автор: Барбара Ан Бренън

В книгата си „Нова наука за живота" английският биохимик Рупърт Шелдрейк изказва предположението, че всички системи се управляват не само от познатите енергийни и материални фактори, но също така и от невидими организиращи полета. Тези полета са каузални, защото служат като матрица за формата и поведението. Те нямат енергия в обикновения смисъл на думата, тъй като влиянието им преминава през бариерите на времето и пространството, които обикновено се отразяват на енергията. Това означава, че тяхното въздействие е еднакво силно както от разстояние, така и отблизо.
Според тази хипотеза, когато един индивид от даден вид усвоява нов модел на поведение, това води до някаква, макар и малка промяна в каузалното поле на целия вид.

Ако поведението се повтаря достатъчно дълго, „морфичният му резонанс" /пренасяне на информацията вътре в биологичния вид/ оказва влияние на целия вид. Шелдрейк нарича тази невидима матрица „морфогенетично поле" от гръцките думи morphe, „форма" и genesis, „възникване, поява". Това поле действа „от разстояние" както по отношение на пространството, така и по отношение на времето. Формата не се определя от физичните закони извън времето, а по-скоро зависи от морфичния резонанс, проникващ през времето.

Това означава, че морфичните полета се разпространяват в пространството и времето, и че минали събития могат да окажат влияние върху други събития, настъпили някъде другаде в друго време. Лайъл Уотсън посочва един такъв пример в книгата си „Животът: Биология на съзнанието" и описва така наречения „Принцип на стотната маймуна". Уотсън установява, че след като група маймуни, обитаващи един остров, усвоява ново поведение, внезапно маймуни, които живеят на други острови и нямат никакви „нормални" начини за комуникация, също започват да се държат по този начин.

В списание „Ривижънс" д-р Дейвид Бом твърди, че същото важи и за квантовата физика. Според него експериментът на Айнщайн, Подолски и Розен доказва, че съществуват нелокални или фини връзки между отдалечените частици. Системата се характеризира с единство, което не може да бъде приписано на организиращото поле на една-единствена частица.

Единството е качество, присъщо само на цялото. Следователно нещо, което се случва с отдалечени частици, може да окаже влияние върху организиращото поле на други частици. Бом стига до твърдението, че „понятието за неподвластните на времето закони, които управляват Вселената, е погрешно, защото самото време е възникнало по необходимост".

В същата статия Рупърт Шелдрейк заключава: „Така творческият процес, породил новата мисъл, чрез която се реализират нови единства, в този смисъл е подобен на творческата реалност, която поражда нови единства в еволюционния процес. Творческият процес може да се възприеме като последователно развитие на по-сложни единства на по-висши нива, при което отделни преди това неща се свързват в едно цяло."

Многоизмерна реалност

В работата си „Психоенергийни системи" Джек Сарфати, също физик, изказва предположението, че свръхсветлинната връзка се осъществява на едно по-висше ниво на реалността. Според него „нещата" са по-тясно свързани, а между събитията съществува по-близка „корелация" на ниво на реалността „над" нашето, на което пък „нещата" са свързани чрез едно още по-висше ниво. Така чрез достигане на по-висше ниво ние вероятно ще бъдем в състояние да разберем механизма на мигновената връзка.

Всеки от нас среща хора, които постигат целите си, прилагайки психологическа принуда върху околните. Не можем да избегнем такъв натиск, но можем да се борим с него. Как? Като познаваме по какъв начин “потисниците” правят това.
Посочените по-долу начини за психологическо въздействие върху хора, се прилагат основно в средите на големия бизнес, но и на обикновеното работно място, в един обикновен офис се срещат манипулатори, които прилагат психологическия натиск върху своите колеги, подчинени или партньори по работа.

Човешкият фактор

Един от най-лесните начини за психологическото потискане на човек е да се подцени статута му и по този начин да се засегне достойнството му.
Ако по време на делова среща на Вас ви правят забележка относно облеклото Ви или външния Ви вид или, например, Ви казват, че костюмът Ви не Ви отива и изобщо не изглеждате добре, трябва да се замислите, дали партньорите Ви искат да превключат Вашето внимание върху Вас самите, за да “скрият” обсъждането на някои важни проблеми. Болното място на всеки човек е различно. Един се притеснява от ръста си, друг – от наднорменото тегло, а трети – от говора си. Хората с които общуваме по-често, обикновено забелязват тези притеснения и могат по-лесно да се възползват от тях. Затова, начинът на психологическото потискане чрез човешкия фактор най-често оказват върху нас нашите колеги, началници и бизнес-партньори.

