ако разберат за какво им се харчат парите тук - ще се ядосат като руснаци.
Само един пример - в София има един дом за сираци, който е даден за управление на една неправителствена организация. Това са сираци на консигнация. От това управление едва ли печелят сираците. Държавата дава европейски пари на НПО, за да се управлява един човешки проблем. Тази схема не свърши работа вече 25 години. Ние не сме хора на консигнация. Изкарват ни хомофоби, расисти, националисти и други. Боядисват ни партийно, прикачват ни към тази или онази идея.
Но сега се видя - неочаквано се оказа, че ние сме обикновени хора, които си търсим правата в съюза на Роберт Шуман. И не ги получаваме. Всяко малцинство ни излиза с номера, че е тук от 600 години и трябва да си построи храм. А нашият храм се рони всеки ден. Нашите права не са обект за разговор. Ние започнахме от правата на другите  и сигурно така беше правилно. Но ако моите права са по-малко от тези на циганина, гея, кучето или жената в частност, ако се търси това противопоставяне на място където тези проблеми досега НИКОГА не са съществували - тогава и аз ще поискам да съм руснак.
А това е страшно. Вие обещахте да живеем заедно и в благополучие. Дотук ние нито живеем заедно, нито имаме благополучие. Това е Кримска война. В момента избираме на коя страна да застанем.
И великият въпрос днес е - задължително ли е да сме европейци?
И това ли всъщност са европейците? Ромен Гари казваше за европейското образование страшни неща. Те са на път да се сбъднат в Украйна. ЕС няма право да иска каквото и да е от Украйна, да я асоциира или прилъгва със заеми - докато не се разбере кой стреляше в Киев.
Защото никой няма да иска да живее в страна, в която ЕС се разширява с война.
И никой няма да иска да живее в ЕС, ако той се разширява с война.
И няма такава справедлива война, която да забрани един прост референдум. Иначе няма и ЕС.

Източник: http://paper.standartnews.com/bg....=485245
 
EllyДата: Понеделник, 24.03.2014, 21:49 | Съобщение # 21
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Кой какво си направи...

 
chloeДата: Четвъртък, 27.03.2014, 08:41 | Съобщение # 22
Слънчице
Група: Модератори
Съобщения: 4900
Статус: Офлайн
Ловушка отрицания части себя

