- Хомеопатичните лекарства сами по себе си не лекуват, а стимулират имунната система на тялото сам да реши проблемите си. Дали е вирусна инфекция, гноен процес, дегенеративно заболяване (дори раково) или друг проблем, организмът е този, който върши работата. Хомеопатичното лекарство го насочва и стимулира в нужната посока. Затова няма хомеопатични лекарства за гнойни процеси, за стафилококови инфекции, за пневмония, за високо кръвно и т.н., а има лекарства за мен, за теб, за него... Принципът на хомеопатичното лечение е строго индивидуален подход! Тъй като всеки един здравословен проблем се появява, защото има спад в имунната система, а не защото тялото ни е имало контакт с вирус или бактерия. Ние не живеем в скафандри и всички бактерии и микроорганизми живеят в нашето тяло, но когато имунитетът им разреши (спадне) те се размножават прекомерно (и стават видими на лабораторните тестове) и за да ги намали и върне в нормата, тялото ни предизвиква възпалителна реакция (т.е. това е защитата на тялото). Значи не бактерията е причината за инфекцията, а бактерията е крайният резултат. Ще настъпи излекуване когато се стимулира имунитета и той си върне загубените позиции. Ако убием бактерията с антибиотик, понеже имунитета си остава подтиснат, на нейното вакантно място идва друга бактерия и се налага втори антибиотик, после трети, защото идва трета и т.н. Затова в изследванията се установява първо Стрептококус, след това Стафилококус, след третия антибиотик Нейсерия и т.н.

- Хроничната кашлица е доста сериозен проблем. Бих могъл да Ви кажа, че най-честата причина за нейната проява е агресивно химическо лечение, ваксинации, но и стрес. Накратко: когато в организма се натрупат токсини, той се опитва да ги изхвърли. Това става по няколко начина:

естествени секрети (пот, урина, изпражнения, слюнка, сълзи);

патологични секрети (храчки, хрема, бяло течение, диария...);

възпаление (така те изгарят при повишената температура);

кожа (тя е органът с най-малко значение за живота на тялото и най-периферно разположен и присъствието на токсините там е възможно най-безопасно и отдалечено от важните вътрешни органи).

Тези четири начина за детоксикация не бива да се подтискат с химическа терапия. Това е при положение, че кашлицата на Вашето дете е с храчки. Когато тя се е появила вероятно е започнато химическо лечение (антибиотици, сиропи), което е увеличило токсините в тялото и кашлицата дори се е влошила. Тя ще продължава докато токсините на намалеят. Ако кашлицата е суха, това означава, че проблемът е неврогенен, т.е. нервите, които определят тонуса на дихателните пътища са превъзбудени. И при двата варианта трябва да се прибегне към натуропатичен начин на лечение. Добър ефект би могло да се постигне и с лечебно гладуване, тъй като проблемът е пренасищане на тялото с токсини. Но аз препоръчвам, разбира се, хомеопатия. Имам доста случаи на хронична кашлица и мога да Ви кажа, че този проблем е напълно решим. Прилагането на химични лекарства Ви приближава все повече към астмата. Тъй като в конвенционалната медицина, кашлица, която продължава над шест месеца автоматично се диспансеризира за астма. И тогава нещата стават много сложни, тъй като детето влиза в системата за диспансеризиране и повлияването му по друг начин, освен с антиастматични лекарства, става много трудно. А аз не съм чувал за излекувана астма с химични лекарства! И няма и да има. Лечението й е само симптоматично, с бронходилататори и подобни медикаменти. Съветът ми е да не губите време и да се консултирате с лекар-хомеопат, който е специалист (а не просто завършил няколко курса) и работи във вашия град, тъй като детето ще има нужда от чести консулти, особено при «отключването» на симптома, т.е. когато кашлицата започне да се променя.

Източник

Болестта - болестната причина винаги е вътрешна за организма и представлява реакция на тялото към някакъв външен провокиращ агент (стрес, околна среда);

Пациентът – това е човекът, който има определено състояние на органите и системите си в момента на разболяването си; психоемоционалната му реакция и типаж; генетичните му заложби, които определят динамиката, ритъма на болестните прояви, начина на реакция (как точно протича болестта) и възстановяване (как точно ще протече излекуването), продължителността на боледуване и степен на възстановяването му.

Болестният провокатор – факторът от околната среда (охлаждане, микроорганизъм, алерген, радиация, обезводняване, глад и други), който провокира проявата на вътрешната слабост в имунитета и метаболизма на тялото, получена в резултат от вътрешната болестна причина.

Откъс от книгата: „В Хомеопатията не се борави с Диагнози. Всички заболявания се групират условно на няколко групи. Тези групи се наричат МИАЗМИ. Три са от особена важност, като има и много междинни. Наричаме ги Псора, Сикоза и Сифилис. Нека имената не ви притесняват. За момента ги приемете като моя измислица, с която целя да ви стресна!”