Съществуват още няколко често срещани видове на психологическо потискане чрез засягането на статута: да Ви накарат да чакате, да не Ви слушат, да не Ви поглеждат, да се правят, че не Ви забелязват, преднамерено да Ви отговарят много бързо без да помислят и др. Всичко това може да Ви направи по-податлив на външното въздействие. Без да го осъзнавате, ще поискате по-бързо да приключите разговора, бързо да се съгласите или да подпишете нещо и да напуснете срещата, дори ако губите от това.
За да не се поддавате на този натиск, трябва да възпитавате в себе си чувство на самоуважение и да не се подценявате. Тогава няма да се притеснявате, че ще има много желаещи да Ви въздействат, потискайки статута Ви.

Илюзия за избор

Когато трябва да подпишете важен документ и сте съсредоточен, бизнес-партньорът Ви изведнъж може да превключи вниманието Ви върху някои странични неща. На пръв поглед те нямат никакво отношение към документа, който подписвате, но всъщност Ви подвеждат към необходимото на партньора Ви действие. Например, изведнъж Ви питат: “С какъв химикал обичате да се подписвате – с обикновен или с рекламен?”. Вие, да кажем, отговаряте: “С обикновен”. Американският психолог Милтън Ериксон нарича тази ситуация “илюзия за избор” или “лъжливо чувство на алтернатива”. В тази ситуация, освен че Ви разсейват, Ви предлагат илюзия за избор. Някои хора без да осъзнават, получават чувство на благодарност за проявения към тях интерес. Отговаряйки на този въпрос, човекът все едно се съгласява да подпише документа със своята любима химикалка.

Отрицателна заповед

Хипнотизаторите често прилагат приомът на “отрицателната заповед”. Опитайте да влезете в някакво помещение, където има много хора и да кажете: “Много бих искал сега никой да не поглежда тавана”. Какво мислите ще направят повечето от присъстващите? Те ще погледнат тавана!
Този принцип често се прилага по време на рекламни акции. Той може да бъде използван и по време на делови разговор. Например, някой, един вид на шега, Ви каже: ”Бъдете внимателни когато четете тези документи, не се отпускайте, не губете контрол. Вие трябва всичко да проверите много внимателно, защото сега има много мошеници.” След тези думи, Вие можете напълно да се доверите на човека, който Ви ги е казал и да забележите, че напълно губите контрол, отпускате се и изобщо сте готови да подписвате всичко, каквото Ви помолят.
Ако усещате нещо подобно, то най-добре е да се откажете да разглеждате документите в момента, а да се разберете за нова среща.

Стресово въздействие

Стресовите ситуации оказват въздействие върху човека няколко пъти на ден и по начало те са нужни на човека, защото покачват жизнения му тонус. Но, ако стресовите ситуации преминават определена граница, те оказват вредно влияние не само върху организма Ви, но и върху Вашата активност. Върху тази закономерност е построен стресово-психологическият натиск.
Най-характерни са стресовите натоварвания по време на войните, когато войниците се изтощават не само физически, а и психически. Тогава са възможни най-невероятните загуби. Разбира се, че по време на мирния живот, не ни се налага да стигаме до пълно изтощение. В същото време, не са редки случаите, когато някой преднамерено иска да намали работоспособността ни и способността ни да вземаме решения. До такова състояние може да се стигне по различни начини.

Известно е, че всеки човек притежава вродено чувство на опасност и автоматично реагира на потенциално застрашаващи го ситуации. Възприятието и чувствителността на човека могат да бъдат нарушени, например, когато върху него се въздейства с помощта на силен звук, човекът неочаквано се бута, към него бързо се приближава някакъв предмет, той вижда неочаквана силна светлина или дори неочаквано някой го докосва.
Например, силно звуково въздействие (120 децибела и повече) може да предизвика главоболие, да наруши координацията на човека, той няма да може адекватно да анализира и да взема решения. Съществуват специални звукови генератори, издаващи звуци, които не се чуват от човешкото ухо, но влизат в резонанс с колебанията на човешките органи и предизвикват патологични промени в организма. Инфразвукът с определена интензивност предизвиква панически страх, човекът не може да се контролира и се паникьосва.
Разбира се, почти няма вероятност Вашите опоненти да ползват подобна техника, но в някоя ситуация можете да се намирате близо до някакви уреди, които оказват подобно въздействие точно върху Вас. Затова, ако усещате вътрешен непознат и странен дискомфорт, помолете срещата да бъде прекъсната и се разберете за друг ден и друго място.

