Източник

Най-старият документ, в който се говори за лечебните свойства на растителните аромати, е една плочка с клиновидно писмо от шумерските земи (около 3000 г. пр. н. е.), в която се споменават, между другото, смирна, мащерка (Thymus vulgaris), дървесни цветове и смоли, и са описани начини за използване на растителните лекове. Плиний в своята “Естествена история” дава 80 рецепти за медикаменти от седефче (Ruta Graveolens), 41 за такива от мента, 32 ­ от роза, 22 ­ от лилия и 17 ­ от теменужка.

Хипократ и неговите ученици са използвали розовото масло за лечение на много гинекологични заболявания и болести на храносмилателната система. Съвременни проучвания на български учени показват един изключително широк спектър на терапевтичните свойства на това масло, ефикасно, впрочем, и при такива тежки проблеми като рак на храносмилателната система и лъчева болест на кожата.

Поради необикновените си антисептични свойства етеричните масла са били признати за отлично средство против зарази и епидемии. Като пример се посочва случаят с английското градче Баклбери,което през XVII век успяло да избегне епидемия, тъй като, бидейки средище на производство и търговия с лавандулово масло, въздухът му е бил пропит с него и е добил дезинфекциращи свойства. Известно е също, че средновековните производители на благоуханни масла от областта Грас в Южна Франция, рядко са ставали жертва на холерни епидемии и други заразни болести, които са имали трагични последици за техните съвременици.

ПРИМЕР 3

В “Journal of Aromatherapy” (3/1991) британската ароматерапевтка Julie Heawer описва случая на г-жа П., страдаща от кожен лишей, вероятно на нервна почва. Фармакологичното лечение не давало резултат, а симптомите, особено лющещата се кожа на лицето, задълбочавали стреса и напрежението, в които живеела болната. Ароматерапевтката приложила етерично маслена смес от бергамот, медицинска лайка, лавандула и жълт смил, заедно с масло от сладки бадеми и добавка масло от магарешки бодил. След няколкоседмично лечение болестта изчезнала напълно.

Някои масла или препаратите на тяхна основа са били смятани за лек за почти всички болести. Най-добрият пример е описанието на свойствата на т. нар. “Вода на унгарската кралица”, създадена и популяризирана от кралица Елизабета, от рода на Пястите. Препаратът е на основата на розмарин. В лондонската фармакопея от 1683 г. четем:

“Тази вода (по-скоро настойка) е удивителна ­ противодейства на всички страдания и предизвикани от влагата болести на главата, апоплексия, епилепсия, световъртеж, летаргия, парализа, нервни болести, ревматизъм, алергии, спазми, конвулсии, загуба на паметта, апатия, сънна болест, сънливост, глухота, шум в ушите, замъглено виждане, съсирване на кръвта, главоболие поради флегма или каприз. Премахва зъбобол, стомашни болки и слабост, плеврално възпаление, безапетитие и лошо храносмилане, обструкции на черния дроб, далака, червата и матката. Приема и съхранява естествената топлина, възстановява телесните функции и способности дори в напреднала възраст (така казват). Не са много лекарствата с толкова положителни ефекти. Да се приема вътрешно с чаша вино или водка, да се промиват слепоочията и да се вдишва през ноздрите.”

Трудно можем да си представим съвременно лекарство, което да притежава дори половината от тези качества, но един преглед на ароматерапевтичните свойства на розмариновото масло би ни накарал да се замислим над проницателността на средновековните медици.

Съвременната наука показва, че в основата на много от постиженията на някогашните магьосници и днешните знахари стоят свойствата на етеричните масла, с чийто характеристики и съставки днес се запознаваме благодарение на модерната техника.

И така, ароматерапията представлява метод за премахване на определени симптоми, напр. болки, на някои заболявания и, преди всичко, за подобряване на общата физическа и психическа кондиция на пациента с помощта на етерични масла. Сред специалистите съществуват различни мнения относно обхвата на ароматерапията. Едната крайност представлява позицията на проф. Бухбауер от Виена, който ограничава метода на ароматерапията единствено до приложение на етеричните масла чрез вдишване. Другата крайност са някои американски и британски ароматерапевти (например Шърли Прайс), които смятат, че ароматерапията обхваща всички форми на терапия с използване на етерични масла, включително пероралното им приемане. Според нас, истината е в едно определение, което е по средата между тези крайности.

