Какъв съм аз в собствените си очи :) - Страница 3 - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 3 из 3«123
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Какъв съм аз в собствените си очи :)
Какъв съм аз в собствените си очи :)
EllyДата: Четвъртък, 17.04.2014, 21:11 | Съобщение # 31
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Прошка не искам и прошка не давам! Обичам хигиената в отношенията ,обичам си близките и приятелите,обичам децата и котките,обичам да давам шанс на всеки ,обичам още много неща....! Не мразя,но и не харесвам предателите,подлеците и измамниците. Те не са ми интересни,нито пък любими! Вярвам в себе си и знам,че съм чиста ,откровена и отворена към всички Прошката не е за мъдрите и великодушните,тя е за мизерниците,за да си спасят душите. Добре ми е да живея без "клиширани празници" и да давам шанс на всеки да бъде добър и човечен. Затворила съм малко страници,които никога не ще отворя! Наздраве smile

Златина Златева

П.С. Това особено ми трепка: Прошката не е за мъдрите и великодушните,тя е за мизерниците,за да си спасят душите.
 
EllyДата: Събота, 26.04.2014, 21:49 | Съобщение # 32
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Диагноза: Селфи
Самоснимките са като огледало - хората искат да разберат кои са


"О, миг поспри, ти си тъй прекрасен! Но замръзне ли мигът, край на хубостта му", твърди Еманюел Арсан, авторът на "Емануела", ползвайки вечния цитат от "Фауст". Думи, които важат с пълна сила за селфитата. Горещ феномен, пиар трик, чиста фукня или пък и дори диагноза. Гледката на хора, забили нос в телефоните, е като епидемия. Накъдето и да се обърнеш, в метрото, рейса или трамвая - всеки втори е приковал поглед в телефона. Както и ситуация номер 1 на съвремието: мъж и жена на една маса, отвърнали поглед един от друг и забили поглед в джиесемите - безмълвно описание на времето и духа, в които живеем. През ноември 2013 "Селфи" (selfie) бе обявена за международна дума на годината от издателите на Оксфордските речници. Пълното значение е: "снимка, която някой си е направил сам със смартфон или уебкамера и я е разпространил на интернет сайт на социална мрежа".
Селфитата станаха масов хит - от прословутата снимка на Елън Дедженересъс на Оскарите до тези на папата, които шеговито бяха наречени "светите снимки". Политиците не останаха по-назад и вече редовно се щракват по конференции, насърчени след дебюта
с обърнат към себе си телефон на самия Барак Обама. Какво обаче се спотайва под веселата опаковка на селфито? Наскоро американската психиатрична асоциация официално потвърди, че селфито е диагноза.  И е записана към категорията на "обсесивно-компулсивните разстройства". По този повод "Стандарт" потърси за разяснение и опит за бърза дисекция на селфито клиничния психолог и психотерапевт Марина Ангелова от асоциация "Анимус".

Според нея селфитата могат да се видят като симптом на провокиран от социалните медии нарцисизъм "Човек има различни подбуди, за да публикува десетки собствени снимки. Хората искат да се представят в определена светлина и това много бързо да
достигне до широка публика, каквато има в социалните мрежи. Тук не е важна снимката и нейните качества - целта е просто собственият ти образ да бъде качен, харесан, разпространен в интернет. След това нетърпеливо очакват коментар на снимката. Искат да получат одобрение, комплимент, поздравление, внимание. На мига започват "лайкове" и коментари, вдигнато палче, "Просто неотразима днес!", усмивчица. За всеки е удоволствие да чуе подобно нещо. Селфито дава възможност на човек да се види през очите на другите и да види как те го отразяват. Подобно поведение може да "попълва" липсващи парчета от образа на човека за себе си. Когато получи публична позитивна обратна връзка от приятелите си в социалните мрежи, човек добива самочувствие, чувства се отразен и подкрепен", казва Ангелова. И припомня, че всичко това би било разбираемо, ако не се срещат и често тревожни случаи - селфита из нета на хора, които са се снимали, докато плачат или дори докато са на погребение. "В такива
ситуации човек търси съчувствие и емпатия, емоционален отклик от околните и при липса на реален такъв се обръща към виртуалните профили на приятелите си. Но е възможно да ползва отклика на другите, за да потърси и собствените си емоции, на които те могат да дадат думи. Понякога хората търсят просто огледало", казва психоложката. "Селфитата могат да работят и като пиар стратегия, продаваща "най-добрата ми версия". Сравняват ги с брандирането в рекламата. Така хората налагат себе си като
продукт, позиционират се в определен сектор", казва още Марина Ангелова.