По-вероятно е, върху Вас да въздействат с помощта на неочаквано докосване. Психолозите казват, че всеки човек има хиляди автоматични програми. Една от тези програми се явява ръкостискането – когато някой Ви подава ръката си, Вие автоматично му отвръщате със същото и стискате ръката му. Представете си какво ще стане, ако Вие, например, подавайки ръката си за ръкостискане, изведнъж стиснете не китката на човека, а хванете ръката му малко по-нагоре. По този начин Вие ще “объркате” програмата на човека. Той няма да знае какво да прави по нататък, той не е “пограмиран” за действия, следващи след като някой му хваща и задържа ръката при поздрав. Точно в този момент трябва да му дадете определена “инструкция”, например: ”Ние днес задължително трябва да приключим всичките ни съвместни работи”. Ако Вие само хванете ръката, без да кажете нещо, човекът с когото се поздравявате, ще се чуди на Вашата реакция. Но, ако в момента кажете нещо, човекът няма да се изненада, а казаното от Вас ще бъде възприето от него като “инструкция”.
Всякаква неочаквана ситуация може да предизвиква реакция на “нито приемам - нито предавам” и точно през това време могат да Ви внушат нещо – за Ваше добро или зло.

За съжаление, с подобен вид психологически въздействия, може да се пребори само добър професионален психолог. Вие можете само по време на сериозни и важни преговори или делови разговори, да осигурите атмосфера, която да е максимално добра за Вас. Проверете помещението да е проветрено и да не е прекалено топло. Жегата и задухът могат да Ви отпуснат, мисловната Ви дейност ще се забави, а вниманието ще отслабне.
Когато в офиса, където преговаряте, е шумно или липсва усамотено място за разговор, това може да бъде един от признаците, че искат да повлияят върху Вашето решение.

Опасност от физически натиск

Това не е реално физическо въздействие, а само заплаха да се извърши такова. Тази заплаха притежава разрушителни свойства и често въздейства по-силно от истинското физическо въздействие.
Човекът, който възприема заплахата от физическо въздействие много лично, фактически се опасява от всичко. Страхът и тревогата го правят непълноценен. Мислите за евентуални опасности сковават съзнанието му, потискат го и го карат непрекъснато да мисли за това. Той започва да робува на своите мисли, които се разрастват с голяма скорост. Човекът започва “сам да се навива” и да трови здравето и живота си.
Има практически нулева вероятност човек, изпаднал в такова положение, да окаже съпротива в ситуация на реална опасност, но има голяма вероятност да си докара класическа страхова невроза.

Затова, много важно е да се научите да “не вземате навътре” писмата, обажданията, думите и другите послания със заплашително съдържание. Не бива да изпадате в паника и да се страхувате, за да запазите здрав разума си и да търсите начини да излезете от създалото се положение.

Източник

Елис посочва 12 твърдения, станали популярни в западната култура, но макар твърде разпространени, често пъти са нелепи и объркващи. Той ги нарича "блокиращи нагласи". Когато човек взема някакво решение, той неизбежно проиграва в съзнанието си тези нагласи, вече заложени в него. Така че, когато вземате решение, помислете дали то не е следствие на една или няколко такива устойчиви нагласи. И ако е така, действайте според обстоятелствата.

12 твърдения, които ни пречат в живота

1. Всички трябва да ме обичат и да одобряват това, което правя.
Да очаквате това, означава да се подлагаме на необяснима тревога, да си причиняваме огорчения, особено ако забелязваме, че някой не ни обича или не одобрява действията ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава гледна точка е глупаво, защото никой не може да удовлетвори едновременно вкусовете на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да дразни други.
За да се харесваме на всички, трябва постоянно да улавяме чувствата на другите хора, за да подобрим тяхното отношение към нас. Все пак по-добре е да търсим активно хора, с които ни обединяват общи занимания и възгледи, за да ни е интересно да общуваме. По-добре е да изразходваме своите сили за общуване с истински приятели, отколкото за опити да угодим на всички и на всеки.

2. Човек трябва да бъде прекрасен (идеален) и да се бори за успех във всяка една област, да бъде безупречен във всяко едно отношение.
Очевидно е, че да бъдеш съвършен, идеален, безпогрешен във всичко е невъзможно. Онзи, който си поставя такава цел, е обречен на безкрайни терзания и тревожни мисли по повод на минали и възможни неудачи. Хора с такива ирационални представи могат да постигнат много в живота си, но обикновено постигнатият успех ги отчуждава от околните. Мнозина, намирайки се в плен на завишени изисквания към себе си, така и не постигат онова, което са искали. Все пак не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).
Разбира се, че е необходимо да се стремиш към върха, към ползотворна дейност в името на прогреса, познанието, развитието. Важно е обаче и да се съзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се предпази от пропуски и ще зависи от най-различни ограничения. Важното е да правим добре онова, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.

3. Определени постъпки са погрешни и онзи, който ги прави, трябва да бъде наказван.
Много от онова, което правят другите, ние самите не бихме правили, и обратно, нещо от това, което би ни се искало, те не го правят. Не бива обаче поради тази причина да ги смятаме за лоши хора. Обикновеното порицание няма да доведе до нищо хубаво. Преследването им също носи малко полза, често пъти вредата е повече. Анализирайки причините за поведението на другите, си струва нещата да се погледнат от тяхната гледна точка, за да се разбере смисъла на поведението им, да се погледне на ситуацията от позицията на тези хора и тогава в много случаи то ще стане обяснимо.