„Не се плашете, това е само пример. Може да се даде с всяко едно заболяване. Например хрема: в началото е остра, с много кихане, парене и сухота в носа, телесна температура 38°С. Остротата на симптомите ни насочва към групата на острите заболявания (псоричен миазъм). Когато започнем да слагаме капки, пием лекарства за температурата или, още по-лошо, да мажем гърлото или носа с локален антибиотик (Виброцил, Гентамицин и т.н.) хремата се сгъстява, става слузеста, жълтозелена на цвят, няма вече остри симптоми. Те се трансформират в хронични. Тази гъста, жълта хрема може да продължи с месеци. След употребата на химическите лекарства и подтискането на самооздравителните реакции на организма ние сме хронифицирали състоянието. Преминали сме в групата на хроничните заболявания (сикотичен миазъм). Когато не се примирим с тази хронична хрема и приложим още по-агресивни „лекарствени вещества”, изписани ни този път от по-голям специалист по хремите ние трансформираме болестта към разпад. А именно: хремата става с гноен характер, започва да ни пари в носа до болка в самите носни кости, в носния секрет има кръвни жилки (поради разпад и некроза на носната лигавица), повишаваме температура, втриса ни, болят ни кости и мускули, световъртеж, главоболие (особено челно или в синусите).

Какво се прави с Хомеопатия? Целта на хомеопатичното лечение е да...

Дали тези миазми ще се реализират в посочената възраст или в някаква друга, зависи от генетичните ни предразположения, от нашата конституция, от силата и агресивността на подтискащия фактор....

Същото се получава и при другите емоции: гняв, състрадание, разочарование, еуфория, меланхолия и всички останали, познати на човечеството, емоции. Реализира се пътят емоция – променен хормонален баланс – променен основен метаболизъм – реакция. Ако обаче емоцията е много силна (не ни подгони куче, а лъв) или дълго и продължително време я изпитваме (гони ни куче всяка сутрин и вечер, когато отиваме и се връщаме от работа), организмът се пренастройва и я възприема като нормална. Т.е. изгражда си навик (ние го наричаме стереотип) да поддържа реакцията такава, дори да няма причина за нея: изпитваме ефектите на страха, без да има причина (страхови неврози). Същото е с мъката (депресивна невроза), гнева (шизофрения, манийни психози) и т.н. Способността на организма да се адаптира към промени му е заложена еволюционно, с цел да се приспособява към измененията на околната среда. Ако тя изисква промяна в някой физиологичен аспект, той ще я осъществи и настъпилите изменения в новия параметър ще са стабилни. Образно казано, ако настъпи постепенно затопляне на околната среда, сърдечносъдовата система да се адаптира чрез промени, осигуряващи намаляване на водозагубата и тези промени да са постоянни. Същото е при диабетиците: поради почти постоянната ниска клетъчна захар организмът се адаптира към това ново положение (защото досега е бил здрав и клетъчната захар е била в необходимото количество) и неговата обмяна на веществата е такава, че функциите на тялото му да не изискват вече толкова много глюкоза, колкото когато са били здрави. Хората, живеещи във високите планински части, дишат по-рядък въздух, беден на кислород. Техните организми са се адаптирали към ниското ниво на кислород в кръвта и тези промени са постоянни. Разликата между двете промени е, че едната е в резултат на болест (някакъв фактор, който е действал продължително или е бил много силен, е променил трайно функциите на организма и той се е адаптирал към тези промени и ги е възприел за нормални), а другата в резултат от наистина изискващи трайни промени в името на благосъстоянието на организма фактори на околната среда. Единият навик е лош, а другият добър!

Установихме следния алгоритъм: Централната Нервна Система (ЦНС), т.е. психо-емоционалното състояние, предизвиква промяна в хормоналния баланс и следва адаптивна реакция! Следователно, отново идва идеята, че болестните промени (самата болест) може да се разглеждат като реакция на организма, с цел да се адаптира към някакъв агресивен външен фактор. Този фактор е оценен от нашата ЦНС през личностните особености на характера ни и тази оценка е емоцията; тя, от своя страна, е променила хормоналния баланс, довел до физическа реакция. Емоциите говорят чрез хормоните!

Нека, в този тон, намесим и имунитета! Къде е той и каква е неговата роля?”

