Дразниш ме, но...не си отивай - Страница 2 - Форум
Път към себе си
[ НОВОРЕГИСТРИРАНИТЕ ДА ЧЕТАТ ПЪРВО ТУК · Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 2 из 2«12
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Дразниш ме, но...не си отивай
Дразниш ме, но...не си отивай
valshebnitcaДата: Сряда, 18.04.2012, 13:41 | Съобщение # 16
Звездичка
Група: Потребители
Съобщения: 840
Статус: Офлайн
Е, не съм съгласна с тоя цитат. tongue Мисля, че най– доброто е да простиш на себе си и човека до теб и да усъвършенстваш себе си, като спреш осъждането..а ако и опиташ да говориш честно с него, става направо супер...ама това е от моя си опит и камбанарийка. tongue
пп пък ако не гледаш кой прав и кой крив и го приемеш като урок, направо съвършено..ама понякога се сещам за тези неща постфактум. tongue


„- Осъзнаваш ли, че напоследък с теб постоянно се караме и спорим за нещо? Почти през цялото време. Явно вече не можем да бъдем заедно...
- А ти обичаш ли вишни?
- Да, много!
- А изплюваш ли костилките, когато ги ядеш?
- Да, разбира се!
- Същото е в Живота и Любовта - научи се да изхвърляш костилките и същевременно да обичаш вишни...“

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Прикачен файл: 6550864.jpg(38Kb)


Редактирано от valshebnitca - Сряда, 18.04.2012, 14:47
 
EllyДата: Четвъртък, 19.04.2012, 21:37 | Съобщение # 17
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
valshebnitca, tongue не си съгласна знаеш ли защо? Защото умът ни иска да контролира, да ръководи всяко наше действие. Така ние се чувстваме спокойни, че правим нещо по въпроса за подобряване на взаимоотношения или там каквото. Един вид имитираме дейност, за да не ни обвинят в безразличие, а често даже не знаем какво правим biggrin Ама номерът е да правим нещо, да вземаме "решения", най-вече да показваме дейност. А Кинслоу с тази мисъл има предвид, че когато сме в покой и нищо не правим, така ставаме наблюдатели, отдалечаваме се мисловно от "проблема", влизаме в състояние на безметежност и накрая той сам се решава.
Всъщност под "проблем" той разбира "ситуация, към която сме прикачили негативно чувство" wink
 