Ако човек е направил нещо лошо (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило поради глупост, незнание, под влияние на емоции. Затова трябва да се отнесем с търпимост към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени поведението си в нужната посока. От това ще спечелят всички. Така трябва да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва онова, което вие правите, може би не си и струва да се вълнуваме за това. Просто трябва да си признаем, че от позициите на околните вашето поведение може да изглежда неправилно, неуместно. Трябва ли да ви обвиняват за това? И трябва ли заради това да изпадате в униние?
По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се погледне дали може да се научите на нещо полезно. В конфликта една от страните, или може би и двете, ще променят своята позиция, а може и да открият, че е невъзможно да постигнат съгласие, но все едно такъв подход е по-печеливш, отколкото взаимната вражда и обвинения, в резултат на които и двете страни губят.

4. Ужасно е, когато нещо не се получава така, както ни се иска.
Неразумността на такова инфантилно твърдение е очевидна. Много често обаче ние постъпваме точно така, поради илюзията, че светът и всичко което се случва, трябва да бъдат такива, че да ни харесват.
Не може обаче всичко да се подрежда за удоволствието на всеки. Затова ще трябва да се примирим, че тази част от света, в която живеем, никога няма да отговаря точно на нашите желания. А когато се сблъскваме с онова, което не ни харесва кой знае колко, трябва ли да възприемаме това като лично оскърбление?
Нужно е да си кажем: "Да, това е лошо" или "На мен това не ми харесва", за да се опитаме след това конструктивно да променим или подобрим създалото се положение. Ние често втълпяваме на децата, че е невъзможно да имат всичко, което им се иска. Понякога обаче дори като зрели хора, изпадаме в същата грешка, но в много по-изтънчена и завоалирана форма. А това само води до излишни вълнения и ни разстройва.

5. Човек се разстройва по повод външни събития и обстоятелства, върху които не може да повлияе.
В повечето случаи хората се разстройват не поради някакви неприятни житейски събития, а поради това, че те ги интерпретират по този начин за себе си. Да повлияем върху външните събития ние често пъти можем само в незначителна степен, но да овладеем анализа как следва да се реагира на тези събития - ние можем.
Например, ако си изгубим портмонето, можем много силно да се разстроим, да се развълнуваме и да изпаднем в униние, макар че самата загуба не е толкова непоправима, а събитието не заплашва живота ни. Ядосвайки се силно по повод случилото се, ние преувеличаваме неговите последствия и влошаваме положението. Възприемайки по този начин случилото се, сами си вредим. При разумен подход подобно произшествие не би трябвало да предизвика стрес. Такива обстоятелства има, имало е и всеки човек може да се сблъска с тях. Те просто трябва да се преживеят.

6. Една възможна неприятност ни задължава да се безпокоим и докато опасността не премине, трябва да я очакваме непрекъснато.
Да се мисли така би било неразумно, подобни мисли не са способни да предотвратят неприятностите, те могат дори да спомогнат тя да се случи. Безпокойството може до такава степен да ни омаломощи, че когато се случи неприятността, да нямаме почти никакви сили да поправим нещата. От друга страна, значителен брой неприятности, по чийто повод вече сме успели доста да се притесним, така и не се случват, а ако се случват, се оказват не чак толкова страшни, каквито ги е рисувало въображението ни ( на страха очите са големи).
Най-доброто, което може да се направи в този случай е да посрещнем наближаващата ситуация подготвени. Важно е да се опитаме да обезопасим ситуацията, да намерим правилния изход. Излишното вълнение няма да ни донесе никаква полза. Дори да се случи най-лошото, следва да се признае реалистично, че събитието е неприятно, не е желателно и да се опитаме да се отдалечим от него. Необходимо е да спрем да мислим, че всяка неприятност е нещо много ужасно и предвестник на края на всичко. Това не е така.

8. В живота винаги е необходим някой, който е по-силен, по-могъщ, на когото можем да разчитаме.
Никой не е абсолютно независим и няма нищо страшно, ако зависим от другите толкова, колкото и те зависят от нас. Това е свойствено за всички хора, тъй като те се нуждаят един от друг. Но не може целият ни живот да зависи от един човек. Понякога може да ни се струва, че животът ни е немислим без някого, но това не е така. Животът все едно ще продължава да тече по своя ред, независимо от това дали този човек е до вас или не.
Трябва да развиваме в себе си самостоятелност, индивидуалност, целенасоченост и възможност за себе изразаяване. Тогава неудачите или загубата на някого от близките ни няма да станат гибелни. Прекалената зависимост от друг човек може да краде и от двамата, да лишава и двамата от нещо много важно в живота, да ги води към загуба на увереност в себе си и възможност за саморазвитие.
Такава зависимост отчасти се проявява, когато се чувстваме задължени за онова, което е направено за нас. И обратно, за онова, което сме направили ние, което сме инвестирали. Но всичко това е невярно. Ако искаме да помогнем някому, трябва да го направим без никаква задна мисъл, без да очакваме нищо в замяна, освен (и това е главното) удовлетворението, че сме направили това, което сме искали. И тогава не би трябвало ние самите да се чувстваме задължени на другите при подобни обстоятелства.
Това разбира се не се отнася за договори, когато и двете страни предварително ясно и точно се уговарят за изискванията си един към друг.