Източник

Простудите са честа напаст не само през зимата и не винаги има смисъл да се приемат силно действащи лекарства, смятат привържениците на алтернативната медицина. Според тях, ако искате да потърсите друг начин за лечение, можете да се насочите към хомеопатията. За да се предпазите успешно от настинки, необходимо условие е да поддържате в тонус своя организъм. И по-конкретно нервната система, уточняват хомеопатите.
Хомеопатичното лечение продължава по-дълго от обичайното и за да постигнете резултат, трябва да вярвате в него и да ви допада да се лекувате без прилагане на силно действащи синтезирани лекарства. Но препаратите трябва да се избират индивидуално, като се взимат предвид особеностите на отделния организъм.
Хомеопатите разделят хората на 4 групи:

Тип Пулсатила
Към него се отнасят женствените, слабите, капризните и недоверчиви хора, които постоянно се нуждаят от утешение или съжаление от страна на околните. Склонни към резки промени в настроението, те винаги се стараят да се харесат на всички, постоянно изпитват лека жажда и желание за похапване на нещо сладко. На тях ще им помогнат хомеопатичните препарати, в чийто състав влиза растението пулсатила.

Тип Аурум
Това са надменни, високомерни и затворени хора, силно убедени в своята компетентност. На тях е присъщо рязкото и решително поведение. Заобикалящите ги глезят и ги смятат за силни личности, но в действителност те лесно изпадат в отчаяние, смятат се за нищожни и се засягат от всякаква критика. Обикновено тези хора страдат от главоболие и са особено чувствителни към шума и ярката светлина. Ако откривате в себе се този тип личност, можете да приемате хомеопатичния препарат аурум металикум.

Тип Сепия
Тези хора са винаги много активни, те като че ли искат да избягат от себе си и с това още повече изтощават нервната си система. Обикновено те се разкъсват между служебните и семейните задължения, спят лошо и са недоволни от своята външност. Отличават се със саркастичен ум. Те трябва да се научат да се отпускат и вечер да приемат хомеопатични препарати, съдържащи сепия.

Тип Игнация
Романтични натури, които често изпадат в депресия поради несъответствие на техните представи за света с реалния живот. Те често страдат и се затварят в себе си, търсят уединение, склонни са към преяждане. Представителите от този тип трябва по-често да се намират в приятна компания, да избират обезмаслени продукти и да употребяват препарата игнация.

Това са най-общите особености, характерни за 4-те типа, като не бива да се забравя, че правилното лечение може да избере само специалистът-хомеопат.

4 начина за самоотбрана
Съществуват няколко конкретни хомеопатични "хитрини" за бързо лечение на простудата.

Хитрина №1: лекуваме едновременно гърлото, черния дроб и нервите
Хомеопатите смятат, че болестите на носоглътката са само върхът на айсберга, а неговата подводна част са нарушенията в работата на храносмилателните органи и прекомерното напрежение на нервната система, което не позволява на мускулите да се отпускат. Колкото и абсурдно да звучи, според хомеопатите лечението на гърлото трябва да започне с лечението на черния дроб с помощта на хомеопатичните комплекси, които съдържат вещества, способстващи за отделянето на жлъчния сок и нормализирането на работата на черния дроб. Те съдържат и релаксиращи компоненти, за които се смята, че премахват напрежението в мускулите и сухожилията.

Хитрина №2: вода срещу кашлица
За да не спусне простудата надолу, в белите дробове и бронхите, освен приемането на хомеопатични лекарства може всеки път след ядене да се изплаква гърлото с топла преварена вода. Когато сливиците са възпалени, от тях се отделят токсини, които влияят на блуждаещия нерв. В резултат на това раздразнение се появява кашлицата. Ако сливиците се промиват, кашлицата може да се предотврати.

Хитрина №3: когато носът ни тече
При хрема е особено полезно да се използват масло от туя или хомеопатични капки за нос. На някои помага и старото народно средство – сок от лук с масло, но то може да предизвика изгаряне на лигавицата. По-добре е да се възползвате от препарат, който съдържа същите вещества, но лечението е по-щадящо и ефективно. Често постоянната хрема е свързана с неизлекуваните в детството аденоиди. Тяхната отстраняване е безполезно, защото аденоидната тъкан може отново да се разрасне. Но хомеопатичното лечение способства за отстраняване на причината за заболяването и може да се прилага на всякаква възраст. Облекчението се усеща след 3-4 седмици.

Хитрина №4: ако искате предварително да вземете мерки
Противопростудните хомеопатични комплекси могат да се приемат и с профилактична цел, но не 3 пъти дневно, а само веднъж вечер - 20 минути преди или 1 час след ядене. Те трябва да се поставят под езика и да се разтварят в устата. Веществата се приемат и се усвояват чрез лигавицата направо в кръвта. Съществува и друг начин: хомеопатичният препарат се разтваря във вода и се пие на малки глътки. Едновременно трябва да организирате и правилното си хранене и да се погрижите да нямате запек. А от какаото, кафето и цигарите ще се наложи да се откажете - завинаги.

zdrave.bg