Ароматерапията е лечебен метод, при който се използват естествени етерични масла, въвеждани в организма посредством дихателните пътища (обоняние, вдишване, инхалация) и през кожата (масаж, вана или компрес).

Такава дефиниция е обоснована от факта, че независимо от вида на процедурата, маслата влизат в организма и по двата начина (докато вземаме вана или по време на масаж вдишваме, а пък кожата поема аромата от въздуха, докато правим, например инхалация). Във всички тези случаи съставките на маслото попадат в организма в непроменена форма, т. е. такава, в каквато съществуват в природата. Ако се приемат през устата, маслата са изложени на действието на храносмилателната система, което води до промени в химичния им състав и съответно на свойствата. Естествени масла в перорални препарати препоръчва хомеопатията, която може да се прилага успоредно с ароматерапията.

Да повторим. В класическата ароматерапия етеричните масла се въвеждат в организма по два начина:

- през кожата (масаж, вана, компрес),

- през белите дробове (обоняние, инхалация, вдишване).

Тъй като обонянието участва във всички методи на ароматерапия, маслата въздействат най-напред на органа на обонянието. Както казахме, обонятелният апарат е изключително чувствителен и най-бързо изпраща получените импулси до мозъка. Затова и реакциите към ароматите на маслата, които се проявяват най-често в сферата на психиката, са силни и бързи. Ето защо се постига толкова добър ефект, когато върху психичното състояние на пациентите се влияе чрез използване на масла при ароматерапевтичните сеанси.

Въвеждането на маслата през кожата чрез масаж, вана или компрес се извършва малко по-бавно, отколкото чрез обонянието. Етеричните масла, обаче, се поемат по този начин много добре (съществен при масажа е подборът на маслоносител). Поради структурата на кожните слоеве маслата много бързо (в рамките на десет или малко повече от десет минути) попадат в кръвообръщението, както е и при вдишването.

Следователно, всички ароматерапевтични методи за приложение на етеричните масла много бързо въвеждат маслата в кръвообръщението, посредством което лечебните частички се разнасят в целия организъм. Това е изключително важно, защото най-съществената характеристика на ароматерапията и използваните при този метод етерични масла е разнородността и всестранността на тяхното действие. Няма етерично масло, което да въздейства само при едно заболяване или само на един тип болки. Познатото навсякъде лавандулово масло е едно от най-добрите антисептични средства в ароматерапията, но то също така действа успокояващо при състояния на депресия и умора, подобрява настроението, противодейства при главоболие и мигрена. Маслото от мащерка повишава кръвното налягане, но заедно с това успокоява, приспива, помага при кашлица и астма.

Лиз Мартин ­ ароматерапевт от Англия, съпруга на известния рали-състезател Мартин Едгертън, редовно прилага на мъжа си и неговите колеги масажи и бани, в които използва етерични масла (от лавандула, мента пиперита и розмарин). Тази терапия премахва напрежението преди състезание и намалява симптомите на умора и болки след него.

Широкото и разнообразно въздействие на етеричните масла върху човешкия организъм е не само резултат от сложния им биологичен състав, но се обуславя и от сложността на човешката природа. Така, както не може да се уточни какви функции изпълняват в маслото неговите съставни части, (познаваме само ефекта от действието на цялото масло или на смеси от масла), така не може да се отдели единичната, конкретна болка от общото, психическо и физическо състояние на човека.

Ароматерапията, а от тук и всеки ароматерапевт, разглеждат пациента като хармонична цялост. Най-важният елемент на терапията е откриването на причината за болката, от която се оплаква пациентът и връзката на тази болка с неговото общо състояние. Да си послужим с най-простите примери ­ главоболието може да се предизвиква от недобро храносмилане, а неприятностите с храносмилателната система ­ да идват от прежвяни емоции.