EllyДата: Събота, 12.04.2014, 15:58 | Съобщение # 18
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
Всяка любов започва с вълнение, радост, щастие. Откъде изникват проблемите?
Малкото отклонение в един начален момент ни поставя на съвсем друг път и следвайки този път, след време се оказваме доста далеч от целта си.
Същото се случва във връзките ни (и във всички сфери в живота ни). Проблемите във връзките ни започват с толкова дребни отклонения, че дори не ги забелязваме. Правим малка стъпка встрани, а след време се оказваме твърде далеч от мечтата си.
Тези „малки” отклонения са онези моменти, в които се отказваме да защитим собствените си интереси. Това са онези малки първи стъпки, в които показваме, че сме готови да изтърпим дискомфорт, унижение или болка, за да бъдем с любимия човек. В този момент стъпваме на магистралата към болката и продължаваме да се движим по нея… докато не ни омръзне толкова, че да се върнем на магистралата на щастието и любовта.
До този момент ние сме се грижили за щастието на партньора си, а той – за нашето щастие. И сме били щастливи. В момента, в който спрем да реагираме правилно, за да не обидим, отблъснем или загубим партньора си, ние тръгваме по магистралата на болката. В момента, в който спрем да се доверяваме на себе си и започнем да вярваме повече на друг, тръгваме по магистралата на болката. Това е, което наричаме зависимост.
Във всяка връзка са необходими компромиси. Има компромиси, които са необходими, и компромиси, на които нямаме право. Компромисите, които засягат нашата природа, представляват отричане на себе си. Отречем ли себе си, отричаме всички възможности да бъдем щастливи.
Да имаме любовна връзка не е достатъчно, за да бъдем щастливи. Ние имаме нужда да изразяваме себе си, да правим нещата, които обичаме, за да бъдем наистина щастливи и да изпитваме удоволствие от живота. Любовната връзка е важна, но не е достатъчна.
Слабостта на всеки човек е в това, което той не е способен да жертва
Един мой приятел след дълги години самота започна връзка. Постави тази връзка на първо място. И какво се случи? Отдалечи се от семейството си – защото приятелката му не харесва родителите му. Загуби приятелите си – защото приятелката му иска да са само двамата. Когато го поканя да излезем, той ми отговаря неуверено: „Ами трябва да проверя дали тя няма някакви планове и ще ти кажа…” И аз спрях да го търся. Загуби социалния си живот, по същата причина. Той обича оживените места, но прекарва ваканцията си на пустинни места, далеч от хора – само двамата. Започна да споделя интересите и хобитата на приятелката си – но тъй като не се интересува истински от тези неща,той не ги познава и затова приема винаги мнението на приятелката си за тях; тя знае по-добре от него. В резултат на това тя загуби уважението си към него – крещи му, обижда го – а той търпи, защото „тя е права”. Резултатът: след година съвместен живот той изпадна в клинична депресия. Започна да посещава психиатър. Психиатърът му даваше прости насоки за живот – да си върне приятелите, да си върне социалния живот, да направи списък с успехите, постигнати през живота си, да си спомни себе си. Той не изпълни нито един от тези съвети – защото това означаваше да излезе срещу модела на връзката си, който вече е утвърден. И тъй като той е поставил връзката си преди себе си,той не пожела да направи тези стъпки – просто ги „забравяше”. Решението на проблема за него беше толкова неприемливо, че умът му просто го игнорираше.
Мисля, че някои хора могат да видят себе си в тази история. Почти всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал толкова силни чувства към някой, че си е позволявал да забрави себе си заради връзката. И едва ли някой си спомня тези моменти с радост – защото това са моментите на най-голяма болка.
Страданието се дължи не на болката, а на търпимостта към болката
Болката ни казва, че не сме добре. Ако в първия момент на силна болка ние приемем посланието й, ще се спрем, ще проверим картата и няма да се впуснем по магистралата на страданието. В този първи момент проблемът е лесно решим – ние сме все още на кръстопътя. Достатъчно е мъничко да отстъпим назад и да изберем пътя, който ни прави щастливи. И ако партньорът ни наистина ни обича, той не само ще приеме това – той ще ни уважава и обича още повече заради това, че отстояваме себе си. А любовта се основава винаги на уважение.
Ако решим да си затворим очите пред първия проблем, поемаме по магистралата на болката. Показваме на партньора си, че не можем да отстояваме себе си и той губи уважение. Може да прекъсне връзката в този момент или може да ни манипулира, както пожелае, за да ни вмести в картината на своя свят. И понеже най-важно за нас е да бъдем с него, ние се примиряваме и приемаме болката за постоянен спътник.
И, ако се замислите съвсем буквално – любовта е щастие, как ще я откриете по пътя на болката? Болката днес води до повече болка утре, а не до любов.
Изходът?
Сменете магистралата. Спрете да търпите болката и изберете пътя на щастието. Кажете “не” на всичко, което ви причинява болка.
Ще ви помогнат вашите чувства – и най-вече негативните ви чувства.
Болката означава опасност. Тъгата означава загуба на нещо важно. Гневът означава, че нуждите ни не са удовлетворени. Завистта, която традиционно се смята за негативно чувство, което трябва да се избягва, ни показва само какво бихме желали да имаме в живота си – а още нямаме. Много хора в един момент наистина се объркват и не знаят какво искат. Лесно е да разберете – обърнете внимание на кого и за какво завиждате. Това е, което искате, а щом го искате – можете и да го имате, то е възможно за вас.
Когато се чувствате зле, се запитайте – какво чувствам и каква е причината за това чувство? Самото осмисляне на чувството активира логическия ум и притъпява емоцията – обърнете й внимание и тя ще изчезне. Като разберете защо се чувствате така, ще разберете и какво трябва да направите. И ако поставите щастието си пред всичко останало в живота си, включително любимия човек (който е поставил своето щастие преди вас, щом се чувствате зле) – тогава можете да бъдете сигурни, че каквото и както и да се случи, вие ще бъдете щастливи.
И ще се изненадате, но когато поставите собственото си щастие пред всичко останало, другите хора ще започнат да се държат с вас така, че да ви направят щастливи. Следвайте във всеки момент вашата магистрала на щастието и ще имате всички причини да бъдете щастливи, включително любовта на любимия ви човек.

Автор: Мая Живкова
 
EllyДата: Събота, 28.02.2015, 19:08 | Съобщение # 19
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
 
EllyДата: Събота, 28.02.2015, 19:11 | Съобщение # 20
Слънчице
Група: Администратори
Съобщения: 6625
Статус: Офлайн
 
Форум » Път към себе си, саморазвитие, духовен ръст :) » Психология на човека » Дразниш ме, но...не си отивай
Страница 2 из 2«12
Поиск:

Copyright MyCorp © 2016 Сделать бесплатный сайт с uCoz