В ловушку отрицания части себя попадают люди, не способные признать наличие у себя качеств, черт или побуждений, которые они считают «недостойными» или «неприличными».
В частности, эти люди никогда не признают, что совершают поступки, которые считают «недостойными». Особенно часто отрицание подобного рода встречается у женщин, являясь типичным появлением женской логики.
Если в системе взглядов женщины присутствует убеждение, что врать стыдно, она будет полностью уверена в том, что никогда не врет. Переубедить женщину в том, что она никогда не врет, совершенно невозможно, даже если ее многократно поймают на самой беззастенчивой лжи.
- Какая же это ложь? - возразит женщина. - Это была не ложь, а вынужденный тактический ход, необходимый в данной ситуации.
Возможно, женщина выразит мысль другими словами, но смысл ее будет тот же: женщина не врет, а идет на вынужденные меры; не склочничает, а отстаивает свою правоту; не пилит мужчину день и ночь, а старается исправить его недостатки для его же блага и т.д.
Негативные черты личности, которые человек не желает признавать, вытесняются им в подсознание. Личность человека при этом как бы разделяется на «светлую» — принимаемую и осознаваемую сторону и «темную» сторону, проявления которой человек не может не замечать, но наличие которой как части своей личности он категорически отвергает.
Человек, отрицающий часть своей личности, может произносить фразы типа «что-то заставило меня сделать это», или «что-то заставляет меня испытывать отчаяние», или «я хочу радоваться жизни, но какая-то тяжесть в моей душе не позволяет мне испытывать радость». О наличии «темной», отрицаемой стороны себя самого всегда свидетельствуют высказывания о чем-то в самом человеке, что не является этим человеком.
Типичным примером попадания в ловушку отрицания части себя является фраза из дневника женщины, которую мы назовем Галей (подробное описание ее истории приводится в нашей книге «Обучение женщиной»).
«Какой же я несчастный человек. Не сама я создаю трудности, они во мне, это мой рок, моя судьба, и самая никогда не сумею ее преодолеть, изменить».
В этой фразе Галя подтверждает наличие в ней двух личностей, одну из которых она отрицает. Она — это светлая часть ее личности, которая никаких трудностей не создает («не сама я создаю трудности»), их создает нечто, не являющееся ею, но находящееся внутри нее («они во мне, это мой рок, моя судьба»).
Вместо того, чтобы прийти к выводу, что ее судьба — это результат ее собственных поступков и признать в себе то, что ей не кажется очень красивым и приятным, но, тем не менее, является частью ее личности, Галя приходит к убеждению, что она ничего не сможет с этим поделать («это мой рок, моя судьба, и сама я никогда не сумею ее преодолеть, изменить»). Таким образом она снимает с себя ответственность за свое поведение и необходимость признавать свои ошибки.
Ловушка отрицания части себя опасна тем, что люди, попавшие в нее, неспособны признавать свои ошибки. Они будут совершать эти ошибки снова и снова, неизменно обвиняя в них «что-то внутри меня, что не является мной».
Встречаются ситуации, когда человек пытается отрицать даже не часть своей личности, а какие-то части или функции своего организма, как бы отделяя их от себя самого. Например, девушка впервые приходит в ресторан с понравившимся ей молодым человеком, они мило беседуют, и тут ей нестерпимо хочется пойти в туалет, но она по каким-то причинам стесняется сделать это.
Вполне возможно, что девушка подумает что-то вроде: «Ну почему этот проклятый мочевой пузырь подводит меня в самый неподходящий момент, хотя обычно он ведет себя вполне нормально? Я хочу быть с моим другом и выглядеть в лучшем свете. Почему это должно было случиться со мной?»
В подобном внутреннем монологе девушка отделяет свой мочевой пузырь от себя самой, воспринимая его как самостоятельный и чуть ли не враждебно настроенный орган, который собирается испортить ей свидание. Если бы девушка не попалась в ловушку отрицания части себя (а также в ловушку стеснительности), она бы спокойно и с пониманием отнеслась к потребностям собственного организма, считая вполне естественным, что, если бы ее спутнику понадобилось облегчиться, он бы сделал это, не опасаясь произвести на нее плохое впечатление.
В случае если наша воображаемая девушка все-таки пойдет в туалет и молодой человек отреагирует насмешкой или ей покажется, что он так реагирует, стереотип отделения себя от вредного мочевого пузыря может закрепиться, и у девушки даже может развиться невроз, проявляющийся в том, что в присутствии симпатичных ей молодых людей у нее будет регулярно возникать желание пойти в туалет.
Контрприемом является отслеживание моментов, когда вам хочется сказать нечто вроде: «это делаю (этого хочу) не я, это что-то, находящееся во мне заставляет меня делать (желать) то, чего делать (желать) не следует». Следует понять, что все, что вы делаете без очевидного принуждения со стороны, делаете вы сами даже в том случае, если эти поступки вам не нравятся.
В действительности, в том, чтобы признать, что вы не совершенство и обладаете некоторыми свойственными людям слабостями, нет ничего особо сложного.
Понятно, что человеку, считающему, что ложь отвратительна, а лжец достоин всяческого презрения, трудно признать, что и он иногда привирает. Тем не менее, согласно исследованиям психологов, каждый взрослый психически нормальный человек в среднем около двадцати раз в день говорит неправду. Разумеется, большинство из этих случаев можно отнести к категории «невинной» или «незлонамеренной» лжи, тем не менее, ложь остается ложью, какой бы невинной она ни была.
Если разобраться, люди загоняют на теневую сторону и не желают признавать качества и побуждения не настолько страшные, чтобы в них было невозможно признаться хотя бы самому себе. Бывают люди, неспособные признать, что ищут свою выгоду. Они будут с пеной у рта утверждать, что делают все ради других. Но так ли плохо искать собственную выгоду? Делать это для людей столь же естественно и нормально, как время от времени привирать по тому или иному поводу.
Бывают люди, в силу моральных убеждений неспособные признать, что испытывают к кому-либо сексуальное влечение, хотя в том, чтобы испытывать его, в общем-то, нет ничего предосудительного - даже святые иногда страдали от плотских искушений.
Самая страшная разновидность лжи — это ложь самому себе. Осознайте это и не бойтесь признаться себе в своих истинных качествах, желаниях и стремлениях. Искренность с самим собой позволит вам избавиться от мучительного внутреннего конфликта и не допускать одних и тех же ошибок.

с http://www.razlib.ru/
 
EllyДата: Сряда, 30.07.2014, 09:03 | Съобщение # 23
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
http://paper.standartnews.com/bg....=500460
 
EllyДата: Понеделник, 16.02.2015, 21:35 | Съобщение # 24
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
http://www.epochtimes-bg.com/201501/15179840.html
 
EllyДата: Събота, 07.03.2015, 20:46 | Съобщение # 25
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Толкова ли е трудно да се осъзнае този толкова прост закон?!
Забелязали ли сте, че по телевизионни програми, вестници, статии и т.н. говорят за нова ера, за пробуждане, за квантови открития и какво ли още не, само на теория.
А на практика, колко хора прилагат всичко това в живота?