Според едно от последните изследвания в четири различни града - Банкок, Москва, Берлин и Сао Пауло, най-активни в заснемането на собствения си лик са жените между 21 и 25 години. Мъжете по-късно "узряват" за идеята - насочват обектива към себе си най-вече след 30. А дамите от тяхната възрастова група не искат да влизат в гладиаторска битка с младите момичета и с годините започват да изоставят самоснимачката. Проучването също установило, че най-усмихнати са били хората на кадрите в Банкок и Сао Пауло, а в Москва - най-сериозни.
И тук идва най-лошото. Че притеснително често селфито е само външна форма, под чиято усмивка се крие жестока неудовлетвореност. "Ако човек прекалено често се снима сам, то най-вероятно изпитва несигурност, самота и празнота в интимния свят", твърди Марина Ангелова. "Снимащите се искат да си придадат определена стойност или по-висок статут. Те показват фотоси със знаменитости, на парти, на конференция, на концерт и пр. Сякаш снимката е нужното доказателство, че нещо се е случило. Или пък постват селфи от Айфеловата кула, Малдивите, Венеция - все неща, които биха предизвикали завист и желание на гледащите ги да са на тяхно място: неща от типа "Ехааа, блазе ти", пояснява Ангелова. Сред тийнейджърите селфитата са особено популярни. Има хлапаци, които обожават да се снимат, да се гледат, да се представят, да установят мястото си в света, опитвайки се да добият увереност, да заявят присъствието си: "Ехоо, вижте ме". "За някои е спасение, единствена форма за контакт от разстояние. Други се снимат, за да понижат тревожността от всекидневието, трети за да прикрият усещането за незначителност", обяснява още Марина Ангелова.

Боряна Колчагова

Източник: http://paper.standartnews.com/bg....=490063
 
ivoniДата: Събота, 02.05.2015, 20:36 | Съобщение # 33
Фея
Група: Проверени
Съобщения: 644
Статус: Офлайн
Размисли за духовността: Да можем да простим

Способността да прощаваме на другите зависи от това, до колко сме честни към нас самите. Нима нашият път в този живот е бил изпълнен с чистота, съвършенство и прозрачност, без нито една грешна мисъл, дума или действие? Ако погледнем себе си с честност, как да не простим на другите? Когато приемем нашите различия, изчезва обидата ни към другите. Всички сме правили грешки в миналото, поради незнание за това кое е било правилно или по...дтиквани от страх или липса на разбиране. Когато правим проверка на миналото, обикновено съжаляваме за много неща, които сме казали или направили. Когато мине време и достигнем до едно по-голямо разбиране, ние осъзнаваме кое е правилно и можем да започнем да се поправяме. Със самото желание да го направим, започваме процеса да прощаваме на себе си. За да може да продължи този процес, трябва да простим на другите. Не е възможно да осъждаме другите, а да прощаваме на себе си, това е капан, самоизмама. Силата на прошката се заражда от състраданието.Прошката прави така, че да изчезне необходимостта да доказваме, че сме прави и ни позволява да премахнем негодуванието от дадена ситуация. Ако не се научим да прощаваме, озлоблението ще ни отрови. Тези, които не прощават, които настояват да играят ролята на съдници, трябва да очакват същото в замяна. Как би било възможно да е по друг начин?Когато не прощаваме, носим със себе си двойна тежест: озлоблението от несправдливостта извършена от други, както и скритата реалност за нашата собствена несправедливост. Прошката ни освобождава от тези горчиви емоции. Да простим означава да сме състрадателни и да напредваме спокойно, знаейки как да сложим точка в нашия ум и сърце на случилото се. Прошката е знак за духовна мъдрост.

Раджа Йога


Редактирано от ivoni - Събота, 02.05.2015, 20:37
 
EllyДата: Петък, 14.08.2015, 21:44 | Съобщение # 34
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Мелатонин - твой сон.
Аденозин - нейромедиатор приятной усталости.
Эндорфин - естественный анестетик организма.
Серотонин - твоё хорошее настроение и похуизм.
Дофамин - твои сокровенные желания и просто желания.
Анандамид - безмятежное ощущение счастья.
Фенилэтиламин - твоя влюблённость.
Норадреналин - твоя бодрость, гнев и активность.
Адреналин - твой страх.
Ацетилхолин - концентрация внимания.
Без них твоя жизнь была бы скучной и неинтересной.
 
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Какъв съм аз в собствените си очи :)
Страница 3 из 3«123
Поиск:

Copyright MyCorp © 2016 Сделать бесплатный сайт с uCoz