От тази гледна точка ароматерапията като метод се явява най-близка до методите на източната медицина, на акупунктурата, рефлексотерапията, някои видове йога, а също на съвременната фитотерапия. Човекът е възприеман като неразделна цялост, в която всички нарушения на равновесието на енергийните фактори (описвани в китайската медицина като Ин и Ян) се проявяват в болки, чието присъствие не е задължително точно в тези места, в които се е стигнало до нарушаване на равновесието. Поради това, както и при китайския масаж, рефлексотерапията или другите подобни методи, при ароматерапията главна цел на усилията е възвръщането на общото равновесие на организма и задействането на неговата собствена жизнена енергия.

Съвременната цивилизация прави невъзможен ежедневния контакт на човека с природата и насища неговата околна среда с изгорели газове, химикали, изкуствено ароматизирани храни, изкуствени цветя и растения, парфюмирани с неестествени ароматни композиции. Ние живеем в изкуствен свят и имаме изкуствено здраве, поддържано от растящото количество на химическите лекарства, които облекчават една болка, но предизвикват много други.

Ароматерапията ­ както и другите области на природната медицина, природосъобразното хранене и екологичното земеделие ­ е опит за задържане на този процес. Прилагането на етеричните масла трябва да възвърне на съвременния човек равновесието на вътрешните сили, което съвместният живот с природата е давал на нашите предци. Ароматерапията нормира психическото състояние на пациента, регулира кръвообращението и лимфните течности, уравновесява преминаващите процеси в организма и с това увеличава неговата устойчивост и сила за борба с вредните външни фактори.

В САЩ успешно се прилага рефлексотерапията с етерични масла (салвиево, розово и от бял равнец) при лечението на тежки вирусни инфекции.

Облекчаването на страданието или на конкретната му проява до известна степен е страничен (макар и много желан от пациента) резултат от действието на маслото. Главна цел на ароматерапевта обаче е физическото и психическото укрепване на организма.. Поради това, например, не се предписва възможност за лечение на рак или на последици от счупване на кости. Прилагането на ароматерапевтичните методи, усилващи виталните сили на пациента, трябва да повлияе позитивно на неговото състояние и да ускори процеса на връщане към състоянието на здраве или дори да даде ефект във вид на самоизлекуване. Сложната система, наречена човешки организъм, потенциално има огромни възможности за борба с болестите или с други вредни външни фактори и задачата на ароматерапията е да освободи и приведе в действие неговите собствени сили. Следователно е особено важно, действието на маслата и усилията да бъдат съпровождани от убеждението на пациента в тяхната резултатност.

Близостта на всички методи на природната медицина предизвиква тяхното взаимнопроникване. Много често в китайския масаж и рефлексотерапията се използват етерични масла, подбрани от ароматерапевт. Добавянето на етерични масла към отпускащи стъпалата и дланите масажи е все по-честа практика на масажистите и ароматерапевтите.

Условията на съвременния живот, забързаността, стресът, предизвикват в нашия организъм голямо психично и емоционално напрежение. Към тях се прибавя липсата на движение и физически упражнения, седенето с часове пред бюрото, зад волана и пред телевизора, нерационалното хранене, нередовния начин на живот, цигарите, продуктите съдържащи кофеини и споменатата вече замърсена околна среда. Всичко това предизвиква напрежение на мускулите, притеснение във вътрешните органи и тъкани, задържане на кръвообращението и в резултат на натрупването на токсини ­ лоша система на обмяна на веществата, напълняване, преждевременно стареене на кожата и т. н. В резултат на всичко това се появяват здравословни отклонения, чийто елементарни причини не могат да се открият.

Емоционалното и психично напрежение може да доведе до сериозни нарушения на кръвообращението (високо артериално налягане), нарушения в сърдечната дейност, алергия, астма, нарушения в храносмилателната система (язви), кожни заболявания, а също и сериозни психични нарушения. Разпознаването и овладяването на цялата тази верига от причини и следствия е основна задача на ароматерапевтите. Но също така е и най-трудната. Първоначалната причина за нарушенията не може да бъде измерена по някакъв начин или пък видяна на рентген. Можем да открием какво е състоянието на сърцето с помощта на електрокардиограма, да наблюдаваме на рентген бъбреците или стомаха, да направим лабораторен анализ на кръвта и измерим кръвното налягане, но няма да можем да видим на монитора стреса, да снимаме страха или депресията, а още по-малко ­ техните причини.