Промяната започва с начина на говорене, когато употребиш определен израз и изведнъж вътре в теб едно гласче ти подскаже: "това е остаряло, не ти служи вече, обърни наобратно думите". И човек започва да се събужда малко по малко. Докато всеки сам не обърне абсолютно всичко навътре към себе си, продължава да е дълбоко заспал. Да, може да употребява наразбираеми или разбираеми умни духовни думи, но до душата му не достига никаква вибрация, комунакацията с душата продължава да е прекъсната тотално.

Един събуден водещ, журналист, политик, обикновен човек, в момента, в който осъзнане за какво става дума в този свят, променя думите, които използва, променя начина си на говорене. А продължават да пишат: България отново бедства заради снега!

Няма значение заради какво Бедства, кой Бедства, по какъв начин Бедства, на Вселената ѝ е все тая кой бедства.
Вселената, информационното, кванотово поле, Бог, Етер, Прирадата или както си искате го наричайте, "чува" само вибрациите на думата БЕДСТВА, и праща бедствия.
Аз ви предупреждавам, чакайте бедтсвия, бъдете готови, и следващия път, когато чуете или видите бедствието, не влагайте никаква емоция.

Емоциите, са които активират доброто и лошото в живота.
Знаете, Адам и Ева, в райската градина, двете дървета! Това са кодове, които ни показват как сме устроени хората! Яли от дървото на доброто и злото! Ако осъдим едно нещо добро ли е или зло, директно активираме това дърво, активираме злото. Затова не трябва да осъждаме и критикуваме НИЩО, НИЩО, НИЩО!

Емоциите са, които задействат комуникацията ни с информационното поле. При думата Бедствие, всички имаме в подсъзнанието си запаметен поне един страшен случай на Бедствие и автоматично, се задейства тази емоция, свързана с бедствието. Ние в момента нямаме никакъв контрол над подсъзнанието, учим се, но е изключително важно тези, които пишат в националния печат и телевизионни предавания, да се събудят или да бъдат заменени със събудени хора, които при предаване на новините, да активират положителни вибрации към самата държава.
Ако чакаме някой да ни оправи, знайте, че няма да стане. Нито приказките на Петър Дънов ще ни оправят. След време даже и за успокоение няма да ни служат!

Какво означава:
"Пожарна безопасност и защита на населението" - това е от същата статия от днес, за Бедственото положение в България.
Замислете се, какво активираме, като четем за пожарна безопасност?!

Квантовите и универсалните закони на Вселената, всички ги знаем, затова няма да ги преповтарям отново, ни казват ясно, че колкото повече бедствия виждаме, повече Бедствия ще получаваме, колкото повече виждаме и критикуваме, каквото виждаме, повече причини ще имаме, за да можем да задоволим тази си вътрешна емоция на страх, негодувание и т.н.

Толкова ли е трудно да се осъзнае този толкова прост закон?!
Толкова ли е трудно пишещите и водещите програмите да си сменят начина на изразяване? Просто за да започне превъзпитанието на цялото ни общество.
Например: вместо България бедства, да кажат: България отново е покрита със снежна пелена, която в този тъмен период, идва да ни покаже чистия и неопетнен път към излизане от мръсотията (реално и символично), която имаме в сърцата си, а оттам и в държавата. Защото държавата е отражение на вътречното ни емоционално състояние. Каквото виждаме навън в държавата, в управниците, това същото е вътре в душите ни, иначе не можем да го видим. Затова един вижда в министрите, депутатите и т.н. че лъжат, друг вижда, че грабят, и т.н. По какъв начин ти, който виждаш, че грабят, ограбваш себе си? И ти, който виждаш, че лъжат, лъжеш себе си, в кой аспект от твоя живот се залъгваш?

Това е единствената и истинската духовна практика и духовна храна за душата, защото започваме да слушаме само сърцето си, нищо друго.

За какво са ни да трупаме знания и познания, ако на практика винаги си правим и говорим, каквото си знаем от бълдър години?!
За какво са ни да четем, коментираме и цитираме милиони "духовни" книги, ако не прилагаме принципите на практика?!
Промяната започва във всеки един от нас и във всички, едновременно. Промянате означава Действие. Когато някой се осъзнае, събуди, ДЕЙСТВА. Християните си остават на ниво аза, аз това, аз онова, аз нагоре, аз надолу. А с това промяна няма. А евреите са на ниво глагола, действието, те действат. Действието е единственото, което важи в системата, в която са ни поставили да живеем в момента!

От страницата във фейсбук на "Бионевроемоция - биодекодиране"
 
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Дървото на проблемите
Страница 2 из 2«12
Поиск:

Copyright MyCorp © 2016 Сделать бесплатный сайт с uCoz