9. Онова, което ни е влияло в миналото, определя нашето поведение в днешно време и не е възможно да бъде преодоляно влиянието на миналото.
Това е абсолютно невярно. Все пак възможно е да се промени онова, което е било формирано в детството. Работата е в това, че целта на живота на всеки човек поотделно това е неговото личностно израстване и развитие. И ние никога не преставаме да се променяме. Ние не сме такива, каквито сме били преди десет години. А и условията, в които живеем, също са се променили. Важно е да се учим от миналия опит, а не да бъдем прекалено привързани към него. Това, което е било необходимо и уместно в миналото, може да не е нужно и да не работи сега. Разумният човек се развива и усъвършенства през целия си живот. Т

10. За нас е жизнено важно онова, което правят другите. Трябва да положим всички усилия, за да се променим в нужната посока.
В действителност животът и поведението на другите хора си е лично тяхна работа и като цяло не би следвало да ни засяга. Ние не можем реално да влияем върху тях и да ги променяме съществено. Опитите ни да им влияем обикновено предизвикват противодействие и само влошават ситуацията. Като цяло трябва да се стремим към пределна търпимост - живей и остави и другите да живеят. Всъщност ние се разстройваме от собствените си интерпретации и предложения, засягащи поведението на други хора. Обикновено човек, чието поведение оценявате, няма нищо предвид от това, което вие си измисляте.
Ако някой моли за помощ, трябва да му я дадете. Но ние нямаме право да натрапваме помощта си на онзи, който не се нуждае от нея. Ако нечие поведение ни се отразява, това положение трябва да се обсъди и да се намери приемливо решение. В много случаи обаче трябва да се учим просто да приемаме ситуацията такава, какавато е. Важното е да разберем, че хората имат недостатъци, с които се налага да се примиряваме.

11. Всеки проблем има едно единствено правилно решение. Колко е ужасно, ако не съумеем да го открием.
Да се мисли така не е разумно, тъй като повечето проблеми имат много решения и рядко съществува едно единствено правилно решение. Всяко от възможните решения има своите преимущества и недостатъци. Остава ни само да изберем една от алтернативите и да я изпробваме. Ако избраният начин не помага, трябва да пробваме нов.
Стремежът да се намери единственото възможно и изключително правилно решение само терзае душата ни и често води до избор на по-непечелившия вариант. Такива решения наистина рядко се оказват най-добрите.

12. Не е възможно да контролираме емоциите си - ние сме техни жертви.
В действителност съществуват немалко начини за управление на собствените ни емоционални състояния. Ако работим специално по това, можем да постигнем овладяване на своте чувства, да се освободим от влиянието на неконтролируемите си емоции.

Подобен анализ на нашите собствени и разпространени съждения, използването на принципите на рационалното мислене биха ни помогнали да се преборим с ненужната и безсмислена тревога, която изпитваме много често. Известно е, че някои съумяват да преодолеят подобни ирационални представи и да стигнат до трезви съждения общувайки, съвместно и в диалог с приятели и познати. И в този смисъл общуването играе профилактична роля.

Източник

В различните учени съм попадала на противоречиви истини. Колкото и парадоксално да е, въз основа на своя опит и наблюдения съм се убедила ,че често при две наглед противоположни и противоречиви твърдения са верни и едното и другото.

Ето някои примери:
желания

За да постигнеш нещо, трябва силно да го желаеш. Щом силно искаш нещо, значи ще го постигнеш.

Според закона за парадоксалното намерение ние отблъскваме нещата, към които упорито се стремим. Колкото по-силно го желаем, толкова повече ни убягва; „Твърде силното желание отклонява от Пътя“ Лао Дзъ; в Будизма- „Желанията са причината за страданието.“

Тогава – да искаш или да не искаш?

Знам от опита си, че и двете твърдения са верни. Вярно е, че когато много силно искаш нещо, го постигаш. Но също толкова вярно е, че когато много се нуждаеш от нещо и се стремиш упорито към него, го отблъскваш и все се случва нещо, което ти пречи да го постигнеш. Нима проблема е в силата на желанието? Но как можеш да определиш колко силно да искаш, за да не прекалиш? И нима трябва да нямаш нужда от нещо, за да го получиш?