Поради това е огромна ролята на разговорите на ароматерапевта с пациента, което е всъщност опит за събиране на информация, с цел достигане до първопричината на проблема, който е смутил пациента. Важна е също така подробната регистрация на данните от последователните посещения. Така събраната информация позволява цялостна оценка на състоянието на пациента в процеса на лечението, в резултат на което се стига до избор на най-добър метод за лечение.

Дъщерята на наши приятели учеше за матура. Макар че беше добра ученичка преживяваше огромен стрес, не можеше да спи, виждахме я изнервена. Съученичките и също имаха подобни проблеми. Предложихме ароматерапевтични обмивания на стъпалата и прасците и успокоително-релаксираща смес, която същевременно избистря паметта и ума (салвиево, хвойново, розмариново и лавандулово масло). Резултатите надминаха очакванията ни. Момичетата взеха матурата блестящо, учеха спокойно и спяха добре.

Главният резултат на ароматерапията трябва да бъде довеждането на пациента до, както казват някои, “позитивно мислене”. Това означава, че непосредственият контакт с добре подготвен терапевт и усилията да бъде подходящо подбрана композицията от масла, могат да бъдат начин за успокояване на ума, уравновесяване на нервната система, и отделяне от причините за нарушението. А посредством успокояването на емоциите е възможно да се погледне на тези причини до известна степен отвън. Разговорът, събирането на информация и масажът са форми на пряк контакт, в който ароматерапевтът предава на пациента своето желание за помощ и енергия за терапия. Психологичният фактор, вярата в ефекта от терапията има огромно значение за получаването на очаквания резултат. Следователно не трябва да се забравя, че в ароматерапията съществено значение има индивидуалността на терапевта, който трябва да спечели доверието на пациента, както и просто да го обикне.

Изкуството, наречено ароматерапия, изисква не само да се познава метода на лечение и правилата за подбор на маслата, но и дълбоко да се разбират връзките и зависимостта между човешкото тяло и обкръжаващия го свят. Ароматерапевтът трябва да притежава голямото умение за създаване на много близък контакт с пациента.

Въпреки че, в своите първи съвременни форми, ароматерапията се е появила като наложено от обстоятелствата заместване на класическата медицина, в днешни времена тя е преди всичко профилактичен метод, начин за поддържане на добра психическа и физическа форма, средство за облекчаване на ежедневните страдания и подобряване на живота.

Растящият брой на публикациите, свързани с методите на ароматерапията и свойствата на етеричните масла, резултатите от нейното прилагане, описанията на отделни случаи с пациенти, обогатяват познанията по тази тема и дават все по-необходима в практиката информация. Същевременно във все по-широка сфера се представят научни доказателства на това, което отдавна е било познато само от опит.
Източник

Мирис: свеж, сладък, тревист, с лек камфорен нюанс, връхна нотка. Белият равнец е познат и употребяван, като лекарство от хиляди години. Латинското му наименование произлиза от гръцката митология - героят Ахил лекувал рани с него. Древните европейци го наричали "военно биле" и също приготвяли лековит мехлем за свойте рани получени на бойните поля. В китайската медицина се счита, че белият равнец представлява перефектното равновесие между Ин и Ян. Етеричното масло от бял равнец съдържа азулени, на които се дължи неговият син цвят и противовъзпалителни свойства. Главното му приложение е при открити рани и язви. Препоръчва се да се употребява при продължителни болести, екземи, алергични кожни реакции и е подходящ за мазен тип кожа и акне. Притежава противовъзпалителни и антиспазмалтични свойства, които го правят подходящ за балансиране на функциите на дихателната и храносмилателната системи. Маслото от бял равнец е подходящо за повдигане на духа, като действа ревитализиращо и подсилващо на психиката. Помага за баланса на интелекта, градивността и съзидаването.

Мирис: Дълбок, на пушек, дървесен и едновременно землист, с устойчиво сладникав аромат, базисна нотка. Етеричното масло от ветивер е известно като "маслото на спокойствието", познато още като "кус-кус" в Калкута. Прочуто е като панацея срещу стрес и напрежение. Притежава силен релаксиращ аромат. Успокоява нервите и установява чувство за баланс и приземяване. Употребява се при ревматизъм и артрити и има ефект при лекуването на акне и суха кожа.

Балансира женския организъм. През 2000 г. е докладвано, че след употребата на етерично масло от витекс е наблюдаван положителен ефект при различни проблеми, свързани с менопауза при жени, както и при такива с оплаквания по време на цикъл.

Мирис: специфичен мускусен аромат. За първи път се споменава в Стария завет на Библията. Етеричното масло от галбанум се употребява за медицински и религиозни цели. В миналото е бил използван при хистерия, хипохондрия и неврастения.

Мирис: свеж, сладък цитрусов аромат, връхна нотка. Етеричното масло от грейпфрут освежава и повдига духа. Помага при запушени пори и мазен тип кожа и притежава тонизиращ ефект едновременно за тъканите и за кожата. Подходящо за третиране на целулит.

Мирис: екзотичен аромат - мек и сладък, флорален и едновременно успокояващ. Етеричното масло от иланг-иланг е успокояващо в периоди на напрежение и стрес. Помага при депресии и е идеално средство за третиране на сух или мазен тип кожа. Премахва разочароващото настроение и подтиснатост и има подчертано еротично въздействие както върху мъжете, така и върху жените.

Мирис: топъл, сладък хербален аромат, средна нотка. Названието на лайката произлиза от гръцки и се дължи на специфичния мирис на растението. Етеричното масло от лайка е подходящо за всички видове нервни и мускулни напрежения, успокоява, без да потиска. Високото съдържание на азулени и алфа-бизаболол придават на маслото отлични противовъзпалителни качества. Подходящо е за всички типове кожи и се прилага при чувствителност към алергии. Има прекрасно въздействие върху болезнени мускули и връзки - тендонити.

Мирис: зелен и тревист аромат със свежи лимонени нотки. Названието на маточината произлиза от гръцката дума за пчела или мед. Лековитите й качества са познати още от дълбока древност. Парцелс я нарича "еликсир на живота". Етеричното масло от маточина, е едно от най скъпоценните в ароматерапията и трудно откриваемо в автентичен вид. Маслото стабилизира нервната система - при силно безпокойство, депресия, напрежение, страх и стрес. То притежава мощни антивирусни съставки и помага при настинки и грипове. Ефективно при главоболие, нарушение на цикъла, стомашни и дихателни проблеми.

Могъщо и ефективно растение с призната репутация при третирането на повредена кожа. Успокояващо и ефективно, невенът помага при лекуване на дефекти и петна по кожата.

Мирис: натрапчив, дървесен ориенталски аромат, проникващ дълбоко в емоциите. Етеричното масло от пачули набира популярност като ухание в множество парфюмни композиции. В ароматерапията релаксира или възбужда в зависимвост от нуждите на организма. Помага при възстановителни кожни процедури след рязко отслабване.

Мирис: свеж, флорален цитрусов аромат. Отчетливо дървесен и едновременно тревист, връхна нотка. Етеричното масло от петигрейн излъчва чувственост и притежава голяма част от ароматните качества на нероли, но притежава по-мощни базови нотки. Успокоява гняв и паника и възстановява вярата и доверието. Придава самоувереност и тонизира.