Тук ключовият момент е от какво произтича желанието, какво лежи в сърцевината му. Ако сме водени от нужда, страх, отчаяние, нетърпение, с отрицателната си енергия блокираме реализирането на желанието. В този случай завишаваме важността, внушаваме си, че ако желанието не се осъществи е невъзможно да сме щастливи. Залагаме всичко на една карта – „ако не стане това, което искам ще съм нещастен, само ако се получи мога да бъда щастлив“. Това създава излишен потенциал, който задейства равновесните сили. Виж закон за равновесието.

А ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила. Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме.

Ако „нуждата“ е причината, възниква въпросът: Как тогава, когато силно искаме нещо, да нямаме нужда от него? И как да спрем съмнението, отчаянието, нетърпението?

Най-добрият вариант е да ПРИЕМЕМ сегашния вариант и да изпитаме благодарност към всичко, което вече имаме. Тогава излъчваме положителна енергия, неоходима за разчистване на пътя за осъществяване на желанието. Когато си дадем сметка, че имаме много неща и сме благодарни за това, привличаме още изобилие в живота си. В Библията е казано: „Ще се даде на този, които има.“ А смисълът на тези думи е именно да оценяваме нещата, които имаме и да сме благодарни за тях.
надежда

Никога не губи надежда. Надеждата крепи човек.

Надеждата е просто отложено разочарование.

Вярно, че надеждата крепи човек и тя е тази, която ни дава сили в трудни моменти. Но също е вярно, че често да се надяваш, да си даваш напразни надежди, да си създаваш илюзии, означава просто да отлагаш разочарованието и болката.

Къде е разликата? Кога надеждата ни помага и кога ни пречи? Кога надеждата е просто илюзия? Да се надяваме или не?

Тук ключовият момент е приемането. Когато сме в безизходица, когато сме болни, когато положението е тежко, трябва да „видим“ и признаем действителността, такава, каквато е. Да я приемем, но да знаем, че винаги има изход. В този случай ние търсим начини, не спираме да опитваме.

Но когато не приемаме действителността, не признаваме нещо, което е очевидно и си създаваме илюзии, че всъщност нещата не са такива, това е отричане на реалността, отказ да се поеме отговорност. Тогава ние не предприемаме нищо, а се надяваме, че нещата ще се оправят или се залъгваме, че няма нищо.
внимание

„Щом не искате нещо в живота си, просто не мислете за него, не му обръщайте внимание, равнодушно го отминавайте и то ще изчезне от живота ви. “ Зеланд; Това, върху което съсредоточаваме вниманието си, се увеличава.

Ако се правиш, че нищо ти няма и не обръщаш внимание на това, което е в теб – тъга, гняв, мъка…то се увеличава…набира сила и се обръща срещу теб, довежда до депресия и болести.

Значи какво излиза – ако съсредоточаваш вниманието си върху нещо, ще го намалиш ли или ще го увеличиш?

От опита си знам, че когато се съсредоточа върху положителните мисли и емоции, привличам още положителни неща и хубавите неща се увеличават в живота ми. Но също знам, че ако отричам това, което е в мен – страх, мъка, болка, гняв и не му обръщам внимание, то не изчезва а се увеличава. Тогава къде е разковничето – кога е валидно едното твърдение и кога другото? И тук нещата опират до приемането. За да премахнеш нежеланото, първо трябва да го приемеш, т. е да му обърнеш внимание и да го признаеш. Едва тогава можеш да го освободиш и след това да се съсредоточиш върху желаното и да го увеличаваш в живота ти.

Т. е една и съща сила действа по различен начин – вниманието освобождава, премахва негативното и в същото време вниманието привлича това, върху което го насочваме?

На въпроса – вниманието увеличава ли или намалява това, върху което го насочваме, мога да отговоря – да, увеличава го. Но както казва Лао Дзъ – „За да намалее една сила, първо трябва да се увеличи.“ Затова понякога, за да можем да се освободим от някаква емоция в нас, първо трябва да я увеличим, да я изживеем в цялата и пълнота и да я „пуснем“ да си отиде.
очакване

Всичко се случва според вашите очаквания. Мислете положително. Винаги очаквайте най-доброто. Изпълнете се с радостно очакване.

Ако нямате предварителни очаквания и нагласи, няма как да се разочаровате. Очакванията и представите носят разочарования. Нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Хубавите очаквания, положителната нагласа, вярата водят до благоприятни резултати. Но също така големите очаквания и предварителните представи са свързани с големи разочарования. Вярно е също и че нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Тогава: да очакваш или да не очакваш?

Тук разковничето е да очакваш добро, но да не си изграждаш точно определени представи, да не си създаваш точен сценарий и да знаеш, че то ще се случи в точното време и по най-добрия за теб начин. Често се появява по-добър вариант от замисления сценарий, но предварителните нагласи и очаквания ни пречат да се възползваме от неочакваната възможност. А понякога е по-добре това, което сме планували да не се случи, защото по-натам ни очаква нещо по-добро.
отдаденост

С каквото и да се захванеш, за да бъде ефективно, трябва да му се отдадеш 100%, да дадеш всичко от себе си.

Колкото е по-голяма важност придаваш на нещата, толкова повече работата не върви. Колкото повече си отдаден на някого, толкова повече го отблъскваш.

Трябва ли да си отдаден или не?

Всичко, което се прави с любов и отдаденост става прекрасно и уникално. Проблемът е, когато тази отдаденост се превърне в зависимост(виж тук).

А къде е границата между отдадеността и зависимостта?

При отдадеността даваш всичко от себе си, вършиш нещата с любов и желание, но не се вкопчваш в това като удавник за сламка, не забравяш себе си и не си воден от страх да не го изгубиш.

Докато при зависимостта си зависим от работата или някого за емоционалното си оцеляване.
светът

Светът, който виждаме е илюзия, животът е сън.

Светът има „железни“ закони и никой не може да избяга от тях.

След като светът е илюзия и не съществува, как така има закони, от които никой не може да избяга?

В „Кибалион“ намираме отговор на този въпрос, макар да изглежда парадоксален:

„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното.“

привличане

Противоположностите се привличат.

Подобните неща се привличат.

И какво излиза – противоположностите ли се привличат или подобните неща?

И пак отговорът е – и двете неща са верни. На пръв поглед има противоречие, но не е така. Например хората, които предпочитат другите да има казват какво да правят , се чувстват привлечени от властни хора и обратно. Жертвата привлича нападателя, защото в един момент вибраците им съвпадат- в този момент има какво да си дадат и двамата получават това, което съответства на енергията им – жертвата излъчва страх, неувереност, чувство за безизходица, ужас и получава още от тях. Всъщност това, че жертвата се чувства като жертва, привлича нападателя. Те са противоположности, но в същото време честотите на енергиите им съвпадат.

Какво мислите за тези парадокси? Откривали ли сте някога парадоксални, противоречиви истини? Защо понякога истината е противоречива? Може би поради относителността на нещата? Или просто само изглежда противоречива?

източник : http://sebepoznanie.com/filosofiq/paradoksi/comment-page-1/#comment-658

Легендата за мартеницата и по какъв начин тя е свързана с произхода ни?

- Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
- Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България, но не възниква тук.
- Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания - из всички части на българската етническа територия и поселения.

Първи март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай... Една от най-разпостранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесъл бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш цар, превел ни в тези земи, и сестра му... След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали, че когато се види първият щъркел (известие за идването на топлите дни), то мартеницата трябва да се свали...

Легендата за мартеницата в съвременна интерпретация, и една от песните от Ведата, записана от Веркович прочетете тук

Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян

Традицията на закичването с мартенската връв е една от най-старите в българския етносен обичай и е пряко свързана със зачатието, с плодовитостта и с надеждата за богата реколта през настъпващата година. Тя е фалически знак и е най-завоалираният образ на половото единство.
Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Сплетената конска опашка е езотеричен символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална символика, а не жреческо или ханско хрумване.
Мартеницата е символ на плодородието. Тя е двуцветна - от бял и червен конец, които задължително трябва да са усукани и да се завържат на двоен ключ. Краищата на конците не се завързват на възел. Закичва се само на неомъжени момичета, както и на животни, които трябва да раждат през годината. С мартеница не трябва да се закичват омъжени жени и мъже. Стои закичена, докато момичето види щъркел или друга прелетна птица - знак на зачатието. По този начин младото момиче е белязано, че е сгодено или е невеста (ще ражда) и му се пожелава плодоносна година.
Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Това са Предният среден меридиан (на зачатието) и Задният среден меридиан, наречен още Управител, защото управлява жизнените процеси на организма. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). По принцип Ин-потокът, женската плодоносна енергия, се бележи с черно или тъмно, но в мартеницата този цвят се замества с бял, защото момичето, закичено с мартеница, е още девственица.
Усукването на двата меридиана, символизирано чрез цветните конци, е било пожелание за плодоносно полово отношение между мъжа и жената, между женските и мъжките животни.
Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Китайският знак на единството между Ян и Ин е символично предаден тъкмо в мартеницата. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. То дава и знака на Бога-Отец (Кетер), който е символ на безкрайността и на творческото начало.
Споменахме, че е задължително мартеницата да се завърже на двоен ключ и никога - на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Това е знак за безплодие и е съществен прийом на черната магия.
В структурата на тази символика може да се вплита и вълната на живота - единството между двете начала, описани по-горе. Вълната на живота се носи в биоструктурата на Земята от зеления цвят (545). Той енергийно подсигурява мартеницата. Така енергиите Ян и Ин - носители на животворното начало, се осъществяват чрез етерната субстанция на планетата. От това произлиза една особеност, която съвремието не знае: мартеницата с два цвята (бял и червен) трябва да се закача, след като щъркелът - символ на скитащите Ян и Ин, бъде съзрян върху зелен храст или дърво, които дават плод, които вече са раждали. В древността тя се е носела до празника на Пролетното равноденствие, когато природата е "зачевала" астрономично. Ако в мартеницата има вплетен зелен конец, тогава се слага под камък - на тъмно, влажно, плодотворно място (третият символ на щъркела - нощта на отсъствието, зимата, сънят).
Хората, които изработват мартеници, трябва да знаят, че зеленият цвят не може да присъства в едноцветното снопче на края, а се вплита само във въженцето по средата. Белият и червеният край са чисти. Споменахме, че тази вълна има математическият символ 545. Това са символите на Любовта (5) и действената проява в живота (4). Така се изразява съкровената тайна на Кундалини, когато я разглеждаме като единство.