Мирис: силен, свеж, тревист аромат с дървесен полутон, средна нотка. Латинското му наименование означава "морска роса". Използван е за медицински цели, при религиозни ритуали и като подправка от египтяни, гърци и римляни. Етеричното масло от розмарин притежава натурално, антиоксидантно въздействие, до четири пъти по-силно от някои видове синтетични продукти с подобни свойства. Много подходящо против вируси, доказано е, че предпазва черния дроб от инфекции и предизвиква отделяне на по-големи количества противоракови ензими. Маслото притежава ясно изразен стимулиращ ефект върху нервната система и мозъка и се използва в случаи на загуба или намаляване на функции на човешкия организъм. Употребяван при масаж, вани или дори компреси, то премахва болката при ревматизъм или артрити. Традиционно намира приложение в козметични продукти за кожа или коса. Укрепва волята, премахва умствената умора, повишава креативността.

Мирис: ядков и тревен аромат, връхна нотка. Етеричното маслото от салвия облекчава, релаксира и затопля, повдига духа. Прилагано при масажни процедури повишава чувството за комфорт. То е седативно средство и може да попречи на концентрирането. Помага при мазен тип кожа и спомага за намаляване на бръчките.

Мирис: свеж, сладък дървесен аромат, средна нотка. Като растение хвойната играе важна историческа роля - използвана е при епидемиите от чума, холера или тиф. Етеричното масло от хвойна е употребявано от векове заради антисептичните и диуретичните му свойства. Тези му качества го правят незаменимо, когато човешкият организъм има нужда да се освободи от токсини. Подходящо при антицелулитни процедури, тъй като процесите на натрупване на токсини са свързани със задържането на течности. При използване срещу кожни проблеми, състоянието на кожата първо изглежда като влошено, преди да почне видимо да се подобрява, което също е свързано с детоксициращите свойства на маслото. Хвойната стимулира циркулацията и се препоръчва като пречиствател при всички проблеми, свързани с кръвта и кожата. Използва се в Маскюлен парфюми и афтершейфове. Засилва имунната система.

Източник

Източник

Добавлено (06.06.2010, 14:52)
---------------------------------------------
Ароматерапия и беременность. Ароматерапевты, книги по ароматерапии и общественность продолжают спорить о том, какие эфирные масла достаточно безопасны в период беременности. Кто-то склоняется к запрету использования любых масел, некоторые придерживаются мнения, что все масла безопасны для внешнего использования.
Одна из причин споров – наличие свидетельств того, что некоторые масла могут вызвать утробные сокращения, что может привести к выкидышу. Также есть противопоказания для диабетиков, а у некоторых женщин появляются симптомы диабета в период беременности. Проблема с частью свидетельств в неясности способа приема масел в наблюдаемых случаях – были ли они приняты внутрь или использовались внешне. Также не указаны дозировки. Кроме того сложно представить себе будущую мать, которая согласилась бы на сомнительные исследования влияния непонятных масел на ее организм в период беременности – ведь возможной угрозе подвергается жизнь ее будущего ребенка. Большая часть исследований в данной области, по всей видимости, была проведена на беременных животных и в ряде случаев может быть неприменима в отношении человека. Таким образом, можно сказать что эта область ароматерапии совсем не изучена.
И с этой позиции – очень сложно положа руку на сердце однозначно сказать читателям нашего сайта можно ли использовать эфирные масла в период беременности, и тем более давать рекомендации и рецепты.
Однако, есть масла, которые общепризнанны вообще безопасными во всех отношениях и их вполне можно использовать во время беременности. Тем не менее – обязательно проконсультируйтесь с лечащим врачом.
* Бензоин / Бергамот / Грейпфрут / Лаванда
* Лимон / Нероли / Апельсин / Пачули
* Сандал / Мята / Чайное дерево / Ветивер
Самый безопасный и наиболее рекомендуемый курс воздействия, которым вы можете воспользоваться во время беременности должен быть подобран и проводится под руководством компетентным ароматерапевтом. Все женщины имеют различное здоровье и могут иметь различный ход протекания беременности. Ароматерапевт должен вести историю болезни, знать точно что именно необходимо вам, какие композиции вам подходят, какие нет, внимательно следить и вовремя заметить побочные действие, если таковые появятся.
Некоторые масла, такие как розовое масло, жасмин, шалфей мускатный могут быть полезны при родоразрешении, несмотря на противопоказаниях к применению во время беременности.
Таким образом, мы выяснили, что ароматерапия при беременности может применяться, но с оглядкой – и должна быть немедленно прекращена, при возникновении побочных эффектов. Проводиться курс ароматерапии должен под вниманием опытного практика ароматерапии. Пользуйтесь нашими рекомендациями к применению эфирных масел.