Материалът е взет от : http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?l...
.
И едно допълнение от мен

Някои неща за символиката на цветовете бяха казани от Евелина /Николова/ в нейния материал, за което и благодаря .
Бих добавил, че червеният цвят символизира творческата оплодотворяваша енергия на Отеца - Абсолютът. Това е тонът "до", първият цвят на дъгата, числото 1, което е проявеният Бог, излязъл от нулата - Великото Непроявено. Червеният цвят е символ на любовта, която ражда световете, това е цветът на кръвта, либидото, вечното пресътворяване на живота.
Белият цвят е символ на чистотата, непорочността. Той е интегрален образ на всички цветове в дъгата. Ако завъртим един кръг оцветен в цветовете на дъгата, ще го виждаме като бял, защото вибрациите се смесват. Белият цвят е цветът на космичния Христос - поляризацията на Абсолютния Дух, обединяваща инпулсите на всички светли души във Всемира.Христос е колекстивен дух, не е личност - Той е проява ва безусловната Любов.

Често се изказва тезата, че между жените не може да съществува приятелство. Изследване обаче сега доказва научно, че женските приятелства са по-слаби и по-нестабилни за разлика от мъжките, съобщи радио "Дойче веле". Според него всяко втора близост между дами приключва след около 8 г. Учените разясняват и защо мъжете не разбират същността на женските приятелства и обратно. Просто защото всеки пол цени в тях коренно различни неща.
Жените и мъжете се възприемат взаимно с наложени с годините клишета. Смята се, че мъжете не говорят много помежду си, гледат футбол, пият бира или човъркат автомобила си. Проучване на Института за рационална психология в Мюнхен показва, че през половината от времето, прекараното заедно, добрите приятели предприемат общи начинания. През една четвърт от времето те си говорят за работа, а през останалото време всеки говори за себе си.
При жените нещата стоят по друг начин. При тях най-много време отнема говоренето. За разлика от мъжете те се отпускат да говорят за чувства, страхове и лични провали.
Според професор Хорст Петри това съвсем не означава, че женските приятелства са по-качествени, нито че траят по-дълго. Всъщност тъкмо продължителността на приятелството е важен показател за качеството му.
При мъжете много приятелства датират още от детството и са доказали забележителна стабилност. При жените, обратно, повечето детски приятелства не оцеляват.
Според психолозите мъжете ценят у приятелите си най-вече постоянството, благонадеждността, честността, непристореността и яснотата. Не е нужно да се чуват всеки ден по телефона, нито пък да се срещат поне веднъж седмично, за да знаят, че са сродни души. Дори когато двама стари приятели се виждат много рядко, например веднъж годишно, те веднага се потапят в старите времена, а помежду им няма никаква дистанция.
По-голямата стабилност на мъжкото приятелство се дължи и на това, че мъжете не приемат лично конфликтите и обидите и не са злопаметни.
Приятелството между жени е по-сложно. Над 80% от дамите смятат, че най-добрата им приятелка ги разбира по-добре, отколкото собственият им партньор. Близостта и сърдечността в женските приятелства обаче крие и големи опасности. Кавгата е в кърпа вързана, когато едната приятелка вземе да критикува вкуса на другата за мъже, нейните възпитателни принципи или стила й на домашно обзавеждане.
Освен това при жените завистта и подозрителността често водят до проблеми.
Според психолозите това се дължи на факта, че жените в много голяма степен се сравняват една с друга. Хармонията между две приятелки лесно може да се срине, ако едната започне диета и по този начин покаже, че иска да промени нещо. В този миг другата внезапно започва да усеща двойно тежестта на собствените излишни килограми, които отдавна иска да премахне.
Една жена завижда, защото би искала да притежава онова, което има другата - повече свободно време, по-хубави обувки, по-слаба фигура.
Затова женските приятелства са по-слаби и нестабилни, всяко второ от тях приключва след около 8 години, твърдят психолозите.

Източник