Източник

Добавлено (06.06.2010, 14:54)
---------------------------------------------
Ароматерапия для маленьких. Необходимо помнить, что для ребенка достаточно самой маленькой дозы эфирного масла в расчете на транспортное. Обязательно учитывайте все противопоказания, ознакомьтесь с инструкцией, которая входит комплект с маслом. Перед употреблением обязательно проверьте, нет ли у вашего ребенка аллергической реакции на масло. Нанесите совсем немножко масла, разбавленного транспортным, на ватку и смажьте небольшой участок кожи на руке ребенка. Если в течении нескольких часов не появится покраснения или раздражения, пользуйтесь маслом только тогда. Также я бы рекомендовал дать ребенку ватку понюхать, и пользоваться, в случае если не будет реакции.
Младенцам до 1 года можно пользоваться ограниченным числом эфирных масел. Я бы отнес сюда масло лаванды, апельсина и чайного дерева.
Для массажа и ароматических ванн для ребенка достаточно одной капельки эфирного масла, разведенного в чайной ложке оливкового либо миндального масла.
Помню, как случайно помазал своей полуторагодовалой дочери спину и грудь разведенным для себя маслом чайного дерева, в течение 5-6 часов после этого она была чрезвычайно возбуждена, беспричинно смеялась, т.е. наблюдались признаки легкой эйфории. Поэтому – будьте осторожны с дозировкой.

Източник

Добавлено (06.06.2010, 23:22)
---------------------------------------------
Применение эфирных масел

Ванна: заполните ванну водой. Добавьте и размешайте 5-10 капель эфирного масла в воду. Некоторые эфирные масла более раздражают кожу, чем другие. Прочитайте предостережения безопасности для каждого эфирного масла. Или добавьте 9-10 капель эфирного масла к одной чайной ложке транспортного масла, такого как масло жожоба и добавьте смесь в воду ванны, таким образом, эфирное масло растворится в транспортном масле прежде, чем в воде.

Жидкое мыло: добавьте приблизительно 30-45 капель эфирного масла к 8 унциям неотдушенного жидкого мыла для рук или неотдушенной жидкости для мытья тела. Хорошенько перемешайте.

Масло для ухода за телом: добавьте приблизительно 12-15 капель эфирного масла к одной унции транспортного масла, таких как оливковое или миндальное и хорошенько взболтайте.

Лосьон для ухода за телом: добавьте 50-60 капель эфирного масла к 16 унциям неотдушенного лосьона для ухода за телом. Перемешивайте палочкой или взбалтывайте до техпор, пока эфирное масло, не смешается с лосьоном хорошенько.

Аэрозоль для Тела: добавьте 10-15 капель эфирного масла к затененному стеклянному флакону на 1 унцию заполненному ключевой или дистиллированной водой. Взболтайте хорошенько, и взбалтывайте перед каждым применением.

Мазь: добавьте 25-20 капель эфирного масла к 1 унции масла носителя, таких как масло миндаля. Хорошенько перемешайте.

Компресс: добавьте и смешайте 3-5 капель эфирного масла к сосуду теплой или прохладной воды. Пропитайте ткань, отожмите и приложите к коже.

Шампунь/Кондиционер: добавьте 12-15 капель эфирного масла к 1 унции неотдушенного или шампуня мягкого действия и кондиционеру. Хорошо перемешайте.

Расческа для волос: поместите 3 капли эфирного масла в ладонь Вашей руки; вотрите в щетины щетки или зубья расчески. Расчешите свои волосы.

Следует помнить, что все смеси с эфирными маслами необходимо хранить в темном прохладном месте, иначе рискуете пользоваться не эфирными маслами, а простым скипидаром, в который они превратятся при неправильном хранении.

Примечание: 1 унция = 28,35 грамм.

Източник